Град Ниш (на сръбски: Град Ниш) е административна единица в Сърбия, Нишавски окръг с ранг на община.

Град Ниш
Знаме
      
Герб
Град Ниш на картата на СърбияГрад Ниш на картата на Сърбия
Страна Сърбия
ОкръгНишавски
Адм. центърНиш
Площ596 km²
Население260 237 души (2011)
437 души/km²
КметПроф. д-р Зоран Перишич
Телефонен код(+381) 18
Пощенски код18003, 18008
МПС кодNI
Официален сайтwww.ni.rs
Карта на Град Ниш
Карта на Град Ниш

Заема площ от 596 км2[1]. Неин административен център е град Ниш.

История редактиране

Административната единица Град Ниш е създадена през 2007 г. чрез Закона за териториалната организация на Република Сърбия,[2], като обхваща територията на предишната Нишка община.

Население редактиране

Според преброяването от 2011 г. населението на Град Ниш възлиза на 260 237 души. Гъстотата е 436,64 души/км2.[3]

Етнически състав редактиране

Народност 2011 г.[4]
сърби 243 381 жители
цигани 6996 жители
българи 927 жители
македонци 823 жители
черногорци 659 жители
югославяни 416 жители
хървати 398 жители
горанци 202 жители
словенци 104 жители
албанци 97 жители
унгарци 68 жители
руснаци 62 жители
мюсюлмани 58 жители
бошняци 44 жители
словаци 38 жители
германци 28 жители
румънци 26 жители
украинци 20 жители
власи 15 жители
буневци 10 жители
русини 4 жители
други 420 жители
неизяснени 3018 жители
регионална принадлежност 61 жители
неизвестно 2362 жители

Административно деление редактиране

Административно Град Ниш е разделен на пет градски общини:

Бележки редактиране

  1. Општине и региони у Републици Србији, 2012. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр.20.
  2. Закон о територијалној организацији Републике Србије. Београд. Сл. Гласник РС, бр. 129, 2007, стр.107, 118 – 121., архив на оригинала от 12 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140112162602/http://mrrls.gov.rs/sites/default/files/attachment/zakon_o_teritoralnoj_organizaciji.pdf, посетен на 27 януари 2014 
  3. Општине и региони у Републици Србији, 2012. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 62.
  4. Општине и региони у Републици Србији, 2012. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 62 – 63.