Кръстю Киров
Кръстю Киров Киров е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като командир на дружина от 37-и пехотен полк, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 13-и пехотен полк (1915 – 1917) и 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.
| Кръстю Киров | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | от 1886 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 6-и пехотен полк 20-и пехотен полк 26-и пехотен полк 37-и пехотен полк (БВ) |
| Командвания | 13-и пехотен полк (ПСВ) 1-ва бр. от 4-та див. (ПСВ) |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 4 декември 1923 г.
|
.svg){kind=small}
Биография редактиране
Кръстю Киров е роден на 1 март 1866 г. в Русе. На 8 октомври 1886 постъпва на военна служба. През 1887 година завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 9-и випуск, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и с назначение в 6-и пехотен търновски полк.[1] На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, през 1893 е назначен за взводен офицер във Военното училище[1], през 1894 е командирован за обучение в Академията на ГЮ в Торино, Италия, която завършва през 1897 г[2][3], като на 2 август 1896 г. е произведен в чин капитан.
През 1900 г. капитан Киров е назначен за командир на рота от 20-и пехотен добруджански полк в Разград. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор. От 1909 г. е майро Киров служи като командир на дружина от 26-и пехотен пернишки полк, а през 1911 г. е началник на секция в канцеларията на военното министерство. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Кръстю Киров е командир на дружина от новосъздадения 37-и пехотен полк, който влиза в състава на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, с който взема участието във всички боеве на полка при Люлебургас и Чаталджа. За дейността си във войните е награден с 2 ордена. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 13-и пехотен рилски полк (10 септември 1915 – 7 септември 1917), който влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия, преминава границата при Босилеград и участва в сраженията при Враня, Лесковац, Лебане, Гниляне и Гевгели. На 3 октомври 1916 взема участие в боевете при Сярското поле, където полкът му губи една трета от състава си. През 1916 е произведен в чин полковник, а от 7 септември 1917 поема командването на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия, с която участва в Добруджа, а по-късно и на Южния фронт (Македония).[1] Бил е началник на отделение в Главната реквизиционна комисия.[4]
Запасният полковник от пехотата Кръстю Киров умира от сърдечен удар на 4 декември 1923 г.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (7 ноември 1887)[5]
- Поручик (7 ноември 1890)
- Капитан (2 август 1896)
- Майор (31 декември 1906)
- Подполковник (22 септември 1912)
- Полковник (1916)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[6]
- Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Орден „Железен кръст“, Германска империя
Бележки редактиране
- ↑ а б в Вестник „Отечество“ – орган на съюза на запасните офицери, брой 160 (6 февруари 1924), стр. 2, статия „Един от многото“
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 120
- ↑ Според в-к „Отечество“, бр. 160, стр. 2, се завръща в България преди да завърши, по независещи от него причини и е назначен за ротен командир в 20-и полк
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 97.
- ↑ В книгата на Здравко Тонев „Върхове на славата: книга за войните“, 1995, Съюз на независимите български писатели на стр. 127 погрешно е дадена датата 27 април (8-и випуск)
- ↑ Според в-к „Отечество“, бр. 160, стр.2 е 1 клас
Източници редактиране
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Вестник „Отечество“ – орган на съюза на запасните офицери, брой 160 (6 февруари 1924), стр. 2, статия „Един от многото“