Отваря главното меню

Обикновена катерица

вид бозайник
(пренасочване от Катерица)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за животното. За селото в Северна България вижте Катерица (село).

Обикновената катерица (Sciurus vulgaris) е вид дребен всеяден гризач от семейство Катерицови (Sciuridae), разпространен в горския пояс на Евразия.

Обикновена катерица
Sciurus vulgaris in snow - Helsinki, Finland.jpg
Eichhörnchen Düsseldorf Hofgarten edit.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Sciuridae Катерицови
род: Sciurus Катерици
вид: S. vulgaris Обикновена катерица
Научно наименование
Уикивидове Sciurus vulgaris
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Разпространение
Sciurus vulgaris habitat.png
обикновена катерица в Общомедия
Катеричка в парка на Сандански

Съдържание

Общи сведенияРедактиране

Дължината на тялото с главата е 145-265 mm, а на опашката – 145-189 mm.[5] Тежи 250-340 g. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Обикновената катерица има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми. Катериците в Странджа са светлокафяви, а тези от по-високите части на Рила – по-тъмни до червенокафяви. Космовидните кичурчета на върха на ушите се появяват само през зимата.[6] Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла.

РазпространениеРедактиране

Разпространена в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата. Предпочита тъмните иглолистни гори.

Среща се в Европа, Сибир и Източна Азия - от Пиренейския полуостров и Англия до Камчатка и Манджурия. В България катерицата е разпространена в цялата страна, като е най-многобройна в гористите планински области.[5]

Начин на живот и храненеРедактиране

Катериците са активни главно през деня. През зимата не изпадат в хибернация, но при студено време остават в гнездото си в продължение на дни. Възрастните екземпляри си изграждат по няколко гнезда, разположени на 3 до 15 m височина по дърветата. Те обикновено са построени от сухи клонки, застлани с мъх, шума или трева, имат диаметър 30-40 cm и 1-2 отвора с диаметър 5-8 cm. Понякога използват и кухини в дърветата. Катериците често сменят гнездата си, когато те се напълнят с паразити.[5] Въпреки, че са страхливи животни и живеят поединично, в едно гнездо може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно. Хранителните територии на индивидите често се застъпват.

Катерицата се храни със семена на шишарки, жълъди, филизи, гъби, орехи, ягоди; понякога с насекоми и птичи яйца. Складира си храна за зимата, главно ядки или изсушени гъби.[5]

РазмножаванеРедактиране

Чифтосва се през февруари-март и през юни-юли. Обикновено отглежда по 2 поколения годишно, които се състоят от по 5-10 малки. Бременността трае 35-40 дни. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 45-50 дни, а на 55-60 дни малките напускат гнездото. Достигат полова зрялост на 6 месеца.[5]

БележкиРедактиране

  1. Shar, S., Lkhagvasuren, D., Bertolino, S., Henttoten, H., Kryštufek, B. & Meinig, H.. Sciurus vulgaris. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 6 януари 2009. (на английски)
  2. указано в: Handbook of the Mammals of the World. 6. Lagomorphs and Rodents I, страница: 740-741
  3. указано в: Systema Naturae. 10th edition, Volume 1, дата на публикуване: 1758, страница: 63, функция на източника: първо описание (на таксон), уеб адрес на източник: http://gdz.sub.uni-goettingen.de/dms/load/img/?PPN=PPN362053006&DMDID=DMDLOG_0015&LOGID=LOG_0015&PHYSID=PHYS_0067
  4. указано в: A Guide to the Mammals of China, страница: 181
  5. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 308-312.
  6. Боев, Н. 1953. Катерица. – Лов и рибарство, 11-12: 6-8.