Отваря главното меню

Градинарово е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. До 1906 г. името на селото е Кьопеклий.

Градинарово
Общи данни
Население 827 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,69 km²
Надм. височина 68 m
Пощ. код 9243
Тел. код 051252
МПС код В
ЕКАТТЕ 17508
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Градинарово
Симеон Андреев
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Градинарово се намира на 17 км.на запад от Провадия.Землището на селото е 18 600 дка, от които обработваемата земя е около 12 000 декара. Пустеещи са бившите лозя на хълма"Дудувино"и части от местността „Сазлъка“, където подпочвените води са високи и това затруднява обработването на земята. На около 2 км.западно от селото тече р.Главница/Ана дере/, един от главните притоци на р.Провадийска.Релефът на селото е изцяло равнинен. Климатът е умерено континентален. Почвата е чернозем и преобладаващата категория на обработваемата земя е трета. На около 3 км от селото в посока северозапад се намират язовир „Снежина“ и средновековната крепост „Хамбарлъка“, а на 5 км западно е крепостта „Голям Асър“.

ИсторияРедактиране

Първите писмени сведения за селото са от ХVІ век/около 1573 г./като в официалните турски документи то фигурира като Кьопеклу.В данъчен регистър на джелепкешаните в кааза Провадия са записани имената на трима мюсюлмани от Кьопеклу-едри животновъди, които дължат данък на държавата в размер на 110 овце. По това време селото се намира на около 2 км южно от сегашното си местоположение, по левия бряг на селската река, близо до вливането и в р.Ана дере.

Предполага се, че в началото на ХVІІ в.селото се премества приблизително на днешното си място около естествения извор „Маслака“.В местността „Корийката“ на около 300 м северно от селото са открити християнски гробища. При извършване на комасацията през 1937 г.надгробните камъни са извадени и мястото е разработено.

По време на Руско-турската война от 1812 г.селото е опожарено от черкези и част от хората са избити. Останалите живи се спасяват с бягство, установяват се в Украйна и през 1813 г., заедно с изселници от с.Смядово, основават с.Криничное, Одеска област /2/ .До първата половина на ХІХ век преобладава турското население. След Руско-турската война 1828-1829 г., с идването на заселници от с. Ченге/Аспарухово/, с.Кюпрю кьой/Ивански/, с.Марковча и с.Кюлевча, българското население постепенно се увеличава.

Едни от най-старите родове в Градинарово, известни от началото на ХІХ в., са Узунгенчовите, Каражелезовите, Узунвеликовите, Коджахиньовите Карагяуровите, Курумитевите, Станкоолу, Серт Добревите, Сукуровите, Чолаковите, Чорбаджи Жековите.

Едновременно с построяването на църквата през 1865 г., в една стая на частна къща, в близост до храма, е открито и първото училище в Градинарово.Учителят е от с.Марковча-Вълчо Хинев.През учебната 1871/72 г. за пръв път в училището се обучават момичета.

По време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/ в Североизточна България не са водени бойни действия и тези територии/в частност Градинарово/придобиват свободата си след Берлинския конгрес-14.VІІ.1878 г.

Градинарово е в състава на община Кара Кьосе/от 1934 г.Черноок/, Провадийски окръг, Варненска губерния. За кмет на селото е назначен Жеко Железов/Чорбаджи Жеко/ -1878-1880 г. Градинарово става център на община през 1897 г.и за общински кмет е избран Велико Маринов/Узун Велико/, а общински съветници са местните общественици Бакал Михал, Ангел Димитров, Даскал Желез, Митьо Ненов и Терзи Драгий.Общината се помещава в специално построена за целта сграда в североизточния край на селото, близо до тогавашната джамия.В периода 1914-1936 г.общината се помещава в частни къщи, тъй като сградата и се преустройва в училище, поради откриване на прогимназия и нарастване броя на учениците. През 1936 г.е построена модерна за времето двуетажна сграда за община, в която и сега се помещава кметство Градинарово.

В средата на 1905 г. се провежда допитване до жителите на Кюпеклий относно ново име на селото. Промяната се налага заради не твърде благозвучното турско наименование /в превод – Кучешко село/. Очертават се две мнения за наименование на селото:

  1. Средец – тъй като селото е естествен административен и стопански център на околните села и
  2. Градинарово – поради големия брой зеленчукови градини край селската река.

Прието е второто предложение, инициирано от учителя Николай Киселов.

Името на селото е променено с Указ №368/06.02.1906., публикуван в Държавен вестник от 8.02.1906 г.

През 1908 г. в Градинарово, по инициатива на местните общественици Димитър Куртев, Никола Радев, Желез Терзидрагиев и др., е учредена кредитна кооперация „Орало“, чиято основна цел е подпомагане на член-кооператорите с преференциални заеми, стимулирайки тяхната стопанска дейност.В края на 20-те години на ХХ в. е построена сграда, наречена „Кооперативен дом“ с помещения за канцелария, магазин и кафене. През 1935 г. кооперацията закупува вършачка и трактор и срещу заплащане в натура/пшеница и ечемик/извършва услугата вършитба.

През 1908 г., вследствие на водената държавна политика в областта на здравеопазването, в Градинарово е назначен медицински фелдшер-Денчо Станев, чийто кабинет се помещава в частна къща. По време управлението на БЗНС се построява сграда за амбулатория и са назначени хуманен лекар, акушерка и ветеринарен лекар/1923 г./

В периода 1956-1968 г. в Градинарово функционират малка болница с 20 легла, родилен дом и аптека. Назначени са двама лекари, две медицински сестри, акушерка, стоматолог, фармацевт и помощен персонал-домакин, 2 санитари и шофьор на линейка

Комасацията на земята е извършена през 1937 г. ТКЗС е основано през 1950 г. от 38 учредители. Председател на УС е Никола Георгиев Коларов, а членове Георги Николов, Лазар Иванов, Георги Ангелов и Ив. Бешевлиев.

