Отваря главното меню

Иван Нелчинов

български просветен деец, общественик и революционер

Иван Николов Нелчинов с псевдоними Елеонски и Шишман[1] е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Иван Нелчинов
български революционер

Роден
Иван Николов Нелчинов
Починал
Погребан Централни софийски гробища

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Деца Крум Нелчинов
Подпис Ivan Nelchinov Signature (vectorized).svg
Иван Нелчинов в Общомедия

БиографияРедактиране

Иван Нелчинов е роден в 1869 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя в семейството на Никола Нелчинов от село Модрич, Дебърско и Пера (Петра) Гьореска от село Нерези, Дебърско. И двата рода се преселват в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край. Братята Никола и Наум Нелчинови са водачи на българската партия в Кошища.[2] Иван Нелчинов е татко на Никола Нелчинов и Крум Нелчинов.

Нелчинов завършва пети клас на Солунската българска гимназия в 1885 година и става учител в градовете Кичево, Костур[3] и родния си Охрид. Влиза във ВМОРО още при основаването ѝ в 1894 година и за революционна дейност е арестуван многократно от властите. Седем пъти е затварян в турски затвори. В 1907 година е осъден на смърт, като ръководител на ВМОРО, издавал смъртни присъди срещу мюсюлмани и християни, измъчвали народа. Присъдата му е заменена с „вечен крепостен затвор“, а след Младотурската революция в 1908 година е освободен.

 
Снимка на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Между учителите са Георги Попхристов, Сребрен Поппетров, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Георги Баждаров, Добрев, Хр. Гърков и др.
 
Телеграма от Иван Нелчинов до Христо Матов от времето на Първата световна война с текст: „Охридъ и Струга свободни! Честитявамъ на всички. Ура! Да живѣе цѣлокупна България!“

Работи като главен български учител в Охрид.[4] В 1911 година, турците подготвят убийството му заради значимата му общественополезна дейност, но той е предупреден навреме и избягва със семейството си в България. Става учител в Брегово, а после и в София. При избухването на Балканската война в 1912 година синът му Никола Нелчинов (роден в 1891) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО.[5] По време на Първата световна война Иван Нелчинов е назначен за управител на родния му Охрид.

В София той е дългогодишен председател на Охридското братство „Свети Климент“. Член е на ръководството на Илинденската организация, а от 1937 година е член и на Македонския научен институт. За себе си казва:

Аз изпълних своя дълг като български гражданин и като глава на семейство.[6]

До края на живота си развива обществена, просветна и книжовна дейност. Умира през 1944 година (на 75 години) в село Владая, Софийско.[7][8][9]

Оставя спомени, които са частично публикувани в списание „Македонски преглед“ от професор Петър Шапкарев през 1994 година.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Иван Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Нелчинов
 
 
 
Наум Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Нелчинов
(1869 – 1944)
 
 
 
Коста Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крум Нелчинов
(1896 – 1978)
 
Никола Нелчинов
 
 
 
 
 
 
 


Външни препраткиРедактиране

  • „Илиндень“, статия от Иван Нелчинов публикувана във вестник „Илиндень“, год. VI, София, 2.VIII.1926 г.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.105
  2. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 141.
  3. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 491.
  6. Илюстрация Илинден, бр. 134, стр. 7-8.
  7. Македонски научен институт
  8. Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 158.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 116.