Отваря главното меню
Уикипедия

Шумен (община)

(пренасочване от Община Шумен)

Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Шумен
Shumen Municipality Within Bulgaria.png
Герб на ШуменЗнаме на Шумен
Общи данни
Област Шумен
Площ 652.29 km²
Население 102 857 души
Адм. център Шумен
Брой селища 27
Сайт shumen.bg
Управление
Кмет Любомир Христов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 41 съветници
   ГЕРБ (14)
   БСП (7)
   РБ (7)
   ДПС (5)
   АБВ (2)
   НФСБ (2)
   Патриоти за Шумен (2)
   Атака (1)
   Народен съюз (1)
Map of Shumen municipality (Shumen Province).png
Топографска карта на община Шумен.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в централната част на област Шумен. С площта си от 652,29 km2 е най-голямата сред 10-те общините на областта, което съставлява 19,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

На запад от град Шумен, в пределите на общината е разположено почти цялото Шуменско плато, в което на границата с община Велики Преслав се издига най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m), явявящ се и най–високата точка на цялата община. Северозападно от платото, на границата с община Търговище се намира конусовидното възвишение Фисек с едноименния си връх, висок 500,5 m.

Районите, разположени северно, източно и югоизточно от Шуменското плато са заети от обширни равнинни пространства с надморска височина от 70 до 200 m, като в пределите на община Шумен попадат части от четири полета: южната част на историко-географската област Овче поле – на север от платото; Плисковско поле – заема североизточната част на общината; Шуменско поле – разположено на изток и югоизток от Шуменското плато; Смядовско поле – северната му част, заемаща най-южния район на общината. В него, на границата с община Смядово, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Шумен – 59 m н.в.

Източно от Шуменското и Смядовското поле на територията на община Шумен попадат крайните западни части на Провадийското плато – връх Сакартепе 388,6 m (разположен на 2 km северозападно от село Костена река, на границата с община Каспичан) и крайните западни части на Роякското плато – връх Дикеолу 410 m (разположен на 4 km югоизточно от село Ивански, на границата с община Смядово).

ВодиРедактиране

В южната част на общината от северозапад на югоизток, на протежение от 16 – 17 km протича част от средното течение на река Голяма Камчия. На територията на община Шумен в река Голяма Камчия се вливат два по-големи притока – реките:

– Поройна (Боклуджадере, 26,5 km). Тя води началото си от извор-чешма на 468 m н.в. в Шуменското плато, в местността Висока поляна, западно от град Шумен. До Шумен тече на изток в дълбока и залесена долина след което преминава през центъра на града и постепенно завива на юг. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 69 m н.в., на 1,5 km южно от село Радко Димитриево. Площта на водосборният ѝ басейн е 72 km2, което представлява 1,3% от водосборния басейн на река Камчия.
– Стара река (Текедере, 32 km). Тя води началото си от извор-чешма „Бешбунар“ под името Текедере, на 300 m н.в., в местността Московтабия, северно от град Шумен. До село Васил Друмев тече в югоизточна посока, като заобикаля от североизток град Шумен. След селото завива на юг и се влива отляво в река Голяма Камчия на 64 m н.в., в южния край на село Ивански. Площта на водосборният ѝ басейн е 128 km2, което представлява 2,4% от водосборния басейн на река Камчия.

В западната част на общината протича почти цялото течение на река Пакуша (Лакоша, 33 km). Река Пакуша води началото си от извор-чешма на 384 m н.в. в центъра на село Звегор, община Хитрино. В най-горното си течение протича в югоизточна посока, достига до северните склонове на Шуменското плато и завива на запад, като тече по северното подножие на платото. Заобикаля от север и запад изолираното конусовидно възвишение Фисек, като протича през язовир „Фисек“, разположен на територията на област Търговище. След това реката завива на югоизток, отново навлиза в област Шумен и се влива отляво в река Врана (от басейна на Камчия), на 111 m н.в. на 1,7 km североизточно от село Надарево, община Търговище.

На север през землището на село Велино преминава участък от около 4 km от горното течение на Провадийска река. На територията на община Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка (Мадарска река, 38 km), по-голямата част от течението на която преминава през община Шумен. Тя води началото си под името Бяла вода от Шуменското плато, на 432 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Средня. Протича в източна посока в широка долина, като преди село Мадара напуска пределите на община Шумен. Площта на водосборният ѝ басейн е 175 km2, което представлява 8,2% от водосборния басейн на Провадийска река.

