Донка Балтова по съпруг Стършенова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Донка Стършенова
българска учителка и революционерка
Родена

БиографияРедактиране

 
Снимка на табло с портрети на учителите в ІІІ Софийска мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ през учебната 1923-1924 г. Художествено изработено табло, изработено от Георги Цапев, със снимка на ІІІ Софийска мъжка гимназия и на учителите с надписани имена, както следва: от горе надолу и от ляво надясно, първи ред: Х. Дамянов, Г. Манолов, Кирил Пърличев, Г. Ковачев, Драган Фетваджиев, Д. Цонев, Серафим Барутчийски, А. Стефанов, Велко Думев, Георги Баждаров, Ц. Маринов, М. Казанджиев; втори ред: В. Костов, Р. Стамов, Н. Костов, И. Грозев, И. Момчилов, Сергей Денков, В. Жуковски, Иван Андрейчин, Христо Шалдев, Б. Стоилов, Б. Саев; трети ред: Б. Добрев, З. Недевски, А. Тулов, А. Феодоров, С. Дойчев, К. Шингаров, В. Николов, Д-р С. Николов, М. Антонов, Никола Блажев, Никола Гладнишки; четвърти ред: Д. Брънчева, Н. Костов, Т. Александров, К. Боева, Донка Стършенова, Ц. Христов, А. Стоянова, Л. Тасева, Б. Дойчинов, Х. Петров, Г. Тричкова; пети ред: В. Николов, Г. Цалев, Ц. Тошкова, С. Георгиева, Л. Кацарова, С. Кюркчиева, Х. Мазнев, Димитър Митов; шести ред: М. Денков, А. Славчев, А. Смилов, И. Найденов

Родена е през 1884 година в централномакедонския български град Прилеп, който тогава е в Османската империя.

Първоначално учи в Прилеп, а през 1903 година завършва Солунската гимназия.

Става учителка и Българската екзархия я назначава да преподава в различни селища в Македония. През 1906 година преподава в град Кичево,[1] а през 1910 година е учителка в град Драма.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволка в лазарета на Македоно-одринското опълчение. Наградена е със сребърен медал.[3]

На учредителния конгрес на Македонския женски съюз Донка Стършенова е избрана за съветничка на организацията.[4]

През 1915 година се омъжва за Методи Стършенов.

През 1918 година завършва френска филология в Лозанския университет (Швейцария), след което се установява със семейството си в Бъллгария. Учителствува отначало в Ихтиман, а след това в София. Преподава френски език в 3-а мъжка, 1-а девическа и 2-а мъжка гимназии.

БележкиРедактиране

  1. Тома Николов. Спомени от моето минало. 21. Инцидентът на Великия петък в църквата.
  2. Македонски Прегледъ. Година V, книга 2, София, 1929. 6. Църковно-училищнитѣ борби въ Драмско
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 78.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 176.