Петричка околия
Петричката околия е административно-териториална единица в България, съществувала от 1913 до 1959 година.[1]
Петричка околия | |
Страна | България |
---|---|
Окръг | Струмишки (1913 - 1920), Петрички (1920 - 1934) Горноджумайски (1949 – 1959) |
Област | Софийска (1934 - 1943), Горноджумайска (1943 – 1949) |
Център | Петрич |
Околията е учредена през септември 1913 година със заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, като част от новосъздадения Струмишки окръг, след като Струмишко остава в България по Букурещкия договор, сложил край на Междусъюзническата война. Околийски център е град Петрич. В 1919 година Ньойският договор предвижда предаването на Струмишката околия и на част от Петричката на Кралството на сърби, хървати и словенци, което става в 1920 година и околията става част от Петричкия окръг.[1]
В 1930 година околията включва следните селища:[1]
- Села
- Махали
При новото административно-териториално деление, наложено от деветнадесетомайците в 1934 година, околията е включена в Софийската област. В 1943 – 1949 година е част от Горноджумайката област. В 1949 година става част от Горноджумайския окръг (от 1950 Благоевградки) до закриването на околиите в 1959 година.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 111.