Стамат Стаматов (офицер)

български общественик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стамат Стаматов.

Стамат Щерьов Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство.

Стамат Стаматов
български общественик
Роден
около 1870 г.
Починал
не по-рано от 1941 г.
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
Семейство
Подпис
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя Богдан Филов, 10 октомври 1940 г. с подписа на Стамат Стаматов
„Дебърската епископия“, 1941

Биография

редактиране

Стамат Стаматов е роден в дебърското село Дренок, тогава в Османската империя. Първоначално учи в родното си село при поп Станко, който е сръбски учител, но е изгонен от местните жители.[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия. На годишния тържествен акт при завършването на пети (втори) гимназиален клас Стаматов получава, заедно с Христо Тенчов и Гоце Делчев, лично от солунския валия съчиненията на Пушкин като награда за отличен успех.[2] По инициатива на Делчев съучениците му Стаматов, Гоце Имов и прилепчанинът Илия Кондурджиев постъпват във Военното училище в София.[3] Във Военното училище заедно с юнкерите Константин Кондов, Софроний Стоянов, Петър Кушев, Йордан Венедиков, Борис Дрангов, Ефтим Китанчев, Боголюб Марков от Скребатно, Димитър Мициев от Горна Джумая и братя Владимир и Владислав Ковачев създава революционен кръжок през февруари 1892 г.[4]

След завършването си командва отделение в Първи планински артилерийски полк. За отличия и заслуги през войната е награден с ордени „Свети Александър[5] и „За храброст“, IV степен.[6]

През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[7]

Участва като делегат от Врачанското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]

Председателства Дебърското благотворително братство. Подпомага създаването на Дружество „Св. Йоан Кръстител“ през 1929 година.[9]

Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.[10] В 1935 година издава книгата „Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“,[11] в 1938 г. - „Град Дебър и неговото основаване“,[12] а в 1941 година - книгата „Дебърската епископия“.[13]

Към 1941 година е съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[14]

Външни препратки

редактиране
  1. Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 34, 1890, с. 456.
  2. Делчев, Гоце. Писма и други материали, издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, отговорен редактор Воин Божинов, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София 1967, стр. 16.
  3. Делчев, Гоце. Писма и други материали, издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, отговорен редактор Воин Божинов, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София 1967, стр. 18.
  4. Кондов, Константин. Спомени
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 182-183
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88
  7. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 120.
  8. НБКМ-БИА C VIII 38
  9. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 560 – 561.
  10. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 231., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 7 юли 2013 
  11. Стаматов, Ст. Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов, София, 1935.
  12. Стаматов, Ст. Град Дебър и неговото основаване. Първо приложение на периодичното списание „Дебърски глас“, София, 1938.
  13. Стаматов, Ст. Дебърската епископия. Трето приложение на периодическото списание „Дебърски глас“, София, 1941.
  14. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2