Шумен (община)
Община Шумен е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
Община Шумен | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Област | Шумен |
Площ | 652.29 km² |
Население | 102 857 души |
Адм. център | Шумен |
Брой селища | 27 |
Сайт | shumen.bg |
Управление | |
Кмет | Любомир Христов (ГЕРБ) |
Общ. съвет | 41 съветници
|
![]() | |
Община Шумен в Общомедия |

ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в централната част на област Шумен. С площта си от 652,29 km2 е най-голямата сред 10-те общините на областта, което съставлява 19,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Хитрино;
- на североизток – община Нови пазар и община Каспичан;
- на югоизток – община Провадия, област Варна;
- на юг – община Смядово;
- на югозапад – община Велики Преслав;
- на запад – община Търговище, област Търговище;
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.
На запад от град Шумен, в пределите на общината е разположено почти цялото Шуменско плато, в което на границата с община Велики Преслав се издига най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m), явяващ се и най-високата точка на цялата община. Северозападно от платото, на границата с община Търговище се намира конусовидното възвишение Фисек с едноименния си връх, висок 500,5 m.
Районите, разположени северно, източно и югоизточно от Шуменското плато са заети от обширни равнинни пространства с надморска височина от 70 до 200 m, като в пределите на община Шумен попадат части от четири полета: южната част на историко-географската област Овче поле – на север от платото; Плисковско поле – заема североизточната част на общината; Шуменско поле – разположено на изток и югоизток от Шуменското плато; Смядовско поле – северната му част, заемаща най-южния район на общината. В него, на границата с община Смядово, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Шумен – 59 m н.в.
Източно от Шуменското и Смядовското поле на територията на община Шумен попадат крайните западни части на Провадийското плато – връх Сакартепе 388,6 m (разположен на 2 km северозападно от село Костена река, на границата с община Каспичан) и крайните западни части на Роякското плато – връх Дикеолу 410 m (разположен на 4 km югоизточно от село Ивански, на границата с община Смядово).
ВодиРедактиране
В южната част на общината от северозапад на югоизток, на протежение от 16 – 17 km протича част от средното течение на река Голяма Камчия. На територията на община Шумен в река Голяма Камчия се вливат два по-големи притока – реките:
- – Поройна (Боклуджадере, 26,5 km). Тя води началото си от извор-чешма на 468 m н.в. в Шуменското плато, в местността Висока поляна, западно от град Шумен. До Шумен тече на изток в дълбока и залесена долина след което преминава през центъра на града и постепенно завива на юг. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 69 m н.в., на 1,5 km южно от село Радко Димитриево. Площта на водосборния ѝ басейн е 72 km2, което представлява 1,3% от водосборния басейн на река Камчия.
- – Стара река (Текедере, 32 km). Тя води началото си от извор-чешма „Бешбунар“ под името Текедере, на 300 m н.в., в местността Московтабия, северно от град Шумен. До село Васил Друмев тече в югоизточна посока, като заобикаля от североизток град Шумен. След селото завива на юг и се влива отляво в река Голяма Камчия на 64 m н.в., в южния край на село Ивански. Площта на водосборния ѝ басейн е 128 km2, което представлява 2,4% от водосборния басейн на река Камчия.
В западната част на общината протича почти цялото течение на река Пакуша (Лакоша, 33 km). Река Пакуша води началото си от извор-чешма на 384 m н.в. в центъра на село Звегор, община Хитрино. В най-горното си течение протича в югоизточна посока, достига до северните склонове на Шуменското плато и завива на запад, като тече по северното подножие на платото. Заобикаля от север и запад изолираното конусовидно възвишение Фисек, като протича през язовир „Фисек“, разположен на територията на област Търговище. След това реката завива на югоизток, отново навлиза в област Шумен и се влива отляво в река Врана (от басейна на Камчия), на 111 m н.в. на 1,7 km североизточно от село Надарево, община Търговище.
На север през землището на село Велино преминава участък от около 4 km от горното течение на Провадийска река. На територията на община Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка (Мадарска река, 38 km), по-голямата част от течението на която преминава през община Шумен. Тя води началото си под името Бяла вода от Шуменското плато, на 432 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Средня. Протича в източна посока в широка долина, като преди село Мадара напуска пределите на община Шумен. Площта на водосборния ѝ басейн е 175 km2, което представлява 8,2% от водосборния басейн на Провадийска река.
