Жабляно
Жабляно е село в Западна България намира се в община Земен, Област Перник. Отстои на 5 км североизточно от общинския център гр. Земен, на 39 км югозападно от Перник и на 66 км в същата посока от столицата София. Селото е ж.п. спирка на линията София-Перник-Радомир-Кюстендил.
| Жабляно | |
|---|---|
 | |
  Жабляно  Жабляно | |
| Общи данни | |
| Население | 127 души[1] (15 септември 2022 г.) 10,8 души/km² |
| Землище | 11,842 km² |
| Надм. височина | 659 m |
| Пощ. код | 2442 |
| Тел. код | 07741 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 29012 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Земен Димитър Сотиров (ГЕРБ) |
| Жабляно в Общомедия | |
Село Жабляно е едно от съставните селища на историко-географската област Мрака. То е разположено покрай горното течение на р. Струма, като многобройните му махали са пръснати на два срещуположни склона от планините Конявска и Рудина. Средната надморска височина на селото е 660 м. На 4 км в североизточна посока се намира красивия язовир Лобош (Пчелина), който предлага много добри условия за спортен риболов, разходки с лодки, нощуване.
Населението на селото към 2013 г. е около 150 души.
Районът на Жабляно е бил обитаван още през древността. Разкритият античен некропол в самите очертания на селото подсказва, че тук е съществувало антично селище от римската, а може би и от тракийската епоха.
Село Жабляно е старо средновековно селище, което е регистрирано под същото име през 1330 г. във връзка със злополучната за България Велбъждска битка, след която селото попада за кратко в сръбската част на разделената между българи и сърби област Мрака.
След падането на България под османска власт селото попада първоначално в нахия (подобщина) Сирищник, а след това и в обединената кааза Радомир. През 1576 г. то е вписано в данъчните списъци на джелепкешаните под същото име – Жабляни, към кааза Радомир.
Средновековния период от историята на Жабляно се свързва с прочутия средновековен Земенски манастир, и особено с Пещерския манастир. Към последния често е била прибавяна отправната точка „при Жабяно”. Вероятно визираният в обширния регистър на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. манастир „Св. Никола” при Жабляно е бил метох или скит на Пещерския манастир, което предполага, че последният е владял и имоти в землището на селото. Може да се допусне, че днешният Жаблянски манастир „Св. Йоан Предтеча” е приемник на споменатия в турските документи манастир „Св. Никола”.
Сведенията свързани с Жабляно от последните векове на османското робство до Освобождението (1878 г.) са доста оскъдни.
Предполага се, че по време на Априлското въстание (1876 г.) местното население е проявило някакви наченки на въоръжена съпротива, податки за което дава арестуването, поради издайничество, на тукашните „по-лични народолюбци” - Георги Жаблянски и Милен Жаблянски. Това се разбира от едно писмо до Сава Филаретов от неговата съпруга, където с дата 9 септ. 1876 г. се споменава как „момчето Георгiй от Жабляне Радомирско било затворено дори след доказана невинност, но му взели 80 лири, за да го пуснат”.
ГеографияРедактиране
Село Жабляно се намира в планински район.
ИсторияРедактиране
Културни и природни забележителностиРедактиране
Редовни събитияРедактиране
общо селски събор.началото на месец юни
ЛичностиРедактиране
- Павел Лазаров (Делийски) – (1895 – 1958) – герой от Първата световна война, успял с точен картечен огън да възпре и да отблъсне цял фронт в боевете при село Ени-кьой Сереска област. Подвигът му е описан в книгата на 13 пехотен Рилски полк. Награден е с орден за храброст.
- Славчо Васев (1906 – 1990) – писател, журналист и политик.
- Димитър Делийски – писател, журналист, работил като заместник и главен редактор на вестник „Работническо дело“ в периода 1953 – 1979 г.
- Петър Делийски (24.05.1927 – 24.08.2007) – поет, изявен преподавател по литература, роден и израсъл в с. Жабляно, впоследствие установил се в гр. Бургас, автор на стихосбирките „Аритмии“, „Стъклена къща“, „Сега“, „Мисля че“, „Разпятие в сухите клони“, „Сбогуване“ и др.
- Димитър Делийски (1933 – 2013) – художник живописец, роден и израсъл в с. Жабляно, впоследствие установил се в гр. Земен, нарисувал забележителните картини „Пълнолуние“, „Скали“, „В зелено“, „Между дърветата“, „Планински ниви“, „Краище“, „Пейзаж с дъбици“, „Тополи“; „Край Струма“ и много други.
- Димитър Керелезов – писател, журналист, поет, епиграмист, автор на множество песни изпълнявани от Лили Иванова, Щурците, Йорданка Христова и други наши известни изпълнители.
- Георги Митев (писател) – писател, журналист, основател и главен редактор в продължение на 25 години на вестник „Смях“ и вестник „200 вица“, репресиран по време на комунистическия режим за забранената тогава търговска дейност, автор на над 2500 публикувани есета и сатирични материали, художествен оформител, съставител и издател на 163 книги и 2 тома с бисери от родния фолклор.
НаселениеРедактиране
Преброявания на населението на село Жабляно: от Освобождението на България до наши дни, по данни на Националния статистически институт:
|  |
ФотогалерияРедактиране
- Пейзажи и изгледи от Жабляно
