Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.

Иван Илиев Танев, известен и като Айдински и Сливаров,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.[2][3][4]

Иван Илиев
български революционер

Роден
Починал
9 октомври 1923 г. (38 г.)

Образование Загребски университет
Иван Илиев в Общомедия

БиографияРедактиране

Илиев е роден на 23 септември 1885 година в струмишкото Ново село, тогава в Османската империя. На 5 години остава сирак Основно образование получава в Ново село. В прогимназията научава гръцки.[2] Учи в сръбско училище в Солун, но след няколко месеца[2] се прехвърля в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където се запознава с Гоце Делчев, който го привлича към ВМОРО.[3][2] Сближава се с гемиджиите.[4] За революционна дейност е изключен от гимназията.[3]

Работи като български учител в град Щип, където преподава заедно с Мише Развигоров. Уволнен е за революционна дейност от владиката Герасим Струмишки.[2] Действа като организатор в Струмишко, а по-късно и в Петричко под името Сливаров.[2][3] След Солунските атентати през 1903 година е арестуван от османските власти и осъден на 101 години затвор. Успява да избяга от Едикуле. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като секретар в четата на Христо Чернопеев.[3] След въстанието става инспектор на четите на ВМОРО в Струмишко и член на Струмишкия окръжен революционен комитет. В 1905 година е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО, а на следващата 1906 година и на Скопския окръжен конгрес на организацията.[4]

В 1906 година заминава за София, за да завърши средното си образование.[3] Делегат е на Съвещателното събрание. В 1907 година се запознава с Димитър Благоев и Георги Кирков[2] и под тяхно влияние става член на БРСДП.[3] През 1906 - 1909 година е учител в село Емине, Заноге и директор на училището в Грамада.[3] Задочно учи право в Загребския университет[4] и след успешното дипломиране през 1909 година[5] започва работа в Софийския окръжен съд. Участва на Първата балканска социалдемократическа конференция през 1909 година в Белград. Специализира право в Брюксел в 1911 година.[5] Учи право и в София (1913) и от 1914 година работи като адвокат в Струмица, където е секретар и на местния комитет на БРСДП (т. с.).[3]

В 1919 година напуска Струмица, която е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци, и работи в Горна Джумая, където е главен организатор на БКП в района и член на нейното ръководство (1920 - 1923), а от юни 1920 до есента на 1921 година е председател на Окръжния комитет. Член е на Висшия партиен съвет при Централния комитет на БКП (1921 - 1922).[3]

След решението на ЦК на БКП за въстание участва в изработването на оперативния план за действия в града. Поради заболяване не участва в самото Септемврийско въстание.[3] На 9 декември 1923 година пред дома си,[3] е намушкан с ножове от представители на дясното крило във Вътрешната македонска революционна организация.[6]

Негов внук е Любчо Айдински, професор в Скопския университет.[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7, 88
  2. а б в г д е ж Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 25.
  3. а б в г д е ж з и к л м Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 378.
  4. а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, с. 65.
  5. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  6. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 26.
  7. Учество на радио, ТВ-емисии и печатени медиуми. // Фондација: „Професор д-р Љупчо Ајдински“. Посетен на 13 февруари 2019.