Населени местаРедактиране

 
Изглед към село Дибич през 2009 г.
 
Крайпътна чешма в село Друмево през 2009 г.
 
Изглед към село Кладенец през 2009 г.
 
Изглед към село Мадара през 2008 г.
 
Изглед към читалището в село Овчарово през 2009 г.
 
Изглед към читалището в село Радко Димитриево през 2017 г.
 
Изглед към центъра на село Салманово през 2012 г.
 
Изглед към читалището в село Струйно през 2017 г.
 
Изглед към село Царев брод през 2006 г.
 
Изглед към паметника „1300 години България“ над град Шумен през 2010 г.

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име)
Белокопитово 145 6,425 Лозево 332 17,776 Дормуш, Митрополит Симеон
Благово 99 - Керемедин, в з-щето на с. Илия Блъсково Мадара 1158 22,248
Васил Друмев 254 14,378 Горни Иджик Мараш 492 15,534
Велино 323 28,892 Имрихор, Доктор Стамболски Новосел 517 28,468
Ветрище 195 7,009 Сърт махле Овчарово 149 21,625
Вехтово 555 20,406 Вето, Вехто Панайот Волово 282 16,710 Кадъ, Волов
Градище 626 23,302 Радко Димитриево 285 7,970 Насърлие
Дибич 1019 21,268 Касаплар Салманово 750 32,303
Друмево 940 36,449 Аптаразак Средня 314 17,944 Средне
Ивански 1543 52,757 Злокучен Струино 328 13,254 Дере
Илия Блъсково 374 16,563 Долни иджик, Илия Блъсков Царев брод 1271 31,377 Ендже
Кладенец 111 9,644 Юнуз бунар Черенча 330 21,832
Коньовец 353 20,245 Шумен 80 855 136,358 Коларовград
Костена река 49 11,553

Административно-териториални промениРедактиране

  • през 1883 г. – заличено е с. Стража (Страджа) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Горни Иджик на с. Васил Друмев;
– преименува с. Кадъ на с. Волов;
– преименува с. Касаплар на с. Дибич;
– преименува с. Имрихор на с. Доктор Стамболски;
– преименува с. Аптаразак на с. Друмево;
– преименува с. Демир ханлии на с. Желез;
– преименува с. Долни Иджик на с. Илия Блъсков;
– преименува с. Дормуш на с. Митрополит Симеон;
– преименува с. Буланлък на с. Мътница;
– преименува с. Дере на с. Струино;
– преименува с. Ендже на с. Царев брод;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Керемедин на с. Благово;
– преименува с. Сърт махле на с. Ветрище;
– преименува с. Юнуз бунар (Долни Юнуз бунар) на с. Кладенец;
– преименува с. Насърлие на с. Радко Димитриево;
  • през 1946 г. – осъвременява името на с. Средне на с. Средня без административен акт;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Митрополит Симеон на с. Лозево;
  • Указ № 40/обн. 31 януари 1950 г. – преименува гр. Шумен на гр. Коларовград;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Доктор Стамболски на с. Велино;
– преименува с. Злокучен на с. Ивански;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Вето (Вехто) на с. Вехтово без административен акт;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Желез и го присъединява като квартал на с. Друмево;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Волов на с. Панайот Волово без административен акт;
  • Указ № 977/обн. 31.12.1965 г. – възстановява старото име на гр. Коларовград на гр. Шумен;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Илия Блъсков на с. Илия Блъсково;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Дивдядово и го присъединява като квартал на гр. Шумен;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава селата Макак и Мътница и ги присъединява като квартали на гр. Шумен;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава племенно-животновъдния комплекс „Васил Коларов“ за отделно населено място – с. Коньовец;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Ивански и присъединява включените ѝ в състава населени места към община Шумен;
  • Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
  • Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване		 Численост
1934 58 573
1946 65 516
1956 73 224
1965 89 613
1975 106 421
1985 119 285
1992 110 170
2001 104 456
2011 93 649

Естествен прирастРедактиране

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2001 7.8 ‰ 10.8 ‰ -3.0 ‰
2002 8.0 ‰ 12.0 ‰ -4.0 ‰
2003 7.9 ‰ 12.0 ‰ -4.1 ‰

Възрастов съставРедактиране

Възрастова структура
2003 0 – 14 години 15 – 64 години над 65 години
Община 14,4 % 71,4 % 14,2 %
Град 14,4 % 73,4 % 12,2 %
Село 14,2 % 59,8 % 26,0 %

