Държавен авиационен оператор
Държавният авиационен оператор (до 23 февруари 2021 г. Авиоотряд 28) е авиационен оператор в България за изпълнение основно на полети със специално предназначение и/или полети за министерства и ведомства.
| Държавен авиационен оператор | |||||||
 A319 LZ-AOB на летището в Белград | |||||||
| |||||||
| Националност |  България | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Основана | 1972 г. | ||||||
| Седалище | София, България | ||||||
| Флот | 5 | ||||||
| Ръководители | Тодор Коджейков | ||||||
| Служители | около 80 | ||||||
| Уебсайт | www.sao.bg | ||||||
| Държавен авиационен оператор в Общомедия | |||||||
Наречен е така заради основаването му през 1972 г., когато се навършват 28 години от преврата на 9 септември 1944 г.
Държавният авиационен оператор извършва и друга въздухоплавателна дейност в съответствие със свидетелството си за авиационен оператор за обучение, повишаване и поддържане на професионалната квалификация на авиационния персонал, когато това не възпрепятства изпълнението на основната дейност.
Регистрация
редактиранеГлавна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, на основание чл. 46б от Закона за гражданското въздухоплаване на Република България и Наредба №24/15 февруари 2000 г. на Министерството на транспорта за издаване на свидетелства на авиационни оператори, предоставя на Авиоотряд 28 валидно свидетелство за авиационен оператор № BG A234/23 февруари 2011. Има разрешение за работа със самолетите Еърбъс А 319 – 111 и Dassault Falcon 2000, както и за вертолетите MI 8 PS9 и Agusta AW 109E.[1]
На 23 февруари 2021 г. Авиоотряд 28 променя името си на „Държавен авиационен оператор“.[2]
История
редактиране
След Втората световна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшето държавно ръководство и изпълнение на специални правителствени задачи.
След 9 септември 1944 г. и до края на Втората световна война единственият в българската войска бомбардировач Heinkel He-111 е преоборудван в пътнически и става основен самолет за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически мисии. Преоборудван и за същите цели се използва още трофеен Не-111, изоставен от германците в България.[3]
Остра потребност от гражданско въздухоплаване се проявява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов през април 1946 г., отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж.[4]
„Юнкерс 52/3м“ на гражданската авиация е ползван само веднъж от Георги Димитров по маршрута Варна – София. На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция въздушни съобщения, избягва в Турция с предназначения за правителствен He111. След това бягство на 30 юни 1948 г.[5] е проведен и терористичния акт от бившия летец от въздушните войски Страхил Михалакиев [6], при който самолета Ju 52/3m е отклонен за Турция. Предприемат се мерки за безопасност които не допускат обслужването на първите държавни ръководители от български летателни машини и екипажи. При необходимост Васил Коларов и Вълко Червенков известно време ползват само съветски граждански и военни самолети, изпратени специално за случая.
„Ли-2 Борд 41“ е 4-тият доставен от СССР военно-транспортен самолет за българската авиация. Зачислен е в 16-и транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за правителствен и е преоборудван от стандартен пътнически салон във вариант с повишен комфорт. В салона са поставени диван и радиоприемник. Машината е обслужвана от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището. След смяната на Вълко Червенков през 1956 г. новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните пилоти и техническото обслужване на правителствената машина от 16-и трап, като започва да я ползва за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета „Ил-14“ през 1956 г. за гражданската авиация налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. След усвояването на машините по-модерният самолет се налага при извършване на полети за обслужване на правителството.[3]
В последвалите години Държавният авиационен оператор използва самолети Ил-18, Ту-134, Ту-154 Б/М, Як-40, Ан-24, Еърбъс A319, Фалкон 050 и 2000, вертолети Ми-8 ПС/Т и Агуста AW-109E Power Elite.
Въздушен Флот
редактиране
Държавният авиационен оператор оперира 1 Еърбъс A319, 1 Фалкон 2000, 2 хеликоптера Ми-8 и 1 Аугуста AW109.
| Тип | Брой | Поръчки | Пасажери | Забележки | ||
|---|---|---|---|---|---|---|
| C | Y | Общо | ||||
| Еърбъс A319-112 | 1 | 0 | — | — | — | LZ-AOB |
| Фалкон 2000 | 1 | 0 | — | — | — | LZ-OOI |
| Ми-8 | 2 | 0 | — | — | — | LZ-CAT ; LZ-CAN |
| Аугуста AW 109E | 1 | 0 | — | — | — | LZ-BMB |
Дейност
редактиранеПолети със специално предназначение
редактиранеОт 1948 и от 1971 до 10 ноември 1989 г. специални полети за превоз и обслужване на партийното(БКП и БЗНС имащи съвместна ръководна роля съгласно чл.1 алинея 3 от Конституцията на НР България от 18 май 1971 г.) и държавното ръководство(Държавен съвет на НРБ, Министерски съвет на НРБ и Народно събрание на НРБ) са:
- полетите на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ
- полетите на Председателя на Министерския съвет на НРБ
- полетите на Членовете и Кандидат членовете на Политбюро на ЦК на БКП
- полетите на Секретарите на ЦК на БКП
- полетите на Заместник-председателите на Държавния съвет на НРБ
- полетите на Заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ
- полетите на Секретаря на БЗНС
- полетите на Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС
- полетите на Председателя на Народното събрание на НРБ
- полетите на Членовете на Държавния съвет на НРБ
- полетите на Министрите и останалите Членове на Министерския съвет на НРБ
- полетите на Заместник-председателите на Народното събрание на НРБ
- Билетите за полети на вътрешни и международни полети на горепосочените ръководители се поемат от Управление за безопасност и охрана (УБО) при Държавния съвет
От 1991 г. до днес това са полетите за превоз и обслужване на:
- президента на Република България;
- председателя на Народното събрание на Република България;
- министър-председателя на Република България;
- вицепрезидента на Република България;
- Заместник министър-председателите на Република България
- Министрите на Република България
- чуждестранни държавни ръководители и гости, съответни по ранг на първите държавни ръководители;
- пътници, включени в състава на делегация, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи.
Други дейности
редактиранеДържавният авиационен оператор стопанисва и управлява ВИП „А“ Правителствена зала на летище София за обслужване на официални лица и делегации по ред, определен с решение на Министерския съвет.
Обслужването на официалните лица, преминаващи през ВИП „А“ Правителствена зала, се извършва от служители на Държавният авиационен оператор.
Източници
редактиране- ↑ www.capital.bg
- ↑ nova.bg // Посетен на 10 февруари 2021.
- ↑ а б Ли-2 в България, Част ІV, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 1, 2012, с. 46 – 51
- ↑ Ли-2 в България, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с.49 – 52
- ↑ Ли-2 в България, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с.51
- ↑ Драма, достойна за перото на Шекспир, вестник „Десант“.