Иларион Прянишников

Иларио̀н Миха̀йлович Пря̀нишников е талантлив руски художник от втората половина на 19 век, представител на жанровата живопис. Той е действителен член на Петербургската императорска художествена академия и един от учредителите на обществото на Передвижниците. От тяхната втора изложба става несменяем член на ръководството на организацията. В творчеството си отразява най-важните тенденции от развитието на реалистичната живопис.[1]

Иларион Михайлович Прянишников
руски жанров живописец
Василий Перов – Портрет на Прянишников, около 1862
Василий Перов – Портрет на Прянишников, около 1862
Роден
Починал
Flag of Russia.svg Москва, Руска империя
Националност Flag of Russia.svg руснак
Стил реализъм
Учители Сергей Зарянко, Егор Василиев, Евграф Сороки
Направление жанрова живопис
Иларион Михайлович Прянишников в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Иларион Прянишников е роден в семейството на небогат провинциален търговец на 20 март (1 април) 1840 година в село Тимашово, Калужка губерния, Боровски уезд.[2]

От детските си години проявява наклонност към рисуването и само на 12-годишна възраст постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. Година след това обаче му се налага да го напусне, тъй като трябва да започне работа в един магазин като момче за всичко.[3] През 1856 година отново постъпва в училището и учи при беларуския живописец-портретист Сергей Зарянко и руските живописци Егор Василиев и Евграф Сорокин.[1][2] Всеки от тях остава значителна следа в творчеството на Прянишников. Така например Сорокин обръща огромно внимание на културата на рисунката и младият художник възприема това отношение към живописта, като по-късно го предава и на своите собствени ученици. Благодарение на безкористната помощ на Василиев, Прянишников е в състояние да завърши училището, тъй като именно този преподавател успява да извоюва безплатно обучение за младежа. Той оказва сериозна поддръжка и на бъдещия известен художник Василий Перов, който е свързан с Прянишников с дългогодишна дружба.[3]

МладостРедактиране

Творческата индивидуалност на художника е силно повлияна от дружбата с Перов и неговите възгледи. Освен това сериозно влияние оказва и демократичният подем, характерен за Руската империя по онова време, както и естетическите теории на Николай Чернишевски, който проповядва реалистично изкуство, близко и разбираемо за народа.[2]

 
Шегобийци. Гостиный двор в Москва
 
Жертви на пожар
 
През 1812 година

Едни от първите му работи, рисувани през 1860-те, са „Момче-амбулантен търговец“ и „Четене на писмо в магазин за хранителни стоки“, за която е награден с Малък сребърен медал.[1][3] Още при тях се проявява талантът на художника, неговата наблюдателност и точните социално-психологически характеристики, които прави на обществото. Цветовете, които ползва за картините си, се отличават с необичайна живост.[1]

Картината „Шегобийци. Гостиный двор в Москва“, рисувана в последната година от обучението в училището, му носи широка известност. За нея, през 1866 година, той получава Голям сребърен медал и званието класен художник III степен.[2] Това малко платно е оригинално решение на темата за унижението, безсърдечността и жестокостта в света, където всичко се купува и продава.[1] Сюжетът е заимстван от едноименната пиеса на Александър Островски, чиято премиера се състои през 1864 година в Санкт Петербург и Москва. На картината са изобразени гуляещи търговци, които издевателстват над възрастен бедняк, носещ на гърдите си медал за 25 години безупречна служба, като го принуждават да танцува под звуците на акордеон.[4] Създадената с голяма достоверност цяла галерия от образи, демонстрира моралната грозота и самодоволната грубост на част от обществото.[1] Такава сцена в пиесата на Островски няма, но художникът ползва едноименното заглавие за да представи бездушието и жестокостта в света на богатите.[4] Картината предизвиква негодуванието на някои представители на официалното академично изкуство, според които младият живописец е нарушил високото предназначение на изкуството да показва вечните истини в идеализирана форма.[1] Любопитен факт е, че картината е изпратена заедно с други произведения на руски художници на изложба във Виена. Тя обаче не е експонирана, тъй като по мнението на критика Владимир Стасов не е необходимо недостатъците в руското общество да се показват на Европа.[3]

Прянишников завършва училище през 1864 година и се установява окончателно в Москва. Интересът към живота в големия град го сближава с Владимир Маковски, друг художник-передвижник, а дружбата им продължава през целия им живот.[3]

Прянишников и ПеровРедактиране

Двамата передвижници, Иларион Прянишников и Василий Перов, стават близки приятели още при обучението си в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Перов, който е в по-горен клас, оказва значително влияние върху художествените възгледи на младия Прянишников, а дружбата им продължава дълги години.[5]

