Крум Петишев

български революционер

Крум Константинов Петишев с псевдоним Боянов[1] е български революционер, деец на Върховния македонски комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Крум Петишев
български революционер
Роден
Починал
23 май 1975 г. (89 г.)
Крум Петишев в Общомедия
От ляво надясно: Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“

Биография редактиране

Във ВМОК и ВМОРО редактиране

Крум Петишев е роден на 11 февруари 1886 година в Плевен. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението. През 1901 година, след смъртта на баща си напуска училището си и започва работа в дърводелска фабрика в София.[2] През 1903 година се присъединява към четата на полковник Анастас Янков. В края на 1904 година действа в Горноджумайско и Петричко с четата на поручик Никола Лефтеров.

През 1907 година Крум Петишев е в кичевската чета на Лука Джеров, а по-късно същата година се прехвърля в демирхисарската чета на Димко Могилчето. На 11 септември 1907 година при село Ивени четата води сражение с андартска чета, на помощ на която идва турски аскер. Димко Могилчето и Крум Петишев са тежко ранени и дълго време се лекуват в Битоля, а други десетина четници са убити. Като наказание другият демирхисарски войвода Иван Димов Пашата унищожава 5 гъркомански села.

Крум Петишев участва в Балканската война със собствена чета в Битолско. Минава в нелегалност преди Сърбия да започне унищожаването на четите на ВМОРО в окупираните територии. През 1914 година Крум Петишев е войвода в Кочанско.

Брат му, Юлиян, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-и пехотен полк.[3]

Във ВМРО редактиране

 
Крум Петишев с другари

След Първата световна война Крум Петишев участва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО като секретар на Битолския революционен окръг.[4] В края на април 1922 година влиза в Македония заедно с четите на Любомир Весов и Петър Станчев, водят сражение в Скопска Черна гора и след това с четите на Петър Шанданов и други се прибират в България.[5] Действа в Охридско и Ресенско. В 1923 година заедно с Ване Стоянов, Тодор Петров – Тошкара, Миле Христов, Васил Пундев, Алексо Стефанов, Александър Протогеров и Георги Попхристов влиза в Битолско от Албания[6] и през септември е делегат на окръжния конгрес в планината Томор.[7] През 1925 година е избран временно за секретар на ръководството на Битолския революционен окръг.[8] Делегат е на конгресите на ВМРО в Сърбиново (1925) и в Крупник (1928).

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Петишев е на страната на протогеровистите. През март 1930 година се оттегля от революционна дейност[9] принудително, след заплаха от страна на Иван Михайлов.

През януари 1970 година е награден с орден „За гражданска доблест и заслуга“, II степен, по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.[10]

Умира в София на 23 май 1975 година.[11][12][13][14][15] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[16]

Външни препратки редактиране

Биография редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 19.
  2. Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, с. 217.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
  5. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 95, 109.
  6. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 121.
  7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 76.
  8. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.167.
  9. Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, с. 267.
  10. Честване на герои-ветерани от Илинденската епопея // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 23.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  12. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  13. Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 351 – 352.
  15. Иванов, Борис. Крум Петишев 1886 - 1975 // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България IX (12). София, СМКПДБ – Централно ръководство, октомври 1975. с. 56 – 57.
  16. ДАА, Фонд № 1803К, оп.1