Електронно управление
Електронно управление, дълго време наричано (по неточен превод на български) електронно правителство, също е-управление (или дигитално управление, онлайн управление), е термин, който обобщава употребата на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) при предоставяне на концесия за публични услуги на гражданите.
Описание
редактиранеСред основните цели на е-управлението е повишаване удовлетвореността на гражданите и насърчаване на тяхното участие в правителството. Подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите, предоставяни от изпълнителната, съдебната и законодателната власти, да направи възможно обменянето на информация между отделните административни информационни системи, и като цяло да предлага по-добри услуги на гражданите и бизнеса са също сред основните цели на електронното правителство[1].
Термините „електронно правителство“ и „интернет правителство“ не са еднозначни. Е-правителството включва както употребата на интернет базирани технологии, така и на други информационни технологии за постигане на целите си (напр. Bluetooth, GIS, технологии за мобилна комуникация и т.н.).
В България
редактиранеВ България има функциониращи няколко онлайн услуги в отделни администрации като част от електронно правителство - това са Националната агенция за приходите (НАП), Търговския регистър (ТР), Националния осигурителен институт (НОИ) и някои общински администрации [1].
Има решение за внедряване на естонския модел на електронно правителство (Естония е сред водещите страни в света в областта на е-правителството) от началото на септември 2011 г. През септември 2011 е учреден Съвет за електронно управление от тогавашните членове на управляващото правителство премиера Бойко Борисов (председател), вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов, министърът на транспорта, ИТ и съобщенията Ивайло Московски, както и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев [2].
Подготовка в света
редактиране| Тази статия е част от списък статии, които периодично се обновяват. Тя е последно актуализирана на 23 март 2011. |
Класация от ООН на отделните страни по степен на подготовка за 2010 (основна класация) и 2008 (допълнителни данни) г.
| Място | Страна | Индекс | Място за 2008 | Индекс за 2008 |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Южна Корея | 0.8785 | 6 | 0.8317 |
| 2 | САЩ | 0.8510 | 4 | 0.8644 |
| 3 | Канада | 0.8448 | 7 | 0.8172 |
| 4 | Великобритания | 0.8147 | 10 | 0.7872 |
| 5 | Холандия | 0.8097 | 5 | 0.8631 |
| 6 | Норвегия | 0.8020 | 3 | 0.8921 |
| 7 | Дания | 0.7872 | 2 | 0.9134 |
| 8 | Австралия | 0.7863 | 8 | 0.8108 |
| 9 | Испания | 0.7516 | 20 | 0.7228 |
| 10 | Франция | 0.7510 | 9 | 0.8038 |
| 11 | Сингапур | 0.7476 | 23 | 0.7009 |
| 12 | Швеция | 0.7474 | 1 | 0.9157 |
| 13 | Бахрейн | 0.7363 | 42 | 0.5723 |
| 14 | Нова Зеландия | 0.7311 | 18 | 0.7392 |
| 15 | Германия | 0.7309 | 22 | 0.7136 |
| 16 | Белгия | 0.7225 | 24 | 0.6779 |
| 17 | Япония | 0.7152 | 11 | 0.7703 |
| 18 | Швейцария | 0.7136 | 12 | 0.7626 |
| 19 | Финландия | 0.6967 | 15 | 0.7488 |
| 20 | Естония | 0.6965 | 13 | 0.7600 |
| 21 | Ирландия | 0.6866 | 19 | 0.7296 |
| 22 | Исландия | 0.6697 | 21 | 0.7176 |
| 23 | Лихтенщайн | 0.6694 | 49 | 0.5486 |
| 24 | Австрия | 0.6679 | 16 | 0.7428 |
| 25 | Люксембург | 0.6672 | 14 | 0.7512 |
| 26 | Израел | 0.6552 | 17 | 0.7393 |
| 27 | Унгария | 0.6315 | 30 | 0.6494 |
| 28 | Литва | 0.6295 | 28 | 0.6617 |
| 29 | Словения | 0.6243 | 26 | 0.6681 |
| 30 | Малта | 0.6129 | 29 | 0.6582 |
| 31 | Колумбия | 0.6125 | – | – |
| 32 | Малайзия | 0.6101 | 34 | 0.6063 |
| 33 | Чехия | 0.6060 | 25 | 0.6696 |
| 34 | Чили | 0.6014 | 40 | 0.5819 |
| 35 | Хърватска | 0.5858 | 47 | 0.5650 |
| 36 | Уругвай | 0.5848 | 48 | 0.5645 |
| 37 | Латвия | 0.5826 | 36 | 0.5944 |
| 38 | Италия | 0.5800 | 27 | 0.6680 |
| 39 | Португалия | 0.5787 | 31 | 0.6479 |
| 40 | Барбадос | 0.5714 | 46 | 0.5667 |
| 41 | Гърция | 0.5708 | 44 | 0.5718 |
| 42 | Кипър | 0.5705 | 35 | 0.6019 |
| 43 | Словакия | 0.5639 | 38 | 0.5889 |
| 44 ↓1[3] | България | 0.5590 | 43 | 0.5719 |
| 45 | Полша | 0.5582 | 33 | 0.6134 |
| 46 | Казахстан | 0.5578 | – | 0.4743 |
| 47 | Румъния | 0.5479 | – | 0.5383 |
| 48 | Аржентина | 0.5467 | 39 | 0.5844 |
| 49 | Обединени Арабски Емирства | 0.5349 | 32 | 0.6301 |
| 50 | Кувейт | 0.5290 | – | 0.5202 |
| 51 | Йордания | 0.5480 | 50 | 0.5278 |
| – | Бразилия | 0.5006 | 45 | 0.5679 |
| – | Мексико | 0.5150 | 37 | 0.5893 |
| – | Украйна | 0.5181 | 41 | 0.5728 |
В индекса от 2010 г. водеща е Южна Корея, следвана от САЩ, Канада и Великобритания [4], като България е на 44 място [5] (2010 - 44/0.5590 към 2008 - 43/0.5719), други страни понижили своя ранг са Бразилия, Кипър, Израел, Обединени Арабски Емирства и т.н.
Източници
редактиране- ↑ а б Е-правителство: пак рестарт, в. Капитал, 17 юни 2011
- ↑ Премиерът Борисов ще оглави Съвета за електронно управление, в. Дневник / dnevnik.bg, 22 септември 2011
- ↑ UN Public Administration Programme, Country Data View, Europe Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine., линк от 23 март 2011
- ↑ UN Public Administration Programme, United Nations E-Government Survey 2010[неработеща препратка], 14 април 2010
- ↑ UN Public Administration Programme, United Nations E-Government Survey 2010 (pdf)[неработеща препратка], 14 април 2010
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Държавна агенция за електронно управление Архив на оригинала от 2017-09-05 в Wayback Machine.
- Единен портал за електронни административни услуги Архив на оригинала от 2010-02-16 в Wayback Machine.
- Стратегия за електронно правителство и за създаване на Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство.28 декември 2002 година (PDF формат)
- Закон за електронния документ и електронния подпис[неработеща препратка] (PDF формат)
- Лора Николова, Информационна политика на Европейския съюз и електронното правителство в България Архив на оригинала от 2010-12-29 в Wayback Machine.