През 1860-те заедно обикалят улиците на Москва и нейните околности, за да търсят образи и теми за бъдещите си картини. Заедно ходят на лов и предприемат пеши походи по селата около града. Във връзка с впечатленията си от общите занимания Прянишников рисува платното „Художникът Перов на лов“. А през 1857 година Перов рисува „Приезд станового на следствие“, в която Прянишников позира в качеството на главен персонаж.[5]

През лятото на 1862 година двамата живеят близо до най-големия руски мъжки православен манастир Троице-Сергиева лавра, където Перов рисува „Пиене на чай в Митишча“. Към този период се отнася и нарисуваният от него портрет на Прянишников.[5]

ЗрелостРедактиране

В края на 1869 година Прянишников взима активно участие в създаването на обществото на Передвижниците. Заедно с ред други талантливи и известни майстори, той става един от членовете-учредители на новата организация.[2]

 
Спасов ден на Север
 
Общ жертвен котел на патронния празник
 
Селски празник

В произведенията си между 1860 и 1870 година Прянишников обръща внимание на различни страни на руския бит, като изобразява бедняци, бездомници („Карлики перехожие“ и „Пред църквата“), измъчени от непосилен труд жени („Шивачка“) и се надсмива над типа на богатия поклонник на „изящното“ („Любител“). През 1870 година е удостоен със званието класен художник I степен за картините „Карлики перехожие“ и „Шивачка“. Този период става за художника време на израстване, търсене и разширяване на тематичните рамки на битовите му произведения.[3]

През 1871 – 1872 година по заповед на севастополското подразделение на Политехническата изложба в Москва, Прянишников работи заедно с Владимир Маковски, Григорий Мясоедов и други художници над създаването на серия картини, посветени на отбраната на Севастопол през Кримската война. Поредицата съдържа 97 картини, свързани с военно-битовия живот по време на обсадата на града. От тях Прянишников прави 18. Всички са рисувани с течни маслени бои върху картон, което се отразява на качествата им и авторите ги наричат не картини, а рисунки. За тяхното създаване художниците използват не само разкази на очевидци – офицери и моряци, но и сюжети от поредицата „Севастополски разкази“ на Лев Толстой. Любопитно е да се отбележи, че в картините на Прянишников почти не се срещат сцени на боеве, а по-скоро такива, изобразяващи обстановката след боя или на живота в града – „Превозване на оръдия“, „Грижа на севастополските жени за ранените“, „Павел Нахимов – 5 октомври на батареята“, „Павел Нахимов в Севастопол“ и други.[3][6]

Следващият етап от развитието на Прянишников е свързан с картините „Жертви на пожар“ (1871) и „Порожняки“ (1872). Те са представени на първата изложба на Передвижниците и са оценени от критиката като сериозно постижение на руската живопис.[1] „Жертви на пожар“ носи на художника нов успех, тъй като по единодушно мнение на съвременниците, картината е призната за новаторска, благодарение на подходящото съчетаване на пейзажно-жанровите мотиви. Произведението е закупено от колекционер, още преди откриването на изложбата на Павел Третяков, който в онези години създава своя музей на руското изкуство, бъдещата Третяковска галерия. Пренебрегвайки принципите си да няма копия в своята сбирка, той поръчва на Прянишников да създаде картината за втори път, за да я изложи в галерията.[3]

Произведенията на художника от 1870-те се отличават от ранните му творби с по-голяма композиционна цялост и колоритна наситеност. В тези картини пейзажът, от нещо самостоятелно, се превръща в поетизирана среда, обогатена с характерни сцени, почерпени от живота на народа.[1] Прянишников работи като живописец, офортист, илюстратор, портретист, пейзажист, рисува картини на военно-исторически теми и композиции с религиозни сюжети.[3]

Широка известност получава картината „„През 1812 година““, рисувана през 1874. В нея, пръв от живописците, Прянишников изобразява Отечествената война като народна. Като победители над Наполеон са показани не пълководците, а обикновените войници, които водят пленени французи през заснежената и замръзнала равнина. Суровият исторически мотив не попречва на Прянишников да предаде с възхищение красотата на руската зима.[1] По този сюжет той рисува няколко варианта, най-добрият от които е четвъртият, който се намира в Третяковската галерия. За тази картина с възхищение пише Иван Крамской в едно от писмата си до Иля Репин.[3]

През 1874 година, заедно с Константин Трутовски, Владимир Маковски и Иван Крамской прави илюстрациите към повестта на Гогол „Вечери в селцето край Диканка“.[3] През следващите три години, заедно с други живописци, участва в работата над стенописите на храма „Христос Спасител“ в Москва.[2]