В местността „Демерджийца“ през 1959 г.се изгражда микроязовир, но поради недостатъчно укрепване на изкопите, на 7.ІV.1959 г.се свличат земни маси и загиват 7 човека. Съоръжението отдавна не се използва, а в подножието на стената има паметна плоча за трагичното събитие.

През 1960 г. е построен нов двуетажен търговски комплекс с магазини за хранитепни и промишлени стоки, сладкарница и ресторант.

На 2.ІХ.1987 г. в центъра на селото е открит паметник на двадесет и осемте градинаровци, загинали за свободата, независимостта и обединението на Родината.

На Архангеловден се чества патронът на местната църква Св.Архангел Михаил и се провежда общоселски сбор.

Обществени институцииРедактиране

  • Църква „Архангел Михаил“, осветена 1865 г. Настоящата сграда на църквата е построена през 1880 г., а камбанарията, която е отделно от църквата – през 1890 г.Пръв свещеник е о.Кателий-1866-1868 г.
  • Читалище „Надежда“, основано 1901 г. Пръв библиотекар е Георги Дончев, един от учредителите на читалището. Основната сграда е построена в периода 1929-1932 г., в края на 60-те години е извършено преустройство на сцената, направен е амфитеатрален салон и са изградени нови гримьорни, а в периода 1972-1974 г. лицевата част на сградата е преустроена като са изградени нова просторна читалня, стационарна кинокабина, помещения за клубове и столова. През 60-те и 70-те години на ХХ в., с активното участие на Ганчо Маринов/читалищен секретар/, Рашко Генчев/учител по български език и секретар на СОНС/, Хриска Златева, Иван Бъчваров, Донка Бъчварова и много от местните учители функционират самодеен театрален състав, женски хор, битова фолклорна група и танцов състав.
  • Училище, основано през 1865 г. Инициатори и първи организатори на просветното дело са св. Мирчо Вичев, Злати Койчев, Димитър Жеков и Никола Недев.На 18.V.1973 г. под ръководството на учителя Димо Белев пред родителите и обществеността на селото е проведен тържествено първият годишен изпит. Първите местни учители са св. Мирчо Вичев, Даскал Желез и Добри Христов.След Освобождението училището е преместено в две нови стаи, построени за тази цел. На 1.ІХ 1905 г. е открита нова училищна сграда, просъществувала до 2000 г. Настоящото училище е изградено на два етапа в периода 1980-1990 г.

Пощенска станция-открита на 4.ІІ.1930 г.с ръководител Фердинанд Даскалов

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1245
 
1946 1301
1956 1216
1965 1126
1975 984
1985 865
1992 878
2001 847
2011 807

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 807 100.00
Българи 139 17.22
Турци 22 2.72
Цигани 635 78.68
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 7 0.86

ЛичностиРедактиране

Родени
  • Марин Чолаков (23.VІ.1871 -23.ХІІ 1957) – български революционер, деец на ВМОРО[4], активен общественик, кмет на с.Градинарово /1915-1918 г./
  • Милко Коларов /1946/ композитор, диригент
  • Нелко Коларов /1959/ композитор
  • Рашко Генчев /1932-2011/-учител, общественик, тетрален самодеец/1965-1973/, поставил с голям успех пиесите"Гераците","Боряна" и др., секретар на ИК на СОНС – Градинарово/1964-1973/, като по това време селото е благоустроено, директор на ОУ"Св.св.Кирил и Методий"с.Градинарово/1984-1992/. Автор на краеведческото изследване „Страници от миналото на с.Градинарово“ 2000 г.Варна. Носител на значки и грамоти „Отличник“на Комитета за изкуство и култура/1976 и 1981 г./
  • Ганчо Маринов-общественик, театрален самодеец, секретар на НЧ"Надежда"Градинарово, носител на орден"Кирил и Методий ІІ степен за цялостен принос /1976/
  • Никола Г.Радев – активен член на БЗНС, кмет на Градинарово`/1934 и 1947-1950/, инициатор за построяване на сградите на Ветеринарна лечебница и Лесничейство,
  • Доц.д.т.н Александър Бешевлиев-преподавател във ВМЕИ-Варна, рационализатор
  • Божанка Великова /1948/ народна певица
  • Георги Дончев-член на БЗНС, общественик, народен представител в ХХІ ОНС/9.ХІІ.1923-15.ІV.1927/от листата на БЗНС
  • Ефрейтор Никола Михалев Бакалов /1892-4.Х.1916 г./достойно изпълнил гражданския си и военен дълг. Загинал в бой край село Амузачи, Добруджа. Днес неговото име носи с.Бараклар, общ. Крушари, област Добрич
  • Добри Койчев /ок.1850-1876 г./ – Ботев четник
  • Марийка Момчева – учителка, директор на НОУ с.Градинарово – 1926-1956 г., активна общественичка
  • Бянка Драгиева – първата жена учителка в Сърта, завършва Педагогическо училище в Шумен
Живели и работили в Градинарово
  • Николай Киселов – роден в Русе, учител в Градинарово, основен инициатор за смяна на името на селото от Кюпеклий на Градинарово, през 1906 г.
  • Георги Хаджи Колев – общественик, окръжен съветник

ЛитератураРедактиране

  • Рашко Генчев, „Страници от миналото на с.Градинарово“ Варна, 2000 г.
  • Енциклопедия „България“ т.V, стр.447 – Преселвания

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Градинарово, община Провадия, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 4 януари 2017. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр.62-63.