Населени местаРедактиране
Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
Белокопитово | 145 | 6,425 | Кауклъ | Лозево | 332 | 17,776 | Дурмуш Софи, Дормуш, Митрополит Симеон |
Благово | 99 | - | Керемедин, в з-щето на с. Илия Блъсково | Мадара | 1158 | 22,248 | Матара |
Васил Друмев | 254 | 14,378 | Горни Иджик | Мараш | 492 | 15,534 | |
Велино | 323 | 28,892 | Имрихор, Доктор Стамболски | Новосел | 517 | 28,468 | |
Ветрище | 195 | 7,009 | Сърт махалле | Овчарово | 149 | 21,625 | Чобанкьой |
Вехтово | 555 | 20,406 | Кълъбък, Вето, Вехто | Панайот Волово | 282 | 16,710 | Карапънар, Кьосе Исмаил, Кадъ, Волов |
Градище | 626 | 23,302 | Радко Димитриево | 285 | 7,970 | Насърлие | |
Дибич | 1019 | 21,268 | Касаплар | Салманово | 750 | 32,303 | Кара Селман |
Друмево | 940 | 36,449 | Аптаразак | Средня | 314 | 17,944 | Ортакьой, Средне |
Ивански | 1543 | 52,757 | Злокучане | Струино | 328 | 13,254 | Дере |
Илия Блъсково | 374 | 16,563 | Долни иджик, Илия Блъсков | Царев брод | 1271 | 31,377 | Йенидже кьой, Кара Мустафа, Енидже |
Кладенец | 111 | 9,644 | Юнуз бунар | Черенча | 330 | 21,832 | |
Коньовец | 353 | 20,245 | Шумен | 80 855 | 136,358 | Шумну, Коларовград | |
Костена река | 49 | 11,553 | Дере кьой |
Административно-териториални промениРедактиране
- през 1883 г. – заличено е с. Стража (Страджа) без административен акт поради изселване;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Горни Иджик на с. Васил Друмев;
- – преименува с. Кадъ на с. Волов;
- – преименува с. Касаплар на с. Дибич;
- – преименува с. Имрихор на с. Доктор Стамболски;
- – преименува с. Аптаразак на с. Друмево;
- – преименува с. Демир ханлии на с. Желез;
- – преименува с. Долни Иджик на с. Илия Блъсков;
- – преименува с. Дормуш на с. Митрополит Симеон;
- – преименува с. Буланлък на с. Мътница;
- – преименува с. Дере на с. Струино;
- – преименува с. Ендже на с. Царев брод;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Керемедин на с. Благово;
- – преименува с. Сърт махле на с. Ветрище;
- – преименува с. Юнуз бунар (Долни Юнуз бунар) на с. Кладенец;
- – преименува с. Насърлие на с. Радко Димитриево;
- през 1946 г. – осъвременява името на с. Средне на с. Средня без административен акт;
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Митрополит Симеон на с. Лозево;
- Указ № 40/обн. 31 януари 1950 г. – преименува гр. Шумен на гр. Коларовград;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Доктор Стамболски на с. Велино;
- – преименува с. Злокучен на с. Ивански;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Вето (Вехто) на с. Вехтово без административен акт;
- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Желез и го присъединява като квартал на с. Друмево;
- през 1965 г. – уточнено е името на с. Волов на с. Панайот Волово без административен акт;
- Указ № 977/обн. 31.12.1965 г. – възстановява старото име на гр. Коларовград на гр. Шумен;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Илия Блъсков на с. Илия Блъсково;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Дивдядово и го присъединява като квартал на гр. Шумен;
- Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава селата Макак и Мътница и ги присъединява като квартали на гр. Шумен;
- Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава племенно-животновъдния комплекс „Васил Коларов“ за отделно населено място – с. Коньовец;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Ивански и присъединява включените ѝ в състава населени места към община Шумен;
- Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
- Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[1]
Година на преброяване |
Численост |
1934 | 58 573 |
1946 | 65 516 |
1956 | 73 224 |
1965 | 89 613 |
1975 | 106 421 |
1985 | 119 285 |
1992 | 110 170 |
2001 | 104 456 |
2011 | 93 649 |
Естествен прирастРедактиране
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
---|---|---|---|
2001 | 7.8 ‰ | 10.8 ‰ | -3.0 ‰ |
2002 | 8.0 ‰ | 12.0 ‰ | -4.0 ‰ |
2003 | 7.9 ‰ | 12.0 ‰ | -4.1 ‰ |
Възрастов съставРедактиране
Възрастова структура | |||
---|---|---|---|
2003 | 0 – 14 години | 15 – 64 години | над 65 години |
Община | 14,4 % | 71,4 % | 14,2 % |
Град | 14,4 % | 73,4 % | 12,2 % |
Село | 14,2 % | 59,8 % | 26,0 % |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 93 649 | 68 781 | 13 179 | 4042 | 721 | 654 | 6272 | 100.00 | 73.44 | 14.07 | 4.31 | 0.76 | 0.69 | 6.69 |
Шумен | 80 855 | 61 584 | 10 029 | 2165 | 600 | 552 | 5925 | Шумен | 76.11 | 12.40 | 2.67 | 0.74 | 0.68 | 7.32 |
