Иван Радославов
Иван Радков Радославов е български литературен критик.
| Иван Радославов | |
| български литературен критик | |
.jpg) Иван Радославов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1969 г.
|
| Учил в | Лозански университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Публикации | „Българска литература 1880-1930 г.“ (1935) |
| Иван Радославов в Общомедия | |
Биография редактиране
Иван Радославов е роден на 12 януари 1881 г. (31 декември 1880 година стар стил) в Горна Оряховица. През 1907 г. завършва право в Лозана, след което е чиновник в Министерството на финансите и Дирекцията на печата. Редактор е на „Български търговски вестник“ (1914).[1]
Участва в Балканската война като редник при Бунар Хисар и Чаталджа (1912–1913) и в Първата световна война като военен кореспондент (1915–1917).[1]
От 1918 г. членува в Българския земеделски народен съюз (БЗНС), през 1922-1923 г. ръководи дирекцията по печата на Министерството на външните работи и изповеданията, а по-късно е привърженик на БЗНС „Стара Загора“ на Димитър Драгиев.[2]
Иван Радославов участва активно в българския литературен живот. През 1922 г. издава антологията „Млада България“, а през следващите години е редактор, заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов, на водещото литературно списание „Хиперион“.[1]
В периода от 12 февруари 1932 г. до 7 юли 1934 г. е директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Активно работи по съставянето на библиотечните каталози и прави редица подобрения в класификационната схема. Подарява на библиотеката над 100 книги съвременна българска литература с автографи на авторите.[3][1]
Уредник е на училищен музей към Министерството на народното просвещение (1937–1941).[1]
През 1935 г. издава „Българска литература 1880-1930 г.“, едно от първите изследвания на историята на българската литература. След налагането на комунистическия режим книгата е остро критикувана от властите и Радославов не може да публикува почти до края на живота си.[2]
Превежда „Еволюция на родовете в историята на литературата“ от Фердинанд Брюнетиер (1907), „Поеми в проза“ от Шарл Бодлер (1910), „Съкровище на смирените“ от Морис Метерлинк (1917), „Таис“ от Анатол Франс (1921), „Сцени от живота на бохемата“ от Анри Мюрже (1921).[1]
Иван Радославов умира на 5 октомври 1969 г. в София.[2]
Посмъртно признание редактиране
През 1992 г. в град Златарица по идея на академик Иван Радев и катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със съдействието на обществеността и управата на града се учредява Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“[4].
Библиография редактиране
- Под знамето на България (публицистика), 1920 (1992)
- Идеи и критика: Т. 1, 1921
- Виктор Хюго: Етюди и критики. Човекът звяр / Георг Брандес. Прев. Р. Радославов (етюди), 1925
- Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов (портрети), 1927
- Живот и дейност: 1841-1894 / Радко Радославов, 1934
- Българска литература: 1880-1930 (изследвания), 1935 (1936, 1948, 1992, 2007)
- Идеи и критика: Т. 2, 1939
- Книга от мои страници [Сборник от лит.-крит. статии и очерци] / [С предг. от Людмил Стоянов и послеслов от Иван Сестримски (литературнокритически очерци), 1968
- Спомени. Дневници. Писма / Състав., ред. бел. Лилия Радославова-Попова, Иван Сестримски (спомени), 1983
- Книга от техни страници [Лит. критика] / Иван Мешеков. Ред. и състав. Сава Василев, Иван Станков. Предг. и прил. Сава Василев, 1996
- Бодлер или Тургенев? / Предг., състав., ред. Иван Радев, 2005
- Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов / Състав., ред., [предг.] Иван Радев (портрети), 2009
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Атанасова, Цветанка. „Иван Радославов“ // Речник на българската литература след Освобождението. Институт за литература на БАН. Посетен на 11 z.r 2022.
- ↑ а б в Гърдев, Борислав. Иван Радославов // palitrabg.net. Палитра, 2008. Посетен на 21 януари 2013.
- ↑ Управление на Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, официален уебсайт на библиотеката
- ↑ Девета национална награда „Иван Радославов и Иван Мешеков“, електронен бюлетин „Културни новини“, 10 юни 2011 г.