Евтим Ангелов Робев е български лекар от Македония.

Евтим Робев
български лекар
Роден
1835 г.
Починал
26 юни 1863 г. (28 г.)

Биография

редактиране

Робев е роден в 1835 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Ангел Робев и брат на Константин Робев, Стефан (1842 - 1880), Йонче (1826 - 1849), Наум, а Анастас Робев му е чичо[1]. Завършва медицина във Виена, където умира на 26 юни 1863 година (според други източници през 1864 година.[2])

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 – 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 – 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 – 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 – 1900)
 
Наум Робев
(1833 – 1863)
 
Евтим Робев
(1835 – 1863)
 
Стефан Робев
(1842 – 1880)
 
Димитър Робев
(1822 – 1880)
 
Никола Робев
(1831 – 1906)
 
Мария Радева
(1858 – ?)
 
Деспина Робева
(1829 – 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? – около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Апасия Робева
 
Ангел Робев
(1868 – 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 – 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 – 1946)
 
Антон Робев
(1875 – 1947)
 
Владимир Робев
(1879 – 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 – 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1899 – ?)
 
Теодосий Робев
(1903 – 1996)
 
Димитър Робев
(1890 – 1907)
 
Константин Робев
(1897 – 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 – 789.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 574.