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 93 649 68 781 13 179 4042 721 654 6272 100.00 73.44 14.07 4.31 0.76 0.69 6.69
Шумен 80 855 61 584 10 029 2165 600 552 5925 Шумен 76.11 12.40 2.67 0.74 0.68 7.32
Царев брод 1 271 757 287 54 147 Царев брод 59.55 22.58 4.24 12.70
Ивански 1 543 712 370 442 4 5 10 Ивански 46.14 23.97 28.64 0.25 0.32 0.64
Мадара 1 158 1035 3 98 13 Мадара 89.37 0.25 8.46 1.12
Дибич 1 019 938 14 28 25 Дибич 92.05 1.37 2.74 2.45
Друмево 940 113 510 300 10 Друмево 12.02 54.25 31.91 1.06
Салманово 750 463 270 8 3 Салманово 61.73 36.00 1.06 0.40
Градище 626 91 414 106 11 Градище 14.53 66.13 16.93 1.75
Вехтово 555 149 227 172 0 4 3 Вехтово 26.84 40.90 30.99 0.00 0.72 0.54
Новосел 517 107 303 94 4 Новосел 20.69 58.60 18.18 0.77
Мараш 492 458 5 21 4 Мараш 93.08 1.01 4.26 0.81
Илия Блъсково 374 210 3 124 32 Илия Блъсково 56.14 0.80 33.15 8.55
Коньовец 353 38 278 19 3 14 1 Коньовец 10.76 78.75 5.38 0.84 3.96 0.28
Лозево 332 310 10 5 1 Лозево 93.37 3.01 1.50 0.30
Черенча 330 66 182 32 46 Черенча 20.00 55.15 9.69 13.93
Струйно 328 122 85 116 3 0 2 Струйно 37.19 25.91 35.36 0.91 0.00 0.60
Велино 323 312 0 8 2 Велино 96.59 0.00 2.47 0.61
Средня 314 62 251 0 0 Средня 19.74 79.93 0.00 0.00
Радко Димитриево 285 263 0 19 Радко Димитриево 92.28 0.00 6.66
Панайот Волово 282 269 9 0 0 0 4 Панайот Волово 95.39 3.19 0.00 0.00 0.00 1.41
Васил Друмев 254 222 9 18 3 Васил Друмев 87.40 3.54 7.08 1.18
Ветрище 195 80 106 6 0 Ветрище 41.02 54.35 3.07 0.00
Овчарово 149 145 0 2 Овчарово 97.31 0.00 1.34
Белокопитово 145 140 0 0 0 0 5 Белокопитово 96.55 0.00 0.00 0.00 0.00 3.44
Кладенец 111 37 73 0 0 Кладенец 33.33 65.76 0.00 0.00
Благово 99 49 7 14 0 Благово 49.49 7.07 14.14 0.00
Костена река 49 0 0 0 0 0 0 Костена река 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

ПолитикаРедактиране

Общински съветРедактиране

 
Сградата на общинския съвет през 2009 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 34,01 % 46,01 % 51,28 % 44,96 %
Общ брой места 41 41 41 41
ГЕРБ 10 16 14
Реформаторски блок 7
Българска социалистическа партия 15 11 16 7
Движение за права и свободи 3 5 4 5
Национален фронт за спасение на България 2
Патриоти за Шумен (ВМРО – Българско национално движение,
Нова алтернатива, Съюз на патриотичните сили „Защита“,
Обединение на българските националисти „Целокупна България“)		 2
Алтернатива за българско възраждане 2
Атака 7 2 1
Народен съюз 1
Демократи за десетия град (Демократи за силна България,
Движение „Гергьовден“, Обединени демократични сили)		 2
Национално движение „Симеон Втори“ 8 3 1
Коалиция „За Шумен“ (Съюз на демократичните сили,
Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи,
Обединение на българските националисти „Целокупна България“)		 3
Коалиция „Гергьовден – Новото време“
(Движение „Гергьовден“, Новото време)		 2
Съюз на демократичните сили 6
Движение „Гергьовден“ 4
Съюз за демократично развитие 2
Българска социалдемокрация 1
Блокът на Жорж Ганчев 1
Български демократичен съюз „Радикали“ 1

ТранспортРедактиране

През общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 53 km.

През общината преминават частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 138,6 km:

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 7 септември 2018. (на английски)
  2. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 септември 2018. (на английски)
  3. ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018. (на български)
  4. ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018. (на български)
  5. ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018. (на български)
  6. ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018. (на български)

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шумен_(община)&oldid=9393166“.