Отваря главното меню

Районът  е населяван още от античността. На 3 километра от селото е разкопан тракийски могилен некропол от VI - V в. пр. Хр., а южно от него има следи от светилище на Тракийския Херос (конник).

Има сведения, че днешното село е заселено през XV в. от българи-преселници от Епир. През 16 – 17век село Добрина става център на голяма дубровнишка колония, а търговията се извършва с европейските градове, което влияе върху икономическото състояние на селището.

Добрина е  село с голям  просперитет през 16  и 17 век, когато е имало фонтани. От това време е добре запазена църква, пътят до която е покрит с чакъл и няма информационни табели.

Добрина
Общи данни
Население 221 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,278 km²
Надм. височина 222 m
Пощ. код 9216
Тел. код 05189
МПС код В
ЕКАТТЕ 21484
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)

Добрина̀ е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. Старото му име е Джиздар-кьой.

ГеографияРедактиране

Добрина̀ е село в Североизточна България, намира се в община Провадия, Варненска област. Отстои на 4 км източно от град Провадия. Селото е разположено в източното подножие на Провадийското плато, в Дунавската хълмиста равнина, на 126 м надм. височина.

ИсторияРедактиране

Село Добрина има многовековна и богата история. Районът му е бил населяван още от античността. През 1961-62 г. на 3 км северно от селото е разкопан тракийски могилен некропол от VI – V в. пр. Хр., а южно от него пък има следи от светилище на Тракийския Херос (конник). Има сведения, че днешното село е заселено през XV в. от българи-преселници от Епир (днешна Гърция). Тогава селището се е разрастнало и замогнало икономически, благодарение на развиващите се в него занаяти – главно медникарство. Малко по-късно, през XVI-XVII в. село Добрина става център на голяма дубровнишка колония, членовете на която се занимавали с търговия и осъществявали връзки с градовете на Европа. Свидетелство за присъствието на дъбровничани тук е останалата до наши дни, макар и в доста лошо състояние, каменна църква "Св. Теодор". През османския период селото е известно с името Диздаркьой. С такова име се споменава и през 1573 г. в турски данъчен документ. Диздаркьой e eдин от големите центрове на съсредоточаване на джелепкешани, по мащаби съперничещ на редица градове от тази част на Османската империя. Споменава се че Диздаркьой е населено с албанци. Тук през 1573 г. са регистрирани 37 джелепкешани, доставящи ежегодно 1255 овце. Приблизително толкова са доставяли заедно мюсюлманите и малкото евреи от съседния административен център Провадия. Ако се вземе предвид една пропорция, която дава на всяка доставена овца общо 10 притежавани, то би означавало, че овчите стада на селото е трябвало да имат 12–13 хиляди глави! Този брой обаче за тогавашните времена и производствени възможности е невероятен и обяснението е само едно – в Добрина, както и в градовете са били съсредоточени основно търговци и занаятчии, а не производители. Поради имуществения си статут и търговските си умения те са имали възможност да се регистрират в тази категория и да закупуват овце от други места. Сред записаните джелепкешани в това село има двама попове и редица занаятчии – железар, касап, двама терзии, абаджия, кюрекчия (кожар) и куюмджия (златар). Търговският обмен се извършвал най-вече на пазара в Провадия, където имало постоянно малобройна, но добре организирана дубровнишка търговска колония.[1] В османотурския език названието Диздар идва от персийския език, което в превод означава „пазители на крепостта”. Вероятно тогава още е бил запазен споменът за връзката на селото с близкия средновековен вългарски град Овеч, който по времето на Второто българско царство е важно административно средище и митрополитски център. Знае се, че добринци участват в едно малко известно въстание – Разградско-Провадийското от 1689 г. Жителите на селото сериозно пострадват по време на кърджалиските размирици в края на XVIII началото на XIX в. В старата църква “Св. Теодор” са открити множество кости – свидетелство за масово клане на населението при кърджалийските безчинства. След Руско-турската война от 1828-1829 г., с отстъпването на руските войски, голяма част от жителите на Добрина се изселват. На тяхно място идват преселници от Старозагорско, Лозенградско и от другаде. Село Добрина е свързано и с историята на английските военни части по време на Кримската война (1853-1856 г.). Интерсен е фактът, че измежду многото гробове на английски войници има погребан и един генерал. Интерес представлява и действащата църква “Св. Рождество Богородично”, която притежава забележителен иконостас, а в подземието ѝ има скривалище с кладенец. Селското читалище "Васил Левски" е основано през 1901 г. Днес в него е подредена богата етнографска изложба. Към нематериалното културно наследство на селото принадлежи запазеният обичай “Камилари”, възпроизвеждащ заселването в Добрина на родове идващи от Мала Азия.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1252
 
