Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Във ВМОК и ВМОРОРедактиране

Крум Петишев е роден на 11 февруари 1886 година в Плевен. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението. През 1901 година, след смъртта на баща си напуска училището си и започва работа в дърводелска фабрика в София.[2] През 1903 година се присъединява към четата на полковник Анастас Янков. В края на 1904 година действа в Горноджумайско и Петричко с четата на поручик Никола Лефтеров.

През 1907 година Крум Петишев е в кичевската чета на Лука Джеров, а по-късно същата година се прехвърля в демирхисарската чета на Димко Могилчето. На 11 септември 1907 година при село Ивени четата води сражение с андартска чета, на помощ на която идва турски аскер. Димко Могилчето и Крум Петишев са тежко ранени и дълго време се лекуват в Битоля, а други десетина четници са убити. Като наказание другият демирхисарски войвода Иван Димов Пашата унищожава 5 гъркомански села.

Крум Петишев участва в Балканската война със собствена чета в Битолско. Минава в нелегалност преди Сърбия да започне унищожаването на четите на ВМОРО в окупираните територии. През 1914 година Крум Петишев е войвода в Кочанско.

Във ВМРОРедактиране

 
Крум Петишев с другари

След Първата световна война Крум Петишев участва в дейността на въстановената от Тодор Александров ВМРО като секретар на Битолския революционен окръг.[3] В края на април 1922 година влиза в Македония заедно с четите на Любомир Весов и Петър Станчев, водят сражение в Скопска Черна гора и след това с четите на Петър Шанданов и други се прибират в България[4]. Действа в Охридско и Ресенско. В 1923 година заедно с Ване Стоянов, Тодор Петров Тошкара, Миле Христов, Васил Пундев, Алексо Стефанов, Александър Протогеров и Георги Попхристов влиза в Битолско от Албания[5] и през септември е делегат на окръжния конгрес в планината Томор.[6] През 1925 година е избран временно за секретар на ръководството на Битолския революционен окръг[7]. Делегат е на конгресите на ВМРО в Сърбиново (1925) и в Крупник (1928).

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Петишев е на страната на протогеровистите. През март 1930 година се оттегля от революционна дейност[8] принудително, след заплаха от страна на Иван Михайлов.

Умира в София на 23 май 1975 година.[9][10][11]

Външни препраткиРедактиране

БиографияРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 19.
  2. Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, с. 217.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 157.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.95, 109.
  5. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.121.
  6. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 76.
  7. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.167.
  8. Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, с. 267.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  10. Биография от сайта на ВМРО
  11. Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.