Дюканжов списък
Дюканжов списък (каталог) е съставен през XII в. на гръцкия език списък на българските архиепископи.
Дюканжов списък | |
Вид | документ, епархийски списък |
---|---|
Създаване | XII век |
Език | Средногръцки език |
История
редактиранеСисъкът спада към към т.нар. епархийски списъци, изготвяни от патриршеската канцелария в Цариград и съдържащи информация за църковните центрове в Империята, които са били подчинени на Патриаршията. Съставен е в средата на XII в.[1] от неизвестен автор, пожелал да изготви изчерпателен списък на предстоятелите на Българската църква и на нейната наследничка – Охридската архиепископия, като същевременно представя кратки биографични данни за тях.
Паметникът е открит от френския учен Шарл дю Канж[2], който го издава през 1680 г. Поради това списъкът носи неговото име.
В България списъкът е издаден за пръв път от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“.
Ръкописи
редактиранеИзползваният някога от Дюканж ръкопис се намира днес във Френската национална библиотека, Париж (сигнатура Grec 880, лист 407б – 408а). Друг препис е запазен в Държавния исторически музей, Москва (сигнатура Син. гр. 286), а трети препис на каталога е открит в Общинската библиотека на гръцкия град Тирнавос.
Съдържание
редактиранеСтруктура
редактиранеДюканжовият списък се състои от 2 части. Първата част е съставена по книжовни и устни предания, поради което съдържа имената на лица, които не са били български архиепископи, а от друга страна в нея не присъстват имената на първите преславски архиепископи и патриарси. Втората част на списъка е почти изчерпателна – започва с името на последния преславско-доростолки патриарх Дамян, след което продължава с имената на архиепископите на Охридската архиепископия, създадена от Василий II Българоубиец и наречена „Българска“[3].
Списъкът завършва с името на охридския архиепископ Йоан Комнин, което дава основание да се приеме, че документът е съставен именно по времето, през което той е начело на Охридската архиепископия.
Текст
редактиране„ | Архиепископи на България
|
“ |
Външни препратки
редактиранеВижте също
редактиранеБиблиография
редактиране- Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“. С., 1970 (второ фототипно издание), с. 564 – 569
- Тъпкова-Заимова, Василка. Дюканжов списък. – Старобългаристика, 24, 2000, кн. 3, с. 21 – 49
- Бърлиева, Славия. Московският препис на Дюканжовия списък. – Старобългаристика, 24, 2000, кн. 3, с. 50 – 65
- Evangelou, Ioli. The Notitia Archiepiscoporum of Bulgaria (according to codices Paris Gr. 880, Mosq. Syn. Gr. 286 and Tyrnavo 18). – Scripta & e-Scripta, 5, 2007, p. 63 – 72
- Съботинов, Асен. България при цар Самуил и неговите наследници (976 – 1018 г.). Т. 1. С., 2008
- Тъпкова-Заимова, Василка. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009
- Божилов, Иван. Българската архиепископия XI-XII век. Списъкът на българските архиепископи. С., 2011
Бележки
редактиране- ↑ Иванов, Йордан; Василка Тъпкова-Заимова посочва 1170-те години. вж. Тъпкова-Заимова (2009), с. 40 – 41
- ↑ Du Cange. Familiae augustae Byzantinae, I. 174 – 175
- ↑ Тъпкова-Заимова (2009)
- ↑ тук по превода у: Тъпкова-Заимова (2009); Йордан Иванов превежда като „светителствувал“.
- ↑ Йордан Иванов превежда като Янис Трезвия
- ↑ тук по превода на Йордан Иванов; в гръцкия текст е посочен като 'Аδριανòσ т.e. Адриан.
- ↑ господин
- ↑ госпожа
- ↑ т.е. архиепископ Йоан Комнин е бил син на Исак Комнин, брат на император Алексий I Комнин; майка му била Ирина, дъщеря на аланския владетел.