Отваря главното меню

Крум Нелчинов

български офицер

Крум Иванов Нелчинов е български военен деец, полковник.[1]

Крум Нелчинов
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1916 – 1942
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Военно формирование 60 пехотен полк
3 пех. дружина
1-ви пехотен полк
25 пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Крум Нелчинов е роден na 27 март 1896 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя[1] в семейството на Иван Нелчинов. Родът им по произход е от село Модрич, Дебърско, преселен в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край. Брат е на Никола Нелчинов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но още като ученик в 1913 година се включва в опълченската чета на Петър Чаулев, където замества ранения си брат Никола. След Междусъюзническата война, на 5 октомври 1916 завършва Военното на Негово Величество училище в София. Участва в Първата световна война, в която получава орден „За храброст“. Достига чин полковник,[2] женен е и има 2 деца.

По време на военната си кариера Крум Нелчинов служи в 60 пехотен полк, 3 пех. дружина в 23 пограничен участък. През 1928 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, а през следващата година е назначен за адютант на Главното интендантство. През 1933 г. майор Нелчинов е назначен за командир на рота от 25 пехотен драгомански полк, а през следващата година е командир на специална група от същия полк., същата година е назначен за началник на 22-ри пограничен участък.

През 1936 г. е назначен за командир на 1-ва интендантска дружина, а на 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1939 г. подполковник Крум Нелчинов е назначен за началник на секция пехотно оръжие в оръжейната инспекция, а от 1942 г. е началник на Военната академия. Същата година е уволнен от служба и преминава в запаса.[3]

Умира в София на 27 януари 1978 година.[1]

Военни званияРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Иван Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Нелчинов
 
 
 
Наум Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Нелчинов
(1869 – 1944)
 
 
 
Коста Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крум Нелчинов
(1896 – 1978)
 
Никола Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  2. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 107.
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 321.

ИзточнициРедактиране