Стамат Стаматов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стамат Стаматов.
Стамат Щерьов Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство.
| Стамат Стаматов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
около 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1941 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Подпис | .svg) |
Биография
редактиранеСтамат Стаматов е роден в дебърското село Дренок, тогава в Османската империя. Първоначално учи в родното си село при поп Станко, който е сръбски учител, но е изгонен от местните жители.[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия. На годишния тържествен акт при завършването на пети (втори) гимназиален клас Стаматов получава, заедно с Христо Тенчов и Гоце Делчев, лично от солунския валия съчиненията на Пушкин като награда за отличен успех.[2] По инициатива на Делчев съучениците му Стаматов, Гоце Имов и прилепчанинът Илия Кондурджиев постъпват във Военното училище в София.[3] Във Военното училище заедно с юнкерите Константин Кондов, Софроний Стоянов, Петър Кушев, Йордан Венедиков, Борис Дрангов, Ефтим Китанчев, Боголюб Марков от Скребатно, Димитър Мициев от Горна Джумая и братя Владимир и Владислав Ковачев създава революционен кръжок през февруари 1892 г.[4]
След завършването си командва отделение в Първи планински артилерийски полк. За отличия и заслуги през войната е награден с ордени „Свети Александър“[5] и „За храброст“, IV степен.[6]
През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[7]
Участва като делегат от Врачанското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]
Председателства Дебърското благотворително братство. Подпомага създаването на Дружество „Св. Йоан Кръстител“ през 1929 година.[9]
Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.[10] В 1935 година издава книгата „Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“,[11] в 1938 г. - „Град Дебър и неговото основаване“,[12] а в 1941 година - книгата „Дебърската епископия“.[13]
Към 1941 година е съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[14]
Външни препратки
редактиране- "Спомени за Гоце Делчев; ученик и юнкер - Кукуш - Солун - София", Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година
- „Спомени за Борис Дрангов“, Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година
- „Град Дебър и неговото основаване“, София, 1938 година
- „Дебърската епископия“, София, 1941 година
- „По проектиращето се ново училищно здание в Дебър“, статия от Стамат Стаматов публикувана във в-к „Дебърски глас“, год. I, бр. 15, София, 12 юли 1909 г.
- „Дебърски гласъ“, Дебърско благотворително братство, бр. 5, София, 1943.
- „Дебърски гласъ“, Дебърско благотворително братство, бр. 6, София, 1943.
- Монахът Иоан Дебранин (Осмия патриарх и първия архиепископ на Охридската патриаршия), София, 1940 година
- Дебърска просветителна дружба във Фердинанд, публикувано във вестник „Дебърски глас“, год. II, бр. 4, София, 24 април 1910 година
Бележки
редактиране- ↑ Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 34, 1890, с. 456.
- ↑ Делчев, Гоце. Писма и други материали, издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, отговорен редактор Воин Божинов, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София 1967, стр. 16.
- ↑ Делчев, Гоце. Писма и други материали, издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, отговорен редактор Воин Божинов, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София 1967, стр. 18.
- ↑ Кондов, Константин. Спомени
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 182-183
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 120.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 560 – 561.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 231., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 7 юли 2013
- ↑ Стаматов, Ст. Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов, София, 1935.
- ↑ Стаматов, Ст. Град Дебър и неговото основаване. Първо приложение на периодичното списание „Дебърски глас“, София, 1938.
- ↑ Стаматов, Ст. Дебърската епископия. Трето приложение на периодическото списание „Дебърски глас“, София, 1941.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2