Отваря главното меню

Кръстю Киров Киров е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като командир на дружина от 37 пехотен полк, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 13 пехотен полк (1915 – 1917) и 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия.

Кръстю Киров
български офицер
Звание Полковник
Години на служба от 1886
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Военно формирование 6 пехотен полк
20 пехотен полк
26 пехотен полк
37 пехотен полк (БВ)
Командвания 13 пехотен полк (ПСВ)
1-ва бр. от 4 див. (ПСВ)
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Кръстю Киров е роден на 1 март 1866 г. в Русе. На 8 октомври 1886 постъпва на военна служба. През 1887 година завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 9 випуск, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и с назначение в 6 пехотен търновски полк.[1] На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, през 1893 е назначен за взводен офицер във Военното училище[1], през 1894 е командирован за обучение в Академията на ГЮ в Торино, Италия, която завършва през 1897 г[2][3], като на 2 август 1896 г. е произведен в чин капитан.

През 1900 г. капитан Киров е назначен за командир на рота от 20 пехотен добруджански полк в Разград. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор. От 1909 г. е майро Киров служи като командир на дружина от 26 пехотен пернишки полк, а през 1911 г. е началник на секция в канцеларията на военното министерство. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Кръстю Киров е командир на дружина от новосъздаденият 37 пехотен полк, който влиза в състава на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, с който взема участието във всички боеве на полка при Люлебургас и Чаталджа. За дейността си във войните е награден с 2 ордена. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 13 пехотен рилски полк (10 септември 1915 – 7 септември 1917), който влиза в състава на 7 пехотна рилска дивизия, преминава границата при Босилеград и участва в сраженията при Враня, Лесковац, Лебане, Гниляне и Гевгели. На 3 октомври 1916 взема участие в боевете при Серското поле, където полкът му губи една трета от състава си. През 1916 е произведен в чин полковник, а от 7 септември 1917 поема командването на 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия, с която участва в Добруджа, а по-късно и на Южния фронт (Македония).[1] Бил е началник на отделение в Главната реквизиционна комисия.[4]

Запасният полковник от пехотата Кръстю Киров умира от сърдечен удар на 4 декември 1923 г.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Вестник „Отечество“ – орган на съюза на запасните офицери, брой 160 (6 февруари 1924), стр. 2, статия „Един от многото“
  2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 120
  3. Според в-к „Отечество“, бр. 160, стр. 2, се завръща в България преди да завърши, по независещи от него причини и е назначен за ротен командир в 20 полк
  4. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 97.
  5. В книгата на Здравко Тонев „Върхове на славата: книга за войните“, 1995, Съюз на независимите български писатели на стр. 127 погрешно е дадена датата 27 април (8 випуск)
  6. Според в-к „Отечество“, бр. 160, стр.2 е 1 клас

ИзточнициРедактиране