Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.

Константин Ангелов Робев[1] е виден български възрожденец, лекар и общественик.

Константин Робев
български възрожденец, лекар и общественик

Роден
Починал

Образование Атински университет

БиографияРедактиране

Роден е в 1818 година в Охрид. Виден представител на издигнатата възрожденска фамилия Робеви, той завършва гръцката гимназия в Янина, където е съученик с Димитър Миладинов. Учи медицина в Атинския (1837 - 1838), а от 1838 година във Виенския университет, където завършва през 1842 година.

Участва в дейността на фамилната фирма „Робеви“. Завръща се в родния край и дълги десетилетия практикува лекарската професия в Охрид и Битоля. Запомнен е като отличен лекар за времето си.

Заедно с другите представители на фамилията е един от водачите на българите в Охрид и Битоля за църковна независимост. Представител на охридчани в Цариград за прогонване на патриаршисткия владика Йосиф (1843-1847).

Д-р Константин Робев е един от най-образованите интелектуалци в Македония от средата на ХІХ век. Притежава богата библиотека с томове на много европейски езици. Тя се състояла не само от книги по специалността му, но и по история, археология, литература. Полиглот, той поддържа контакти с много интелектуалци от региона и чужбина. Приема в дома си в Охрид руския учен Виктор Григорович през 1845 година. Близък приятел на Димитър Миладинов, когото въпреки положените усилия не успява да спаси от затвора. Изтъквайки примера на Стефан Веркович, той лично подтиква Кузман Шапкарев да се заеме със събирането на фолклорни материали. Води кореспонденция с Васил Левски.

Заради връзката си с Охридското съзаклятие за кракто време е хвърлен в османски затвор през 1880 година.[2][3][4] Умира в Битоля през 1900 година[5].

ФамилияРедактиране

Д-р Константин Робев е син на Ангел (1787-1861) и внук на Стефан Христов Робев (1750-1814). Има четири братя - Стефан (1816-1840), Йонче (1826-1849), Наум (1833-1863) и Евтим (1835-1863) и две сестри – Ана (1828-1943) и Катерина (1830-1863). Потомството на д-р Константин Робев включва трима сина – Иван (1853-1908), Александър (1859-1943) и Ангел (Ангелаки, 1867-1948) и четири дъщери – Мария (по мъж Гърданова, (1847-1918), Елена (по мъж Манчева, 1850-1909), Аспасия (1856-1943) и Евридика (1865-1914).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
 
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
  2. Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. София, 1984, с. 48, 52, 308, 355
  3. Трайков, Никола (ред.) Братя Миладинови – преписка. София, 1964, с. 26-27.
  4. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.