1946 1267
1956 1171
1965 949
1975 833
1985 557
1992 470
2001 343
2011 232

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 232 100.00
Българи 208 89.65
Турци ? ?
Цигани 9 3.87
Други ? ?
Не се самоопределят
Не отговорили 2 0.86

ЦъркваРедактиране

Църквата "Св. Теодор" се намира в западния край на провадийското село Добрина. Старинният храм е разположен в средата на малък двор, като е полувкопан в земята. В архитектурно отношение черквата "Св. Теодор" представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, която обединява в едни обем олтарно пространство, наос и нартекс (галерия). Общата ѝ дължина отвътре е 24,30 м, а ширината 6,38/6,68 м. Голямата, полукръгла отвътре (с диаметър 3,20 м) и тристенна отвън апсида, е обримчена отвътре с двустъпален синтрон. На източната стена има три ниши – по една от двете страни на апсидата, служещи за протезис и дяконикон, и една в средата ѝ. В центъра на апсидата стърчи каменен постамент за олтарната трапеза. Сградата е с полуцилиндричен свод, покрит с двускатен покрив с керемиди. Черквата има два входа – на западната и на южната стена. Градежът е от добре обработени варовикови блокове споени с хоросан. Дебелината на стените е 1,10 м. Някога цялата вътрешност на църквата вероятно е била изписана със стенописи. Днес от тях няма и помен. На западната и южната стена, около входовете, в каменните блокове са издълбани графити с надписи на кирилица и с гръцки букви. Най-добре четим е един кирилският надпис на западната стена: „Андон Лавриот“. Датирането на графитите все още не е определено. Старината е разчистена и частично реставрирана едва от преди няколко години. Поставен е нов покрив с керемиди.

Черквата "Св. Теодор", както и старинната църква "Пресвета Богородица" на чието място в началото на XIX в. е изградена днешната действаща селска църква, са били описани от Константин Иричек при пътуването му из България през 1884 г. По това време "Св. Теодор" е била действаща, а "Пресвета Богородица" в руинно състояние. Двете църкви имат приблизително еднакъв план, а изграждането им е отнесено към периода XVI-XVII в. Някои специалисти свързват изграждането на "Св. Теодор" с богатата дубровнишка колония, обитавала селището през късното средновековие. Но след проведените тук археологически разкопки през 2006 г. с ръководител Снажана Горянова, изникват доста нови факти, хвърлящи светлина върху тъмната страна от историята на този храм. Неясностите отпадат още повече, след като археоложката Сн. Горянова открива в архива на Карел Шкорпил една снимка на църквата "Пресвета Богородица". Черно-бялата фотография вериятно е направена през 1906 г., когато ученият посетил с. Диздаркьой (дн. Добрина) и описал двете старинни църкви. От снимката добре се вижда архитектурата на разрушената църква, която много приличала на тази на "Св. Теодор", както и фрагменти от стенописи в апсидата – осем от църковните отци, съставляващи композицията "Поклонение на жертвата". Освен това, през 1884 г. К. Иричек споменава за наличието на гръцки надписи със стенописите, които още тогава били нечетими. Много е вероятно същата стенописна украса да е имала и "Св. Теодор". Гореописаните факти накланят на тезата, че двете черкви в Добрина (включително "Св. Теодор") са били храмове на православно християнско население. И по-точно, това неселение, подобно на случая със село Арбанаси, е произхождало от преселници от западните краища на Балканския полуостров (Епир, Албания), някои изследователи го определят като население с албански произход (т.нар. арнаути). Неслучайна е приликата на църквата "Св. Теодор", в архитектурно отношение, с арбанашките църкви. Въпреки немалкото изяснени наскоро въпроси, свързани с историята на този уникален паметник, все още има и доста такива нерешени. Само подновяване на проучванията би могло окончателно да разреши проблема.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • каменна църква „Св. Теодор“ от 16-17 век, построена от дубровнишки търговци в дубровнишки стил [1][2]
  • действаща църква „Свето Рождество Богородично“, наподобяваща другата
  • читалище с етнографска изложба


ЛичностиРедактиране

Мишев, Григор Стамбов (7 август, 1924 г. - 23 декември 2017 г.) - ръководител и създател на Сепаратистко движение "Добрина"

ЛитератураРедактиране

  • Снежана Горянова. Старите църкви в с. Добрина, Провадийско – пътят от забравата към нови митове. – В: . – В: Memory and oblivion in Byzantium / Памет и забрава във Византия. Съст. Ал. Миланова, В. Вачкова, Цв. Степанов. С., Военно издателство, 2011,

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране