Отваря главното меню

Дренок (община Струга)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дренок.

Дренок (изписване до 1945 година Дрѣнокъ; на македонска литературна норма: Дренок; на албански: Drenoku) е село в Северна Македония, в община Струга.

Дренок
Дренок
— село —
Дренок МК 02.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3914° с. ш. 20.5606° и. д.
Дренок
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 1 096 m
Население 2 души (2002)
Пощенски код 6337
Дренок в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Дримкол в североизточните склонове на планината Радук.

ИсторияРедактиране

В XIX век Дренок е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дренок (Drenock) е посочено като село със 150 домакинства, като жителите му са 470 българи.[1] Около 1875 година в продължение на две-три години в Дренок преподава на сръбски поп Станко, който получава от жителите на селото по 600 гроша годишно. След като научават, че учителят получава и по 40 наполеона от Сърбия, местните жители, го изгонват. [2]

През 1889 година е изградена селската църква „Свети Атанасий“.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дрѣнокъ има 500 жители българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дренок има 512 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

На 26 февруари 1911 година в Дренок служи Козма Дебърски, а на 2 февруари е образувано българско училищно настоятелство в състав: председател – свещеник Иван Търпенов, подпредседател – Антон Йовчев, секретар – учителят Иван Попстанков, касиер – Кузман Йовчев Гаджов, съветници – кметът Христо Попов и Серафим Арсов.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Дренок има 54 български екзархийски къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Дренок е село с 60 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. За учител е назначен Иван Попстанков, който има ІІІ клас образование.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[10]

ЛичностиРедактиране

 
Носия от Дренок, 1920-те години
Родени в Дренок

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 34, 1890, с. 456.
  3. Филиповиħ, Миленко. Голо Брдо. Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, 1940. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 36, 22 март 1911, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  9. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Струга  
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица