Крум Нелчинов
Крум Иванов Нелчинов е български военен деец, полковник.[1]
| Крум Нелчинов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1916 – 1942 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 60-и пехотен полк 3-та пех. дружина 1-ви пехотен полк 25-и пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Родства | Иван Нелчинов (баща) |
.svg){kind=small}
Биография редактиране
Крум Нелчинов е роден na 27 март 1896 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя[1] в семейството на Иван Нелчинов. Родът им по произход е от село Модрич, Дебърско, преселен в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край. Брат е на Никола Нелчинов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но още като ученик в 1913 година се включва в опълченската чета на Петър Чаулев, където замества ранения си брат Никола. След Междусъюзническата война, на 5 октомври 1916 завършва Военното на Негово Величество училище в София. Участва в Първата световна война, в която получава орден „За храброст“. Достига чин полковник,[2] женен е и има 2 деца.
По време на военната си кариера Крум Нелчинов служи в 60-и пехотен полк, 3-та пех. дружина в 23-ти пограничен участък. През 1928 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, а през следващата година е назначен за адютант на Главното интендантство. През 1933 г. майор Нелчинов е назначен за командир на рота от 25-и пехотен драгомански полк, а през следващата година е командир на специална група от същия полк., същата година е назначен за началник на 22-ри пограничен участък.
През 1936 г. е назначен за командир на 1-ва интендантска дружина, а на 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1939 г. подполковник Крум Нелчинов е назначен за началник на секция пехотно оръжие в оръжейната инспекция, а от 1942 г. е началник на Военната академия. Същата година е уволнен от служба и преминава в запаса.[3]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година става активен деец на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ и дописник на „Бюлетина на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България“, като е председател на Охридско-Стружката секция.[4] На 25 октомври 1976 година е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен.[5]
Умира в София на 27 януари 1978 година.[1]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1927)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник
Родословие редактиране
| Иван Нелчинов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Нелчинов | Наум Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Нелчинов (1869 – 1944) | Коста Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Крум Нелчинов (1896 – 1978) | Никола Нелчинов | Светослав Нелчинов (1914 – 2003) | |||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 107.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 321.
- ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
- ↑ Караколев, Димитър. Отличия за дългогодишна дейност // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България X (11 – 12). София, СМКПДБ – Централно ръководство, ноември – декември 1976. с. 47.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.