Карл Емануил IV Савойски, наречен „Заточеника“ (на италиански: Carlo Emanuele IV di Savoia, detto anche l'Esiliato, * 24 май 1751, Торино, † 6 октомври 1819, Рим), е крал на Сардиния и 18-и херцог на Савоя от 1796 до 1802 г.

БиографияРедактиране

Карл-Емануил IV
Крал на Пиемонт и Сардиния
Управление 16 октомври 1796 – 4 юни 1802
Наследил Виктор-Амадей III
Наследник Виктор-Емануил I
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Сант Андреа ал Квиринал, Рим
Пълно име Карл Емануел Фердинанд Мария
Други титли Херцог на Савоя
Семейство
Династия Савоя
Баща крал Виктор-Амадей III
Майка инфанта Мария-Антония Бурбон-Испанска
Брак Клотилд Френска
Карл-Емануил IV в Общомедия

Карл-Емануил IV Савойски по права линия е пра-пра-пра-правнук на английския крал Чарлз I и през 1807 г. е щял да заеме английския престол, ако век по-рано в Англия не е била извършена т.нар. „Славна революция“. Въпреки това през 1807 г. Карл-Емануил IV е признат от якобитите за легитимен якобитски претендент за короната на Обединеното кралство.

Карл-Емануил IV е роден на 24 май 1751 г. в Торино, като Карл Емануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт. Той е най-големият син на Сардинския крал Виктор-Амадей III и на испанската инфанта Мария-Антония. По майчина линия Карл-Емануил IV е пра-правнук на френския крал Луи XIV.

През 1775 г. Карл-Емануил се жени за сестрата на френския крал Луи XVI – Клотилд. Въпреки че бракът им е уреден по политически съображения, двамата се привързват един към друг. Опитите им да се сдобият деца обаче остават неуспешни.

Карл-Емануил се възкачва на сардинския престол на 16 октомври 1796 г. По това време Кралство Сардиния обхваща целия остров Сардиния и обширни територии в континентална Италия, в това число и областта Пиемонт. В същото време обаче Сардинското кралство се намира под фактическа френска доминация, след като няколко месеца преди това бащата на Карл-Емануил е бил принуден да подпише т.нар „Парижки договор“, който освен че предава на Френската република пиемонтски земи, осигурява на Франция възможността свободно да въвежда свои войски на територията на кралството. На 6 декември 1796 г. френските войски начело с генерал Жубер окупират Торино и принуждават Карл-Емануил да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. На следващата година Карл-Емануил IV прави неуспешен опит да си възвърне земите, окупирани от французите.

На 7 май 1802 г. умира съпругата на краля. Съкрушен от смъртта ѝ, на 4 юни Карл-Емануил IV абдикира от престола в полза на брат си Виктор-Емануил I. Запазил формално кралската си титла, Карл-Емануил се установява в Рим, където живее в градчето Фраскати. Там той често гостува на братовчед си Хенри-Бенедикт Стюарт, кардинал-херцог на Йорк – последният мъжки представител на кралския род на Стюартите. Карл-Емануил и Хенри-Бенедикт са преки потомци на английския крал Чарлз I, с тази разлика че Хенри-Стюарт проследява родословието си до английския крал по мъжка линия като пряк потомък на сина му – крал Джеймс II, когото Славната революция сваля от престола през 1688 г. От своя страна Карл-Емануел IV е потомък на Чарлз I чрез дъщерята на последния – орлеанската херцогиня Хенриета-Анна Стюарт.

Когато Хенри-Бенедикт умира през 1807, Карл-Емануил IV става най-възрастният пряк потомък на Чарлз I и като такъв е признат от якобитите за законен крал на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция под името Чарлз IV. Няма обаче никакви доказателства Карл-Емануил някога да е правил публични изявления, с които да е предявявал претенции за английската корона.

През 1815 г. 64-годишният Карл-Емануил постъпва в Ордена на Йезуитите. Умира на 6 октомври 1819 г. в римския Палацо Колона и е погребан в храма „Сант Андреа ал Квиринал“.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles Emmanuel IV of Sardinia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.