Италианска кампания (1796 – 1797)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Италианска кампания.

Италианска кампания (1796 – 1797), известна и като Първа италианска кампания на Наполеон, част от Войната на Първата коалиция, са военните действия на френската революционна армия срещу Австрия и Сардинското кралство в Северна Италия, в резултат на които Наполеон се прочува като военачалник.

Първа италианска кампания на Наполеон
Война на Първата коалиция
Театър на бойните действия
Театър на бойните действия
Информация
Период 17961797 г.
Място Северна Италия
Страни в конфликта

Flag of France.svg Първа френска република

Flag of Austria.svg Австрия
Сардинско кралство Сардинско кралство

ПредисторияРедактиране

Франция, оглавявана от Директорията, предприема военните кампании през 1796 г. с цел да приключи войната на континента, като изпраща към Виена армия от 150 000 души, командвана от генералите Журдан и в района на Рейн под командването на Жан Виктор Моро. Те са основните френски сили, докато армиите на Келерман в Алпите и т.нар. „Италианска армия“ на Наполеон (той поема командването ѝ на 2 март 1796), са значително по-малочислени и зле оборудвани. Тяхната задача е второстепенна, по възможност да покорят Пиемонт и Ломбардия[1]. Пристигайки при армията си в Ница, Наполеон я заварва в плачевно състояние: отпусканите средства за войниците се присвояват, а войниците са гладни, зле екипирани и недисциплинирани. Той предприема жестоки мерки, включително разстрел, за да прекрати кражбите и възстанови дисциплината. Още преди да завърши необходимата екипировка, той се обръща с възвание към войниците, в което казва, че ще бъдат възнаградени за усилията си с поход в плодородната и богата Италия.

Театър на бойните действияРедактиране

Основният театър на бойните действия е по долината на река По, оградена на северозапад и север от Алпите, а на юг – от Лигурийските Апенини. Река По, протичаща от запад на изток, представлява сериозна преграда, с редица крепости по двата бряга. Долината на По се дели на две части: северна равнинна, сравнително населена и богата; тя е пресечена от левите притоци на По, които са естествени отбранителни линии; и южна – по-малка по площ, запълнена с планински ридове, понякога достигащи до река По; тази част е не толкова богата и е по-слабо населена. Лигурийските Апенини се спускат стръмно към морето, образувайки крайбрежната ивица на италианската Ривиера; северните им склонове са по-полегати от южните. От Ривиерата към долината на По водят важни пътища: от Ница към Кунео, от Савона към Кераско и Алесандрия и от Генуа към Алесандрия. Крайбрежният път (Корниш, на френски: corniche – корниз), служещ за връзка с Франция, е лош и незащитен от морето.

Военни действияРедактиране

Походът на френската армия започва в началото на април 1796 г. Наполеон избира най-краткия, но опасен маршрут за пресичане на Алпите: по крайбрежната ивица (Корниш) на Приморските Алпи, през връх Кадибон, долината на Вормида и на 10 април влиза в Италия. Срещу него се изправят две противникови армии – австрийска и сардинска, които защитават Пиемонт със столица Торино.[2]

По този начин Наполеон вбива клин между австрийските войски на генерал Болю и австро-сардинската армия на Арженто. Силите са неравни – 37 000 французи и 60 оръдия срещу над 50 000 души на обединения противник. След като е атакуван на 10 април от Болю близо до Генуа, Бонапарт контраатакува дясното крило на обединената армия в битката при Монтеноте и я побеждава. На 12 април въвлича Арженто в бой, заповядвайки на генерал Лахарп да атакува фронтално, а на генерал Масена – да напредне срещу десния фланг на австро-сардинските сили. Граф Арженто опитва да спре френския маньовър, но реагира твърде късно и неговите войски са разпръснати, като пленниците съставляват по-голямата част от загубите му. Френските войски нахлуват в Пиемонт и печелят още една победа в битката при Мондови. Пиемонт е принуден да приеме примирие на 28 април и по този начин отпада от войната и противниковата коалиция. По този начин в рамките само на месец Наполеон завоюва страна, устоявала на френските армии в продължение на три години. Окончателният мир със Сардинското кралство е подписан на 15 май.

След кратка почивка и реорганизация французите заемат позиция по продължението на река По. Френската победа при Кодоньо кара коалиционните войски да отстъпят отвъд река Ада. Там на 10 май се състои битката при Лоди, при която австрийският ариегард е победен, но основната част от австрийската армия на Боле успява да се оттегли. На 15 май французите завземат Милано.

Италианската френска армия се увеличава до 50 000 души и Наполеон продължава офанзивата, като се насочва към австрийската укрепена твърдина Мантуа. Поставяйки я под обсада, с една част от армията той самият продължава на юг, окупира Великото херцогство Тоскана и побеждава папските войски при форт Урбан. След това се връща на север и с 20 000 души побеждава 50 000 австрийци, командвани от фелдмаршал Вурмзер в битките при Лонато и Кастильоне. Австрийският командир е принуден да се оттегли в Алпите.

След като Вормзер получава подкрепления, той предприема опит да помогне на Мантуа с основната част от армията си. В битката при Роверето на 4 септември австрийците претърпяват тежко поражение и след това второ в битката при Басано, където от армията им оцеляват едва 12 000 души.

 
Бонапарт и войските му на моста в Арколе

Френската армия е изтощена от боевете, а линиите на снабдяване са застрашени от размирици и бунтове на местното население. Те са потушени жестоко от правителствени комисари, но френските позиции са отслабени. В същото време австрийците получават още педкрепления и за да стабилизира ситуацията, Наполеон основава две дъщерни републики: Транспаданската и Цизпаданската.

Австрия подсилва войските си и поставя начело Йозеф Алвинци, който прави нов опит да прекрати обсадата на Мантуа. Положението на французите се утежнява, тъй като австрийците разполагат с три различни военни формирования и има риск Наполеон да бъде обкръжен. Той обаче действа смело и извоюва победа в тридневната битка срещу Алвинци при Арколе в средата на ноември.

И двете воюващи страни получават подкрепления в зимните месеци. През януари Алвинци започва нова атака и в средата на януари 1797 г. се състои битката при Риволи, където се отличава генерал Масена, с резултат френска победа. Много скоро австрийският гарнизон в Мантуа се предава и с капитулацията на Мантуа завършва завладяването на Северна Италия от французите. Това дава възможност френските сили да се насочат към Каринтия и Австрия. След кратка кампания под ръководството на брата на императора ерцхерцог Карл французите стигат близо до Виена и са принудени да искат примирие (Леобенски мирен договор). Така Италианската кампания на Бонапарт допринася значително за победата на Франция във Войната на първата коалиция.

ХронологияРедактиране

I етап:

  • Наполеон пристига в Ница (27 март 1796 г.)
  • Битка при Монтеноте (12 април 1796 г.)
  • Битка при Милезимо (14 април 1796 г.)
  • Бой при Дего (15 април 1796 г.)
  • Бой при Сан Микеле (19 април 1796 г.)
  • Сражение при Мондови (22 април 1796 г.)

II етап:

ИзточнициРедактиране

  1. French Revolutionary wars – Campaign in Italy. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 3 януари 2021. (на английски)
  2. Глушков, Христо. Франция при Наполеон. В. Търново, Абагар, 2012. ISBN 978-954-427-975-2.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Italian campaigns of the French Revolutionary Wars“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.