Кестен (село)

българско село
Вижте пояснителната страница за други значения на Кестен.

Кестен е село в Южна България, област Смолян, община Девин.

Кестен
България
41.552° с. ш. 24.4333° и. д.
Кестен
Област Смолян
41.552° с. ш. 24.4333° и. д.
Кестен
Общи данни
Население59 души[1] (15 март 2024 г.)
2,21 души/km²
Землище26,956 km²
Надм. височина1333 m
Пощ. код4828
Тел. код03040
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ36796
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Девин
Здравко Иванов
(БСП за България, ДПС; 2019)
Изглед от Кестен, 1930 г.
Изглед от Кестен, 1930 г.

География редактиране

Село Кестен се намира в община Девин, област Смолян в Западните Родопи. В близост до него са селата Триград (на 8 км) и Жребово (на 4 км). То е в непосредствена близост до българо-гръцката граница. Отстои на 37 км южно от общинския център – град Девин. Намира се на 1320 м надморска височина. През селото минава река Кестенска, приток на река Въча. Населението на селото наброява около 100 души.

Релеф и животински свят редактиране

Околностите се характеризират с разнообразен релеф, богата растителност, красиви гледки и много природни забележителности. Растителността и животинският свят в района са изключително разнообразни. Срещат се много редки растителни и животински видове. На около 0,5 км от селото се намира резерват „Шабаница“. Целта на създаването му е опазване на вековна буково-смърчова гора на възраст над 200 години, а на отделни смърчови екземпляри и над 350 години. Общата площ на резервата е 22,6 ха с буферна зона от 33 ха. Резерватът включва три насаждения, предимно от иглолистни видове със средна възраст 250 – 300 г., пълнота 0,8 – 1, северозападно до югозападно изложение, разположени върху стръмни терени на 1700 – 1800 м надморска височина. Обитава се от благородния елен и глухара. Село Кестен е разположено в едно от най-красивите кътчета на Родопите. Запазената екосреда, девствената природа, богатството на водни ресурси и природни забележителности определят привлекателността на населеното място и потенциална му за развитие на курортно-туристическа дейност.

История редактиране

През 1872 г. в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 г. то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 г. в селото живеят 221 души, през 1946 г. – 375 души, а през 1965 г. – 267 души.[2]

Според Любомир Милетич към 1912 г. населението на село Кестен (по това време Кестенджик, Кьостенджикъ) се състои от помаци.[3] В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15 септември 1920 до 3 септември 1921 г., като вакъфско село се споменава и Кестен (Köstencik).[4] По време на Междусъюзническата война през 1913 г., след бунт на местните жители, селото е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк. По-късно същата година селото отново е опожарено от Българската армия след нов бунт, инспириран от правителството на т. нар. „Гюмюрджинска република“.[5]

Религии редактиране

Населението е съставено от различни групи и общности, основно от българи мюсюлмани-помаци, изповядващи сунитски ислям, и една малка част българи-християни.

Обществени институции редактиране

  • Кметски наместник на село Кестен

Забележителности редактиране

Селото се намира сред прекрасна тревиста и храстова растителност с вечнозелени ели. Природата е екологично чиста и красива, особено през пролетта и лятото. В близост до селото се намират красиви скални образувания и красиви природни забележителности. Релефното разнообразие се изразява в наличието на скални феномени като Съсипаната чука, Фатматски камък и пещерите Кестенска и Форговска дупка. Съсипаната чука е скално образувание, представляващо камъни от един размер, натрупани на едно място, с хиляди кубични метри. Забележителността се намира на около 800 м от селото. Северозападно от селото се намира Кестенска пещера, която не е проучена и благоустроена, но представлява туристическа атракция. Пещера Форгоската дупка е с дължина 600 м и има вътрешна река. Наличието на пещери благоприятства развитието на спелеотуризма в района.

Личности редактиране

  • Керим Паша, родопски помак, войвода на една от трите чети, взели участие в Сенклеровото въстание през 1878 г. в Средните Родопи, с което се цели въдворяване на по-добър ред или предизвикване на ревизия на Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 г. Бивш подофицер от Османската армия.
  • Васил Шайков – общественик;

Традиции и култура редактиране

  • Среде лято, От 2019 г. в селото е възстановена традицията за отбелязване на празника "Среде лято", който се чества на 2 август. От 2023 г. "Среде лято" официално се отбелязва като празник на селото през първата събота и неделя на месец август. Заедно с празника се провежда и националният фестивал "На мегдана", организиран от културната и доброволческа организация- фондация "Астика". По традиция фестивалът започва ритуала за наричане "Пояне на китките", представен от женската група за автентичен фолклор при НЧ "Изгрев-1936"- Триград.

През 2023 г. "Среде лято" и "На мегдана" в село Кестен ще се проведат на 5 и 6 август с богата културна програма и автентичен родопски фолклор

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  4. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
  5. Елдъров, Светлозар. Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 – 1944 г. Посетен на 16 април 2009. Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. „Независимо западно-тракийско правителство“ – всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеникът и секретар-бирникът, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача „да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието“. На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че „това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата“. Изцяло са опожарени 8 села – Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. „имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание“. Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд. Архив на оригинала от 2009-07-27 в Wayback Machine.

Външни препратки редактиране