Здравко Митовски
Здравко Стефанов Митовски е български адвокат и политик от партията Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
Здравко Митовски | |
Министър на социалната политика | |
Мандат | 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 г. |
---|---|
Министър-председател | |
1946 – 1950 | Георги Димитров |
Предшественик | Георги Попов |
Министър на труда и социалните грижи | |
Мандат | 11 декември 1947 – 20 януари 1950 г. |
Министър-председател | |
1946 – 1950 | Георги Димитров |
Наследник | Добри Терпешев |
Лична информация | |
Роден | |
Починал |
София, България |
Националност | българин |
Полит. партия | БКП |
Образование | Софийският университет |
Професия | адвокат • политик |
Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС I НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Портал Политика |
Биография
редактиранеРанен живот и образование
редактиранеЗдравко Митовски е роден на 19 март 1908 г. в град Севлиево, област Габрово, България През 1928 г. става член на ССМ, а от 1929 – и член на БРСДМ. През 1931 г. завършва право в Софийския университет.
Професионална и политическа кариера
редактиранеПрез 1934 г. работи като адвокат в София. От 1939 г. е главен секретар на БРСДП и член на ръководството на партията. След 1942 г. участва активно в изграждането на мрежата на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е политически и главен секретар на БРСДП. След сливането на БРСДП с БКП през 1948 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[1].
В периода 1946 – 1950 г. е назначен за министър на социалната политика. От 1950 до 1953 г. последователно е заместник-министър на финансите и заместник-министър на народното здраве и социалните грижи[2]. В периода 1953 – 1961 г. е председател на Държавния застрахователен институт (ДЗИ). През 1963 г. става секретар на Националния съвет на ОФ. През 1966 г. става член на Централната контролно-ревизионна комисия, а от 1977 до 1987 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ. Издава спомени, озаглавени „Поколение на две епохи. Спомени“, Изд. на ОФ, 1982[3].
Носител е на два ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“.[4].
Използвана литература
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 207
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 243, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 284. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 207