Изабела дьо Бурбон

втора съпруга на Шарл Дръзки, херцог на Бургундия и граф на Шароле
(пренасочване от Изабела Бурбонска)

Изабела дьо Бурбон, графиня на Шароле (на френски: Isabelle de Bourbon, comtesse de Charolais; * 1436, † 25 септември 1465, Антверпен) е втора съпруга на Шарл Дръзки, херцог на Бургундия и граф на Шароле.

Изабела дьо Бурбон
графиня на Шароле
Isabella of Bourbon Flemish School Hospice Comtesse.jpg
неизв.художник от фламандската школа
Лични данни
Управление30 октомври 1454-25 септември 1465
Родена1436
Починала25 септември 1465
Антверпен
Погребана вАнтверпен
Наследена отМария Бургундска
ПотомциМария Бургундска
БащаШарл I, херцог дьо Бурбон
МайкаАгнес Бургундска
ГербBlason Charolais.svg
Изабела дьо Бурбон в Общомедия

ПроизходРедактиране

Тя е дъщеря на Шарл I, херцог на Бурбон, и Агнес Бургундска, дъщеря на Жан Безстрашни – могъщия херцог на Бургундия и заклет враг на Шарл VI Лудия и неговия регент Луи Орлеански.

БиографияРедактиране

За нейния живот се знае малко. В годините на нейната младост между Франция и Англия, отначало подкрепяни от Бургундия, е в разгара си Стогодишната война, породена от претенциите за френския трон от английските крале, които са и негови наследници по линията на Капетингите. Ситуацията се усложнява от борбата между партиите на Арманяките и Бургундите, които претендират за контрол над некомпетентния крал Шарл VI.

 
Изабела и Шарл Дръзки

Бащата на Изабела Шарл I дьо Бурбон е лоялен поддръжник на партията на Арманяките и се отличава в битката при Аженкур (1415), загубена от французите. Въпреки че той е политически противник на своя девер Филип III Добрия, херцог на Бургундия, през 1453 г. Шарл успява да сгоди, като условие за примирие, 17-годишната Изабела за 20-годишния син на Филип III и единствен законен наследник на Бургундия Шарл Дръзки, който тогава носи титлата „Граф на Шароле“. Изабела и графът на Шароле се женят на 30 октомври 1454 г. в Лил, Франция, и според сведенията са много влюбени. Бракът се оказва доста щастлив и на 13 февруари 1457 г. двойката има дъщеря Мария.

През 1459 г. френският дофин Луи е принуден да потърси убежище в бургундския двор и Изабела става кръстница на малкия му син Йоахим от Шарлот Савойска. След възкачването си на трона на Франция през 1461 г. Луи оставя Шарлота в Бургундия на грижите на Изабела. Сам по себе си фактът, че предпазливият и подозрителен Луи решава да повери съпругата си на Изабела, показва, че Изабела, наред с други неща, се е отличавала с добро положение и по това време е спечелила известен авторитет в двора на херцога.

Изабела умира млада на 28 години от туберкулоза в Антверпен след няколкомесечно боледуване. Погребана е в Абатство „Св. Михаил“ в града.

Гробница на Изабела дьо БурбонРедактиране

 
Погребален паметник на Изабела дьо Бурбон в Абатство „Св. Михаил“, Антверпен

Ранната смърт на Изабела означава, че тя е имала малко значение или влияние през живота си, но след смъртта си тя става символ на властта на херцозите на Бургундия, която по-късно ще бъде наследена от единствената ѝ дъщеря Мария. Тъй като вторият брак на херцога не успява да създаде син, Мария е наследница на херцогството и бракът ѝ с представител на Хабсбургите има големи последици в продължение на векове.

Надгробният паметник на Изабела е издигнат в църквата на абатството „Свети Михаил“ в Антверпен през 1476 г. Той е украсен с 24 статуи от месингова медна сплав на благородници и жени, стоящи в ниши, сега известни като „Опечалените", поставени над бронзовата скулптура на Изабела. Историците на изкуството обикновено приписват резбите на Ян Борман Младши, а отливките на Рениер ван Тиенен. Опечалените дрехи са от по-ранна мода от тези на Изабела, вероятно защото опечалените са копирани от по-стари гробници.

 
Детайл от надргобния паметник

По време на Иконоборческото въстание от 1566 г. радикални протестанти унищожават изображения в католически църкви и манастири. Унищожаването е оправдано с твърдението на Калвин, че всички изображения в църквите са идолопоклоннически и трябва да бъдат премахнати. В резултат на това гробът на Изабела е лишен от украсата си и Опечалените изчезват. През 1691 г. бургмайстерите на Амстердам купуват статуите, които според тях представляват графовете и графините на Холандия. Питер де Вос, чиновник на секретариата, продава статуите, които вероятно е наследил от баща си. В замяна Де Вос получава годишна пенсия от 150 гулдена. Умира през 1721 г.; следователно градът е платил на Де Вос около 4500 гулдена за Опечалените.

 
Статуи на Опечалените

Опечалените не са най-близкото семейство на Изабела: те представляват нейните предци. Два портрета са идентифицирани като император Лудвиг IV Баварски (с императорската корона и кълбо) и Албрехт Баварски с кръста на Свети Антоний около врата. Тези портрети са идентифицирани въз основа на списък с имена, публикуван през 1695 г. от Даниел Папеброкиус. Статуите разкриват дрехите, носени от бургундските благородници през Късното средновековие. Необичаен аспект е количеството плат, използван в дрехите: ръкавите са изключително дълги, както и мантиите. Носят се различни видове шапки, както от мъжете, така и от жените, като жените са с бръснати глави, както е на мода в онези времена. Статуите са изложени в Държавния музей на Амстердам през 1887 г. Останалата част от гробницата, заедно със статуята на Изабела, са в Катедралата на Антверпен. Нищо повече от обзавеждането на гробницата не е оцеляло.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 30 октомври 1454 г. в Лил за за Шарл Дръзки (* 10 ноември 1433, Дижон, † 5 януари 1477, Нанси), от когото има една дъщеря:

ИзточнициРедактиране

  • Isabella's weepers, Ten Statues from a Burgundian Tomb by F. Scholten
  • Surviving statuettes from Isabella's tomb at Rijksmuseum, Amsterdam.
  • Isabel de BourbonThe Peerage. 29 април 2009.
  • Taylor, Aline, Isabel of Burgundy
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isabella of Bourbon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​