Вижте пояснителната страница за други значения на Дафни.

Ежово (на гръцки: Δάφνη, Дафни, до 1927 Έζιοβα, Езьова,[1] до 1928 Νεροπλατάνα, Нероплатана[2]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 386 жители според преброяването от 2001 година.

Ежово
Δάφνη
Гърция
40.8564° с. ш. 23.6539° и. д.
Ежово
Централна Македония
40.8564° с. ш. 23.6539° и. д.
Ежово
Сярско
40.8564° с. ш. 23.6539° и. д.
Ежово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина158 m
Население242 души (2021 г.)

География

редактиране

Ежово е разположено южно от град Сяр (Серес) на река Ежовица в Сярското поле, на около 5 километра южно от Джинджос (Ситохори).[3] Името на селото произлиза от славянската дума „еж" (таралеж).[4][5][6]

Средновековие

редактиране

През XIV век Ежово (Εζεβών) е център на Ежовската и Стефанианска епископия, част от Сярската митрополия.[7][8][9] В Богданската планина над селото са запазени остатъци от средновековната крепост, седалище на епископа. Близо до Светамаринската кула е средновековният скален параклис „Света Марина“.[10] В селото също има средновековна отбранителна кула от XV век.[11]

В Османската империя

редактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Ежово е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: Дабижив, Коста, Никола, Яно, Джуро, Петро, Драгаш, Йорг, Йорг, Койо и Яно. Общият приход за империята от селото е 510 акчета.[12]

Около 1459 година Мехмед II дава Ежово и околните села на Мара Бранкович, която живее в селото.[13] Тя възнамерява да ги завещае на някой от светогорските манастири, но след нейната смърт в 1487 година османската държавна хазна си ги връща. Около 1501-1507 година Баязид II дарява Ежово на един новооснован цариградски вакъф.[14] Отбранителната кула в селото се смята, че е обитавана някога от Мара.[15]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Есова (Esova) живеят 520 гърци.[16] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Ежово (Ejovo) е посочено като село с 92 домакинства, като жителите му са 110 мюсюлмани и 160 гърци.[17]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Ежово:

Ежіово или Ежово: село със смесено население; една църква, една джамия; християните са гърци, мохамеданите - турци коняри; отстои на 5 часа от Сяр.[18]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ежово, по-скоро паланка, отколкото село, разположено на 1 час на ЮИ от Тахинос и на 7 1/2 часа далеч от Сяр. В това село става пазар всекой вторник; има чаршия с много ханища и дюкяни. 60 български къщи и 60 гръцки. Църква гръцка и училище.[19]

В началото на XX век Ежово е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото има 750 жители, от които 350 турци и 400 гърци.[20] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ежово (Ejovo) се състои от 400 гърци.[21]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Ежово е смесено местно-бежанско село със 103 бежански семейства и 411 души.[22] В 1927 година селото е прекръстено на Нероплатана, а в 1928 година – на Дафни.[23]

В 1926 година в селото е изградена църквата „Свети Георги“.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Ежово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ежовица[3] Έζιόβης Дафнис Рема Δάφνης Ρέμα[24] река на С от Ежово[3]
Леледжик[3] Λελετζίκ Пеларгос Πελαργός[24] възвишение на СИ от Ежово (106 m)[3]

Личности

редактиране
Родени в Ежово
  •   Венедикт Ежовски (? – 1821), мъченик, светец
  •   Иоанис Кунтурас, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[25]
  •   Апостолос Паприкас или Памбрикас, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[26]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 481.
  5. Иван Дуйчев, Ежово. – Studia historico-philologica Serdicensia, 1, 1938, 224.
  6. Κάστρο Εζεβών ή Κάστρο Εζεβάς // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 февруари 2024 г. (на гръцки)
  7. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis. Padova, 1988. с. 441.
  8. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 110. Посетен на 2 юли 2014. (на гръцки)
  9. Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 13 декември 2017. (на гръцки)
  10. а б Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 24 октомври 2019 г.
  11. Πύργος της Μάρως // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 6 ноември 2016. (на гръцки)
  12. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 122
  13. Матанов, Христо. Православната църква в българските земи през XV-XVII в., - в: Държава & църква - църква & държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия, София, 2006, с. 123.
  14. Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.
  15. Μουτσόπουλος, Ν. Ο πύργος της τσαρίτσας Μάρας στην Έζιοβα (Δάφνη). – Зборник посветен на Бошко Бабиќ. Прилеп, 1986, 161-163.
  16. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  17. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  18. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  19. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 848.
  20. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  21. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  22. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  24. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
  25. Κουντουράς Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
  26. Παπρίκας ή Πάμπρικας Απόστολος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.