Стефан Робев
Стефан Ангелов Робев е български предприемач от Македония.
| Стефан Робев | |
| български предприемач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1880 г.
|
Биография
редактиранеРобев е роден в 1842 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Ангел Робев и брат на Константин Робев, Евтим (1835 - 1863), Йонче (1826 - 1849) и Наум (1833 - 1863), а Анастас Робев му е чичо[1]. Завършва гимназия в Атина (1856 – 1860), следва във Виена или Лайпциг и работи в търговската кантора на Робеви във Виена, където където умира през 1880 година.[2]
Фамилия
редактиране| Стефан Робев (1750 – 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 – 1861) | Анастас Робев (1789 – 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 – 1900) | Наум Робев (1833 – 1863) | Евтим Робев (1835 – 1863) | Стефан Робев (1842 – 1880) | Димитър Робев (1822 – 1880) | Никола Робев (1831 – 1906) | Мария Радева (1858 – ?) | Деспина Робева (1829 – 1908) | Сотир Кецкаров (? – около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Апасия Робева | Ангел Робев (1868 – 1948) | Иван Робев (1853 – 1908) | Константин Робев (1871 – 1946) | Антон Робев (1875 – 1947) | Владимир Робев (1879 – 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 – 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1899 – ?) | Теодосий Робев (1903 – 1996) | Димитър Робев (1890 – 1907) | Константин Робев (1897 – 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 – 789.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 574.