Константин Ангелов Робев (XX век)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.
Константин (Кочо) Ангелов Робев[1] е български и югославски лекар.
| Константин Робев | |
| български и югославски лекар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Лайпцигски университет Софийски университет |
Биография
редактиранеРоден в известната възрожденска фамилия Робеви. Заминава да следва в Германия и завършва медицина в Лайпцигския университет през 1927 година.
Завръща се в родната Битоля и работи няколко десетилетия като общопрактикуващ лекар в града в рамките на различни държави - Кралство Югославия (1927 - 1941 г.), Царство България (1941 - 1944 г.) и Титова Югославия (1944 - 1971 г.). При освобождението на Битоля през април 1941 година доктор Робев влиза в основания в града Български акционен комитет.[2] Включва се в дейността на българското читалище „Дамян Груев“ и е негов съосновател.[3]
За разлика от брат си Теодосий Робев д-р Константин Робев винаги стои настрана от активния обществено-политически живот. Пенсионира се през 1971 година.[4]
Фамилия
редактиранеКонстантин Робев е син на Ангел (Ангелаки, 1867 – 1948) и внук на Константин Ангелов Робев (1818 – 1900). Има един брат – Теодосий (Дочо) (1903 – 1996) и три сестри – Хариклия (по мъж Алексиева, 1893 – 1971), Василка (по мъж Боянова, 1896 – ?) и Елза (1899 – 1918). Има две деца – Ангел (р. 1945) и Олга (р. 1947).
| Стефан Робев (1750 – 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 – 1861) | Анастас Робев (1789 – 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 – 1900) | Наум Робев (1833 – 1863) | Евтим Робев (1835 – 1863) | Стефан Робев (1842 – 1880) | Димитър Робев (1822 – 1880) | Никола Робев (1831 – 1906) | Мария Радева (1858 – ?) | Деспина Робева (1829 – 1908) | Сотир Кецкаров (? – около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Апасия Робева | Ангел Робев (1868 – 1948) | Иван Робев (1853 – 1908) | Константин Робев (1871 – 1946) | Антон Робев (1875 – 1947) | Владимир Робев (1879 – 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 – 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1899 – ?) | Теодосий Робев (1903 – 1996) | Димитър Робев (1890 – 1907) | Константин Робев (1897 – 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София, Македонски научен институт, 1995. с. 110.
- ↑ Райчевски, Стоян. Из историята на читалищното дело в Битоля // Библиотека XXVI (LXV) (2). София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2019. с. 78.
- ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 77.