Капатово

село в община Петрич, обл. Благоевград

Капа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Капатово
България
41.464° с. ш. 23.3595° и. д.
Капатово
Област Благоевград
41.464° с. ш. 23.3595° и. д.
Капатово
Общи данни
Население162 души[1] (15 март 2024 г.)
24,5 души/km²
Землище6607 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код2872
Тел. код074201
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ36083
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Капатово в Общомедия

География

редактиране

Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.

Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско – от корена „скапто“, откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и прабългари.

По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.[2]

През 1887 година в селото е изградена черквата „Пресвета Богородица, животоприемний източник“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокопско.[3][4]

Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:

Капатово, на Ю от Мелник 2 1/2 часа; път равен покрай Мелничката река. Земледелци; обработват всичките видове жита. Църква „Св. Богородица“; четат гръцки. Къщи около 60 само българе; 3 къщи са чифлик от Михо, Мелничанин.[5]

През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 255 души, всички българи-християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученици.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество. През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.[9]

След Първата световна война в периода 1918 – 1925 идват още бежанци и така селото нараства. През 1923 – 1925 година учител е Борис Милев. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан, Сярско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес – много от младите емигрират в чужбина – в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост
Общо 215
Българи 197
Турци -
Цигани -
Други 6
Не се самоопределят -
Неотговорили 12

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Бюст-паметник на поета Кръстьо Хаджииванов

Личности

редактиране
Родени в Капатово
  1. www.grao.bg
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  3. Димитров, Владимир „Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко“ – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185 – 192.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 419.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.