 
Великденска процесия
 
Деца на риболов

В периода между 1880 и 1890 година Прянишников работи над мащабни платна, изобразяващи многоликата народна маса и позволяващи да се обединят в общи действия различните типове и характери от руското село.[1] За най-добро произведение от онова време се приема картината „Жестоки романси“, в която неговите сатирични наклонности се разкриват с пълна сила. От 1887 година, е картината „Спасов ден на Север“, свързана с празнуването на 1 август от православната църква на два празника – единият, посветен на изнасянето на Животворящия кръст, а вторият – на Свети Спас и Пресвета Богородица. Други картини, посветени на живота и традициите на руското село са „Общ жертвен котел на патронния празник“ (1888), „Подготовка на нивите за засяването на лен във Вологодска губерния“, „Селски празник“, „Великденска процесия“ и много други.[1][3]

През тези години Прянишников се увлича и от разработката на темата за лова, където изразява идеята си за органичното сливане на човека с природата. Картини от този тип са „Неволи“, „Край на лова“, „На лов“ и други.[3]

Успоредно с този тип произведения, той рисува и камерни, сумрачни по настроение образи и сюжет картини. Такива са „В ателието на художника“ (1890) и „В провинцията“ (1893). Те свързват автора с живописците от следващото, „чеховско“ поколение. Последната негова картина „Религиозно шествие“ остава недовършена.[1]

Преподавателска дейностРедактиране

Прянишников дълго време, от 1873 до 1894 е преподавател в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, което сам е завършил. Той е учител на много, станали впоследствие известни живописци, като Сергей Иванов, Николай Касаткин, Николай Богданов-Белски, Константин Коровин, Михаил Нестеров, Витолд Бялиницки-Бируля, Василий Башкеев, Абрам Архипов, Алексей Степанов, Сергей Светославски, Александър Головин и други. Учениците го обичат и спомените им за него са топли. Несторов пише за учителя си, че е „остроумен, искрен, прям, леко грубоват“, Головин – че е „прям, рязък и малко сприхав“, а Коровин пише „Той беше мъж, беше честен човек, човек с индивидуална свобода и сила... Той разбираше характера на руския живот и руския тип и беше художник с ярки качества“.[1][3]

Последни годиниРедактиране

През 1891 година Прянишников се разболява от туберкулоза и се премества в град Алупка на южния бряг на Крим. Там живее в имението на руския търговец, строител на железопътни линии, промишленик и меценат Пьотър Губонин. По-късно се завръща в Москва, където отново преподава в училището.[3] През 1893 година е избран за действителен член на Художествената академия, но така и не успява да започне да преподава в нея.[1]

Иларион Прянишников умира на 12 (24) март 1894 година в Москва. Погребан е в гробището на женския Алексеевски манастир в Москва.[2]

Някои произведенияРедактиране

 
Жестоки романси
 
Предачка
 
Великден
  • „Момче – амбулантен търговец“ (1860-те)
  • „Четене на писма в магазин за хранителни стоки“ (1860-те)
  • „Художникът Перов на лов“ (1860-те)
  • „Шегобийци. Гостиный двор в Москва“ (1865, Третяковска галерия)
  • „Любител“ (края на 1860-те, Държавен руски музей, Санкт Петербург)
  • „Пред църквата“ (1867)
  • „Селски празник“ (1870)
  • „Карлики перехожие“ (1870)
  • „Жертви на пожар“ (1871)
  • „Порожняки“ (1871, Харковски художествен музей, вариант 1872 година – в ТГ)
  • „Превозване на оръдия“ (1871 – 1872)
  • „Грижа на севастополските жени за ранените“ (1871 – 1872)
  • „Павел Нахимов – 5 октомври на батареята“ (1871 – 1872)
  • „Павел Нахимов в Севастопол“ (1871 – 1872)
  • „През 1812 година“ (1874, ТГ)
  • „Шивачка“ (ок. 1875)
  • „Предачка“ (1878)
  • „Жестоки романси“ (1881)
  • „Неволя“ (1881)
  • „В засада“ (1881)
  • „Деца на риболов“ (1882, Красноярски художествен музей „Суриков“)
  • „Завръщане от панаира“ (1883)
  • „Великден“ (1885)
  • „Спасов ден на север“ (1887, ТГ)
  • „Общ жертвен котел на патронния празник“ (1888, Художествен музей „А. Н. Радишчев“, Саратов)
  • „В ателието на художника“ (1890)
  • „В очакване на шафера“ (1891, Серпуховски историко-художествен музей)

Картини в дома на брат му в Лалск, предадени на Великоустюженския музей през 1918Редактиране

  • „Портрет на брат ми“
  • „Портрет на съпругата на брат ми“
  • „Гост“
  • „Фабриката на Сумкин“
  • „Панаир в Лалск“

Други картини от „Лалския“ цикълРедактиране

  • „Момчета на оградата“ („Врабчета“)
  • „Край на лова“ (1884)
  • „Религиозно шествие“ (1893)
  • „Пазар в Лалск“
  • „Подготовка на нивите за засяването на лен във Вологодска губерния“
  • „Епитроп“
  • „Лектор“
  • „На тихия пристан“
  • „В провинцията“ (1893)

ИзточнициРедактиране