Лазар Нишков
Лазар Костов (Константинов) Нишков е български революционер, учител и военен деец, полковник.[1]
| Лазар Нишков | |
| български военен | |
 Майор Нишков с част от дружината на 7-а рилска дивизия, ноември 1912 година пред околийското управление в Мехомия | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1938 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Лазар Нишков в Общомедия | |
Биография редактиране
Лазар Нишков е роден в 1854 или на 4 май 1856 година[2] в разложкото село Долно Драглища във виден род – чичо му е революционерът Михаил Нишков, а дядо му хаджи Никола Нишков е кмет на селото. Учи в Добърско при чичо си Анания. В 1874 – 1875 година учи в Пловдивската гимназия, а от 1875 година е учител в разложкото село Белица. На 26 октомври 1875 година се жени за Магда Николова Чолакова от родното си село. Участва в подготовката на въстание в 1876 година.[1] При разкриването на революционните комитети в Разлога, Нишков е арестуван и затворен в Неврокоп, откъдето успява да се освободи чрез откуп. В 1877 година е учител в Мехомия.[3]
След Руско-турската война от 1878 година учи във Военното училище в Пловдив, Източна Румелия, и след завършването си в 1880 година служи в Самоков, България. В 1885 година е командирован в Одеса на специализация. При избухването на Сръбско-българската война се завръща в България и оглавява пехотна дружина от Втори пехотен струмски полк. Награден е за орден „За храброст“.[3]
Участва активно в дейността на Македоно-одринската организация. Делегат е на Втория (1895),[4] Третия (1896)[5] и Осмия македоно-одрински конгрес от Самоковското дружество.[6]
В Балканската война в 1912 година майор Нишков командва две опълченски дружини, които охраняват границата при Самоков. През Първата световна война командва дружина, охраняваща железопътната линия София – Червен бряг – Горна Оряховица. След войната е произведен в полковник и минава в запаса. Установява се в София. В края на живота си пиши спомени.[7] Автор е на „Струмский полк във войната и преврата (1885 – 1886)“.[3] От 5 август 1920 г. е в Опълчението.
Умира на 20 октомври 1938 година.[1] Името му носи улица в град Разлог.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (5 август 1892)
- Подполковник ?
- Полковник (30 януари 1920)
Родословие редактиране
| Геро от Ниш | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Геров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Минка Тончова | Никола Нишков (1802 – 1879) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Нишков (1830 – 1903) | Анания Нишков (1850 – ?) | Кадифа | Михаил Нишков (1843 – 1887) | Серафим Нишков (1855 – ?) | Рада Нишкова (1858 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магда Чолакова (? – 1915) | Лазар Нишков (1854 – 1938) | Писа Нишков (1876 – 1959) | Иван Нишков (1880 – 1931) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Нишкова (1878 – 1900) учителка | Венера Нишкова (1882 – 1906) | Тома Маноилов (? – 1913) | Невена Нишкова | Райко Даскалов (1886 – 1923) | Михаил Нишков (1908 – 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Муравиев (1893 – 1965) | Добринка Муравиева (1904 – ?) | Светла Даскалова (1921 – 2008) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 52.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 351.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 53.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Моето отдавнашно и скорошно минало. Спомени на запасния полковник Лазар Костов Нишков от село Долно Драглище. с. 9 – 84 В: Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.