Иванко I Басараб

Иванко I Басараб (на румънски: Ivanco Basarab I) е прието да се счита за първия владетел на княжество Влахия. Управлява от 1310/19 г. до 1352 г.

Басараб I
войвода на Влашко
Basarab I of Wallachia.jpg
средновековна фреска в дървената църква в Куртя де Арджеш
Управление 1330 – 1352
Коронация 1330
Наследил Тихомир
Наследник Никола Александър Басараб
Лични данни
Роден
Починал
1352 г. (на 72)
Пълно име на румънски: Basarab Întemeietorul
Кръщене 1281
Семейство
Династия Басараб
Баща Тихомир
Брак Маргарита
Потомци Никола Александър Басараб
Теодора Басараб
Герб Armoiries Wallaquie XIV.png
Басараб I в Общомедия

Около 1324 г. се признава за васал на унгарския крал Карл Роберт, след което се започва война с Унгария и на 12 ноември 1330 г. разбива унгарската армия в битката при Посада. Басараб става и основател на династията Басараб, първата владетелска династия на Влахия. В ново време от името му, както и от това на основаната от него династия, произлиза названието Бесарабия.

ПроизходРедактиране

Басараб е син на Токомерий (Тихомир,Тотемир), владетел на Влашко от около 1290 до около 1310 г. Някои румънски историци[1] изказват хипотезата, че Тихомир е наследил Бербат, който се упоменава в грамота на унгарския крал Ласло IV като премник на Литовой, войвода в Арджеш и на Олтения[2].

Тюркската или по-скоро куманската етимология на името Басараб(а) (от тюркските езици) се предполага, а не е доказана[2].

Влахия през втората половина на XIII векРедактиране

В средата на XIII век на територията на българската провинция Влашко започват да се формират войводства зависими от българската, а понякога и от унгарската корона. Впоследствие те започват борба за защита на северната граница на България от Кралство Унгария[1].

Басараб става васал на крал Карл Роберт, който потвърждава с грамота от 26 юни 1324 г. положението му [1]. Повторно в друга грамота от 18 юни 1325 г. Карл Роберт нарича Басараб „неверен на кралската корона“[2]

През 1330 г. Иванко Басараб заедно със синът си Александър и тъста си -ловешкия депост Иван Александър участва в похода на българския цар Михаил III Шишман срещу Сърбия, завръшил с неуспешната битка при Велбъжд.Само няколко месеца след поражението унгарският крал Карл Роберт тръгва на поход срещу българския съюзник Иванко Басараб. Няма съмнение, че двете събития са тясно свързани. Тежкият удар, нанесен на България, не є позволява да окаже помощ на Влашкото войводство, но Иванко Басараб успява да се справи с настъпващата унгарска войска. На 9 ноември 1330 г. влашкият владетел устройва засада на унгарците и ги разгромява в битката при Посада.

СемействоРедактиране

  • Съпруга – Маргарита[3]

ИзточнициРедактиране

  • Georgescu, Vlad (Author) – Calinescu, Matei (Editor) – Bley-Vroman, Alexandra (Translator): The Romanians – A History; Ohio State University Press, 1991, Columbus; ISBN 0-8142-0511-9
  • Klepper, Nicolae: Romania: An Illustrated History; Hippocrene Books, 2005, New York; ISBN 0-7818-0935-5
  • Sălăgean, Tudor: Romanian Society in the Early Middle Ages (9th-10th Centuries); in: Ioan-Aurel Pop – Ioan Bolovan (Editors): History of Romania: Compendium; Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), 2006, Cluj-Napoca; ISBN 978-973-7784-12-4
  • Treptow, Kurt W. – Popa, Marcel: Historical Dictionary of Romania (entries ‘Basarab I’, ‘Posada, Battle of (9 – 12 November 1330)’, and ‘Wallachia (Ţara Românească)’); The Scarecrow Press, Inc., 1996, Lanham (Maryland, USA) & Folkestone (UK); ISBN 0-8108-3179-1
  • Vásáry, István: Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365; Cambridge University Press, 2005, Cambridge; ISBN 0-521-83756-1

БележкиРедактиране

  1. а б в Georgescu, Vlad. The Romanians: A History.
  2. а б в Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365.
  3. Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 12 февруари 2009. Посетен на 29 ноември 2009.
Първи владетел на Влашко (1310/1319 – 1352) Николае I Александру