Критиката на исляма се появява още в неговите начални етапи. Ранна писмена критика идва от християните преди девети век, много от които виждат исляма като радикална християнска ерес. По-късно целият мюсюлмански свят търпи критика. Критиката към исляма в Запада се подновява след атентатите от 11 септември и други терористични атаки през ранния 21 век.

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Обекти на критиките включват морала на живота на Мохамед, последният пророк според исляма, както в обществения, така и в личния си живот.[1] Въпроси, свързани с автентичността и морала в Корана, ислямската свещена книга, също са обсъждани от критиците.[2] Хора от Африка и Индия смятат, че ислямът унищожава местните традиции и култури. Друга критика е насочена към въпроса за човешките права в ислямския свят исторически и в съвременните ислямски народи, включително и отношението към жените, ЛГБТ хора[3] и религиозни и етнически малцинства в ислямския закон и практика.[4]

Съдържание

ИсторияРедактиране

Ранен ислямРедактиране

Най-ранните оцелели писмени критики на исляма могат да бъдат открити в писанията на християни, подложени под ранната власт на ислямския халифат. Един от тях е Йоан Дамаскин (ок. 676-749 г.), който е бил запознат с исляма и арабския. Той твърди, че ариански монах (Бахира) е повлиял на Мохамед и вижда ислямските учения като нищо повече от смесица от истории, много от които взаимстван от Библията.[5][6] Йоан обяснява, че арабите са наричани „сарацини” (от гръцки Σαρακενοί, саракеной), защото са „празни” (на гръцки κενός, кенос) „на Сара”. Били наричани „харагени”, защото са потомците на робинята Хагар.

Други ранни критици на исляма са:

 
Данте, държащ копие на "Божествената комедия" до входа за ада. Фреска на Микелино.

Средновековният святРедактиране

Средновековният ислямски святРедактиране

В ранните векове на Ислямския халифат, ислямският закон позволява на гражданите да изразяват свободно своите виждания, включително критика към исляма и религиозните власти, без страх от преследване.[7] Затова е имало много извести критици и скептици на исляма, които идват от самия исламски свят. През 10-11 век в Сирия живее слепият поет Ал-Маари. Той става извесен с поезията си, засегната от „проникващ песимизъм”. Нарича всички религии „вредни плевели” и казва, че ислямът няма монопол върху истината. Има специално презрение към улемите.

През 1280 еврейският философ Ибн Камуна критикува исляма в една от книгите си. Твърди, че шериатът е несъвместим с принципите на справедливост и че това подбива представата, че Мухамед е перфектният човек.

Средновековното християнствоРедактиране

  • В ДантевияАд”, Мохамед е изобразен разцепен на две, с вътрешностите му отвън, представляващи състоянието му като разколник (отделил се от Църквата).
  • Някои средновековни църковни писатели изобразяват Мохамед като обладан от Сатаната, „предшественик на антихриста” или самият Антихрист.
  • Според много християни, идването на Мохамед е било предсказано в Библията. Според монаха Беда Достопочтени това е в Битие 16:12, което описва Исмаил като „див осел”, чиято „ръка ще бъде против всеки човек”.[8]

Просвещенска ЕвропаРедактиране

В едно от есетата () на шотландският философ Дейвид Хюм, Коранът е описан като „абсурден номер” на „лъжлив пророк”, който няма чувство за морал. Хюм казва: „скоро ще открием, че [Мохамед] хвали в случаи на предателство, нехуманност, жестокост, отмъщение, биготизъм, които са съвършено несъвместими с цивилизованото общество...” [9]

Уинстън Чърчил критикува това последиците на исляма върху своите вярващи, които той определя като фанатично безумие комбинирано с фанатична апатия, поробване на жените и войнствен прозелитизъм.[10]

Други критици на исляма включват:

Съвременен святРедактиране

Истинност на исляма и ислямските писанияРедактиране

Достоверност на КоранаРедактиране

Вижте също: История на Корана, Критика на Корана и Историческа правдоподобност на Мохамед

Оригиналност на ръкописите. Според традиционното ислямско учение, всичко от Корана е записано от сподвижниците на Мохамед, докато той е жив (610-632), но се е предавал предимно орално. Писмената компилация на целия Коран в днешната си форма не е била завършена много след смъртта на Мохамед.

Дефекти в Корана. Критиците отхвърлят идеята, че Коранът е перфектно чудо и е невъзможно да се имитира, както се твърди в самия Коран.[11][12] В Еврейската енциклопедия от 1901-1906, например, пише: „Езикът на Корана се счита от мохамеданите като несравним модел на съвършенство. Критиците обаче твърдят, че особености могат да бъдат намерени в текста. Например, те отбелязват, че едно изречение, в което нещо е казано, отнасящо се до Аллах е понякога последвано веднага от друго, в което Аллах е говорителят (примери за това са сури XVI. 81, XXVII. 61, XXXI. 9, и XLIII. 10.). Много особености в позициите на думи се дължат на нуждите от рима (сури LXIX. 31, LXXIV. 3), докато използването на много редки думи и нови форми могат да бъдат проследени по същата причина (например в сура IX. 8, 9, 11, 16)[13]”. По-сериозни са фактическите неточности. Например, сура 25:53 твърди, че прясна вода и солена вода не се смесват. Докато може да има случаи, в които тези два вида на вода се смесват бавно, всяка (с прясна вода) река, която достига до океана, ще се смеси със солената вода. Такива зони на смесване се наричат естуари (например, при устието на Ла Плата).

Юдаизъм в Корана.

Достоверност на ХадититеРедактиране

Липса на вторични доказателстваРедактиране

МоралРедактиране

МохамедРедактиране

Морал в КоранаРедактиране

РобствоРедактиране

ВероотстъпничествоРедактиране

ШериатРедактиране

Конвенции за човешките праваРедактиране

НасилиеРедактиране

ОбезглавяванеРедактиране

ХомосексуалностРедактиране

Краткосрочни и ограничени браковеРедактиране

Жените в ислямаРедактиране

Домашно насилиеРедактиране

Детски бракРедактиране

Права за собственост и съгласиеРедактиране

Критика на мюсюлмански имигранти и имиграцияРедактиране

Сравнение с комунизма и фашистки идеологииРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране