Отваря главното меню

Стамат Стаматов (офицер)

български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стамат Стаматов.

Стамат Щерьов Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство.

Стамат Стаматов
български общественик

Роден
около 1870 г.

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Научна дейност
Област История

Подпис Stamat Stamatov Signature (vectorized).svg
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя Богдан Филов, 10 октомври 1940 г. с подписа на Стамат Стаматов
„Дебърската епископия“, 1941

БиографияРедактиране

Стамат Стаматов е роден в дебърското село Дренок, тогава в Османската империя. Първоначално учи в родното си село при поп Станко, който е сръбски учител, но е изгонен от местните жители.[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия. На годишния тържествен акт при завършването на пети (втори) гимназиален клас Стаматов получава, заедно с Христо Тенчов и Гоце Делчев, лично от солунския валия съчиненията на Пушкин като награда за отличен успех.[2] По инициатива на Делчев съучениците му Стаматов, Гоце Имов и прилепчанинът Илия Кондурджиев постъпват във Военното училище в София.[3] Във Военното училище заедно с юнкерите Константин Кондов, Софроний Стоянов, Петър Кушев, Йордан Венедиков, Борис Дрангов, Ефтим Китанчев, Боголюб Марков от Скребатно, Димитър Мициев от Горна Джумая и братя Владимир и Владислав Ковачев създава революционен кръжок през февруари 1892 г.[4]

След завършването си командва батарея в Първи планински артилерийски полк.

През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[5]

Председателства Дебърското братство. Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.[6] В 1935 година издава книгата „Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“,[7] в 1938 г. - „Град Дебър и неговото основаване“,[8] а в 1941 година - книгата „Дебърската епископия“.[9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 34, 1890, с. 456.
  2. Делчев, Гоце. Писма и други материали, издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, отговорен редактор Воин Божинов, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София 1967, стр. 16.
  3. Делчев, Гоце. Писма и други материали, издирил и подготвил за печат Дино Кьосев, отговорен редактор Воин Божинов, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София 1967, стр. 18.
  4. Кондов, Константин. Спомени. //
  5. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  6. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 231.
  7. Стаматов, Ст. Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов, София, 1935.
  8. Стаматов, Ст. Град Дебър и неговото основаване. Първо приложение на периодичното списание „Дебърски глас“, София, 1938.
  9. Стаматов, Ст. Дебърската епископия. Трето приложение на периодическото списание „Дебърски глас“, София, 1941.