Ковачевци (община)

община в област Перник
(пренасочване от Община Ковачевци)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачевци.

Община Ковачевци се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.

Ковачевци (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Перник
Площ144.95 km²
Население2 526 души
Адм. центърКовачевци
Брой селища10
Сайтwww.kovachevtsi.com
Управление
КметВасил Станимиров
(БСП – Обединена левица; 2011)
Общ. съвет11 съветници
  • БСП (7)
  • АБВ (2)
  • ГЕРБ (2)
Ковачевци (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 144,945 km2 е най-малката сред 6-те общините на областта, което съставлява 6,05% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Земен представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. В нейните предели се простират части от две планински редици на Западна България – Руйско-Верилската планинска редица и Милевско-Конявската планинска редица.

Източната половина на общината се заема от западните склонове на планината Черна гора, която спада към Руйско-Верилската планинска редица. Тя се простира северно от Прибойския пролом на река Струма и източно от долината на десния ѝ приток река Светля. Нейната максимална височина връх Тумба 1129 m се издига на границата с община Брезник, северно от село Слатино.

Останалата западна половина на общината се заема от части от две планини, които спадат към Милевско-Конявската планинска редица. На север от река Струма и на запад от долината на река Светля се простират източните склонове на Рудина планина. Западно от село Сирищник се издига връх Сирищнишка Рудина (1172 m), явяващ се най-високата точка на общината. Южно от долината на река Струма в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Конявска планина. Тази част на планината е известна под името Риша планина и нейната най-висока точка в пределите на общината връх Димов гроб (1056 m) намиращ се югозападно от село Егълница.

Крайната югоизточна част на община Ковачевци се заема от най-западната периферия на Радомирската котловина. Тук в коритото на река Струма, на границата с община Земен е разположена най-ниската точка на община Ковачевци – 600 m н.в.

В южната част на общината, от изток на запад, през село Лобош, на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река Струма. Източно от селото е изградена преградната стена на язовир Пчелина с обем от 52 млн./м3, като в пределите на общината попада почти целия язовир с изключение на „опашката“ му. Водите на язовира са залели дълбокия Прибойски пролом, явяващ се трети по ред то течението на Струма. В него отдясно, южно от село Ковачевци се влива река Светля, която протича с цялото долно и част от средното си течение, по цялата дължина на общината от север на юг и я разполовява на две части – източна и западна.

Климатът на общината е умерено континентален. Средното годишното количество на валежите е 450л/м2. Температурата на въздуха над 10 °C се задържа 130 – 200 дни годишно. Средната продължителност на слънчевото греене надхвърля 1700 часа годишно. Продължителността на облачните дни варира от 8 до 14 на месец. Планинско-котловинния релеф оказва силно въздействие на разпределението на валежите и температурите на въздуха и обуславя характерните пролетни и ранни есенни слани.

Почви, флора и фауна

редактиране

По долините на реките почвите са алувиално-ливадни, а по склоновете на планините – светлокафяви и сиви горски почви.

Размерът на залесената горска площ е над 250 хил.ха и представлява около 30% от територията на община Ковачевци. Горската растителност в района е представена от почти всички видове широколистни и иглолистни видове: бук, ясен, леска, благун, бял бор, космат бор, черен бор, цер, акация, зимен дъб, габър, смърч, дребна листна липа, върба и др.

Бозайниците са над 20 вида: таралеж, сърна, дива котка, чакал, лисици, дива свиня и др. Птиците са над 200 вида, основно горски и планински видове. В язовир Пчелина могат да се видят някои водолюбиви и водоплаващи птици: чапли, патици и др. В района има гнезда на скални орли, обикновен мишелов, сова, бухал. Срещат се и много редки и защитени видове пойни птици: кълвач, гарван, въртошийка и др.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 1600 100,00
Българи 1569 98,06
Турци -
Цигани -
Други 4 0,25
Не се самоопределят 0 -
Неотговорили 25 1,56

Населени места

редактиране

Общината има 10 населени места с общо население 1262 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Ковачевци, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Егълница 163 17,381 Ракиловци 47 12,771
Калище 271 28,604 Калища Светля 71 9,377 Празноглавци
Ковачевци 195 9,812 Сирищник 210 20,106
Косача 88 13,344 Слатино 1 9,642
Лобош 193 17,043 Чепино 23 6,865
ОБЩО 1262 144,945 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 238/обн. 13.09.1919 г. – преименува с. Празноглавци на с. Светля;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Костуринци и го присъединява като квартал на с. Слатино;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Калища на с. Калище;
– осъвременява името на с. Пчелници на с. Пчелинци;

Транспорт

редактиране

В южната част на общината, от изток на запад преминава участък от 6,5 km от трасето на жп линията СофияКюстендилГюешево.

През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,3 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране