Константин Николов Робев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.
Константин (Костадин) Николов Робев е български лекар и офицер.
| Константин Н. Робев | |
| български лекар и офицер | |
 Робев като студент в Монпелие. Фото Фердинан Кайрол | |
| Роден |
5 февруари 1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1946 г.
|
| Учил в | Университет на Монпелие Национален военен университет |
| Награди | „За военна заслуга“ |
Биография
редактиране
Роден в 1870[1] или 1871 година в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Заминава да следва във Франция и учи медицина в Университета на Монпелие до 1895 година, след което едно година до 1896 година учи в Университета на Бордо.[1] През 1898 г. завършва Военното училище в София. Служи в силистренския гарнизон, както и в двадесет и седми пехотен полк. Началник е на Трета дивизионна болница. По-късно е дивизионен лекар на Беломорската отбрана. Уволнява се от войската през 1919 година.[3]
Работи дълги години в България като цивилен и военен лекар и стига до чин полковник.
Фамилия
редактиранеД-р Константин Робев е син на Никола (1831 – 1906) и внук на Анастас Стефанов Робев (1789 – 1869). Има трима братя – Антон (1875 – 1947, български офицер),[4] Петър (1877 – 1961) и Владимир Робев (1879 – 1965) и четири сестри – Пенелопа (по мъж Хаджиилиева, 1860 – 1927), Василка, Виктория (по мъж Христич) и Христина (1880 – 1964). Около 1900 г. се оженва за Недялка Дагорова-Робева (ок.1880 – ?).[5][6]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 юни 1898)
- Поручик (16 октомври 1900)
- Капитан (1904)
- Майор (15 октомври 1908)
- Подполковник (14 февруари 1914)
- Полковник (1918)
| Стефан Робев (1750 – 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 – 1861) | Анастас Робев (1789 – 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 – 1900) | Наум Робев (1833 – 1863) | Евтим Робев (1835 – 1863) | Стефан Робев (1842 – 1880) | Димитър Робев (1822 – 1880) | Никола Робев (1831 – 1906) | Мария Радева (1858 – ?) | Деспина Робева (1829 – 1908) | Сотир Кецкаров (? – около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Апасия Робева | Ангел Робев (1868 – 1948) | Иван Робев (1853 – 1908) | Константин Робев (1871 – 1946) | Антон Робев (1875 – 1947) | Владимир Робев (1879 – 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 – 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1899 – ?) | Теодосий Робев (1903 – 1996) | Димитър Робев (1890 – 1907) | Константин Робев (1897 – 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 166.
- ↑ Парцел 30 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 20 януари 2016.
- ↑ Конева, Румяна. Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Метадий“ и подготовката на военни елити – Военноисторически сборник, 2008, кн.1, с. 26 – 31, архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ Профил на Константин Н. Робев в geni.com