Иван Нелчинов
Иван Николов Нелчинов с псевдоними Елеонски и Шишман[1] е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Иван Нелчинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | Иван Николов Нелчинов
26 септември 1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Деца | Крум Нелчинов |
| Други роднини | Коста Нелчинов (братовчед(ка)) |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Иван Нелчинов в Общомедия | |
Биография
редактиранеИван Нелчинов е роден в 1869 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя в семейството на Никола Нелчинов от село Модрич, Дебърско и Пера (Петра) Гьореска от село Нерези, Дебърско. И двата рода се преселват в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край. Братята Никола и Наум Нелчинови са водачи на българската партия в Кошища.[2] Иван Нелчинов е татко на Никола Нелчинов, Светослав Нелчинов и Крум Нелчинов.
Нелчинов завършва пети клас на Солунската българска гимназия в 1885 година и става учител в градовете Кичево, Костур[3] и родния си Охрид. Влиза във ВМОРО още при основаването ѝ в 1894 година и за революционна дейност е арестуван многократно от властите. Седем пъти е затварян в турски затвори. В 1907 година е осъден на смърт, като ръководител на ВМОРО, издавал смъртни присъди срещу мюсюлмани и християни, измъчвали народа. Присъдата му е заменена с „вечен крепостен затвор“, а след Младотурската революция в 1908 година е освободен.
Работи като главен български учител в Охрид.[4] В 1911 година, турците подготвят убийството му заради значимата му общественополезна дейност, но той е предупреден навреме и избягва със семейството си в България. Става учител в Брегово, а после и в София. При избухването на Балканската война в 1912 година синът му Никола Нелчинов (роден в 1891) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО.[5] По време на Първата световна война Иван Нелчинов е назначен за управител на родния му Охрид.
В София той е дългогодишен председател на Охридското братство „Свети Климент“. Член е на ръководството на Илинденската организация, а от 1937 година е член и на Македонския научен институт. За себе си казва:
| „ | Аз изпълних своя дълг като български гражданин и като глава на семейство.[6] | “ |
До края на живота си развива обществена, просветна и книжовна дейност. Умира през 1944 година (на 75 години) в село Владая, Софийско.[7][8][9][10]
Оставя спомени, които са частично публикувани в списание „Македонски преглед“ от професор Петър Шапкарев през 1994 година.
Родословие
редактиране| Иван Нелчинов | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Нелчинов | Наум Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Нелчинов (1869 – 1944) | Коста Нелчинов | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Нелчинов (1892 – ?) | Крум Нелчинов (1896 – 1978) | Светослав Нелчинов (1914 – 2003) | |||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- „Илиндень“, статия от Иван Нелчинов публикувана във вестник „Илиндень“, год. VI, София, 2.VIII.1926 г.
- „Св. Климент бди“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, година 1, книга 3, София, юли 1927 година
- "До брата Йордан Чкатров (апел за спиране на братоубийствата)" - писмо на Евтим Спространов и Иван Нелчинов до дееца на ВМРО Йордан Чкатров, София, 28 януари 1930 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 141.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 491.
- ↑ Ил. Една сватба // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 7 - 8.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 158.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 325.