Ивански | 1543 | 712 | 370 | 442 | 4 | 5 | 10 | Ивански | 46.14 | 23.97 | 28.64 | 0.25 | 0.32 | 0.64 |
Царев брод | 1271 | 757 | 287 | 54 | 147 | Царев брод | 59.55 | 22.58 | 4.24 | 12.70 | ||||
Мадара | 1158 | 1035 | 3 | 98 | 13 | Мадара | 89.37 | 0.25 | 8.46 | 1.12 | ||||
Дибич | 1019 | 938 | 14 | 28 | 25 | Дибич | 92.05 | 1.37 | 2.74 | 2.45 | ||||
Друмево | 940 | 113 | 510 | 300 | 10 | Друмево | 12.02 | 54.25 | 31.91 | 1.06 | ||||
Салманово | 750 | 463 | 270 | 8 | 3 | Салманово | 61.73 | 36.00 | 1.06 | 0.40 | ||||
Градище | 626 | 91 | 414 | 106 | 11 | Градище | 14.53 | 66.13 | 16.93 | 1.75 | ||||
Вехтово | 555 | 149 | 227 | 172 | 0 | 4 | 3 | Вехтово | 26.84 | 40.90 | 30.99 | 0.00 | 0.72 | 0.54 |
Новосел | 517 | 107 | 303 | 94 | 4 | Новосел | 20.69 | 58.60 | 18.18 | 0.77 | ||||
Мараш | 492 | 458 | 5 | 21 | 4 | Мараш | 93.08 | 1.01 | 4.26 | 0.81 | ||||
Илия Блъсково | 374 | 210 | 3 | 124 | 32 | Илия Блъсково | 56.14 | 0.80 | 33.15 | 8.55 | ||||
Коньовец | 353 | 38 | 278 | 19 | 3 | 14 | 1 | Коньовец | 10.76 | 78.75 | 5.38 | 0.84 | 3.96 | 0.28 |
Лозево | 332 | 310 | 10 | 5 | 1 | Лозево | 93.37 | 3.01 | 1.50 | 0.30 | ||||
Черенча | 330 | 66 | 182 | 32 | 46 | Черенча | 20.00 | 55.15 | 9.69 | 13.93 | ||||
Струйно | 328 | 122 | 85 | 116 | 3 | 0 | 2 | Струйно | 37.19 | 25.91 | 35.36 | 0.91 | 0.00 | 0.60 |
Велино | 323 | 312 | 0 | 8 | 2 | Велино | 96.59 | 0.00 | 2.47 | 0.61 | ||||
Средня | 314 | 62 | 251 | 0 | 0 | Средня | 19.74 | 79.93 | 0.00 | 0.00 | ||||
Радко Димитриево | 285 | 263 | 0 | 19 | Радко Димитриево | 92.28 | 0.00 | 6.66 | ||||||
Панайот Волово | 282 | 269 | 9 | 0 | 0 | 0 | 4 | Панайот Волово | 95.39 | 3.19 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.41 |
Васил Друмев | 254 | 222 | 9 | 18 | 3 | Васил Друмев | 87.40 | 3.54 | 7.08 | 1.18 | ||||
Ветрище | 195 | 80 | 106 | 6 | 0 | Ветрище | 41.02 | 54.35 | 3.07 | 0.00 | ||||
Овчарово | 149 | 145 | 0 | 2 | Овчарово | 97.31 | 0.00 | 1.34 | ||||||
Белокопитово | 145 | 140 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | Белокопитово | 96.55 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.44 |
Кладенец | 111 | 37 | 73 | 0 | 0 | Кладенец | 33.33 | 65.76 | 0.00 | 0.00 | ||||
Благово | 99 | 49 | 7 | 14 | 0 | Благово | 49.49 | 7.07 | 14.14 | 0.00 | ||||
Костена река | 49 | 49 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Костена река | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
ПолитикаРедактиране
Общински съветРедактиране
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6][7]
ТранспортРедактиране
През общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 53 km.
- През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 30,2 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
- В най-северната част, през землището на село Велино, на протежение от 4,3 km – участък от трасето на жп линията Русе – Самуил – Каспичан;
- В южната част, от север на юг, на протежение от 18,5 km – началният участък от трасето на жп линията Шумен – Комунари.
През общината преминават частично 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 138,6 km:
- участък от 17,8 km от автомагистрала Хемус (от km 337,3 до km 355,1);
- участък от 25 km от Републикански път I-2 (от km 101,5 до km 126,5);
- последният участък от 10,3 km от Републикански път I-4 (от km 253,7 до km 264,3);
- участък от 24,1 km от Републикански път I-7 (от km 105,8 до km 129,9);
- началният участък от 15,7 km от Републикански път II-73 (от km 0 до km 15,7);
- началният участък от 20,3 km от Републикански път III-731 (от km 0 до km 20,3);
- началният участък от 7,5 km от Републикански път III-2006 (от km 0 до km 7,5);
- последният участък от 1 km от Републикански път III-2082 (от km 36,2 до km 37,2);
- последният участък от 9,1 km от Републикански път III-7003 (от km 39,6 до km 48,7);
- последният участък от 2,2 km от Републикански път III-7004 (от km 9,3 до km 11,5);
- началният участък от 5,3 km от Републикански път III-7301 (от km 0 до km 5,3).
Топографски картиРедактиране
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
ЛитератураРедактиране
- ((bg)) „Наследството на община Шумен“, Ивелин Иванов, 2006, archive.org
ИзточнициРедактиране
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 7 септември 2018. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 8 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Шумен“. // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.
Външни препраткиРедактиране
- В Общомедия има медийни файлове относно община Шумен
- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.