Южен (район на Пловдив)

(пренасочване от Кючук Париж)

Район Южен е един от административните райони в Община Пловдив. Северната част на района е известена още с името Кючюк Париж (на турски: Küçük Paris), или просто Кючука или Кичука, както народния говор е изменил името. На турската думата „кючюк“ означава малък, тоест името на квартала е Малкият Париж.

Южен
— район на Пловдив —
България
42.1228° с. ш. 24.7414° и. д.
Южен
Пловдив
42.1228° с. ш. 24.7414° и. д.
Южен
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
ОбщинаОбщина Пловдив
Част отПловдив
Население110 хил. души (2009)
КметАтанас Кунчев
Основаване1995 г.
ЕКАТТЕ56784-05
Пощенски код4004
Официален сайтsouth-plovdiv.bg
Южен в Общомедия

Разположение и структура

редактиране

Район „Южен“ е разположен на юг жп линията София-Пловдив-Свиленград, която се явява северната и източната му граница. На юг опира до Околовръстното шосе, където граничи с община „Родопи“. На запад граничи с район „Западен“ по землищната граница между кварталите Коматево и Прослав.[1]

Районът включва в себе си кварталите:

 
Оловната кула, 1943

Още в края на XIX в. от дясната страна на железопътния път, малко по на югоизток от гарата възниква ромско предградие на Пловдив. Павел Калпакчиев, роден през 1863 в Етрополе, с минимален опит в производството на тухли, се установява в Пловдив и през 1896 г. с парите от зестрата на съпругата си на юг от жп линията и ромско предградие на площ от 477 дка изгражда фабрика за тухли и керемиди. През 1907 Павел Калпакчиев дарява тухли за новата жп гара Пловдив.[2] През 1905 г. е основано народно читалище „Христо Ботев“.

След загубите във войните за национално обединение и особено след Първата световна война с подписване на Ньойския договор, огромни маси българи от Гърция, Турция и Сърбия напускат домовете си и емигрират в България. Пловдив е един от градовете, където се струпва голямо множество от бежанци – 4763 души от Западна Тракия, 3976 от Македония, 87 от Царибродско и 32 от Добруджа. Те се установяват основно в южната част на града.[3] Много от тях се заселват между фабриката и града. Павел Калпакчиев дава пари и тухли за издигане на тяхна църква – храма „Света Троица“.[2]

През 1924 г. започва първото планиране на квартала. Чирпанското земетресение през 1928 г. нанася значителни щети на къщите в квартала. След земетресението е извършено ново планиране и ромите са преселени в днешните квартали Столипиново и Шекер махала.

Дългогодишен символ на „Кючук Париж“ е Оловната кула на Сачмената фабрика, построена през 1927 г. от Иван Нейков и най-високото съоръжение в Пловдив през онези времена. Кулата наподобявала по формата си парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Разрушена е през 2002 г.

През 1928 г. е построен „Бетонният мост“, който свързва квартала с центъра на Пловдив с тухли от фабриката на Калпакчиев.[2] По това време пътят след моста се е наричал „Калпакчиево шосе“.

Възникнал като квартал на бежанци, между двете войните „Кючук Париж“ придобива работнически характер. През 30-те години живеещите в квартала православни цигани бургуджии (железари) се изселват в „Столипиново“.[4] След 1944 г. тухлената фабрика на Калпакчиеви е национализирана.[2]

Коматево е в урбанизираните граници на Пловдив от 1969 г. и се свързва с другите квартали посредством „Коматевско шосе“. Районът в сегашните си граници е създаден със Закона за териториално деление на Столичната община и големите градове[5] през 1995 г.

Население

редактиране

Населението на Район Южен по данни на ГРАО е 110 хил. души (към 15 юни 2009 г. по постоянен адрес в район южен са регистрирани 109995 жители).[6]

Администрация

редактиране

Кметове на района:

  • Борислав Инчев (до 2019 г.)
  • Костадин Язов (2019 – 2023)
  • Атанас Кунчев (от 2023 г.)

На територията на общината се намира

  • Филиал на Общинския детски комплекс

В района се намират следните учебни заведения.

Университети

редактиране

Средни училища

редактиране

Основни и начални училища

редактиране
  • ОУ „Стоян Михайловски“
  • ОУ „Димитър Талев“
  • ОУ „Яне Сандански“
  • ОУ „Захари Стоянов“
  • НУ „Св. Климент Охридски“

Tранспорт

редактиране
 
Тролейбус в кв. „Въстанически“ през 2010 г.

Районът се свързва с останалите райони на Пловдив посредством „Бетонния мост“, Коматевски транспортен възел и пътен възел „Родопи“. В проект са надлез на Асеновградско шосе и пътен възел „Модър-Царевец“. Престои завършване на Южната вътрешноградска тангента и тунел под Централна гара.

На територията на района се намира една от автогарите на Пловдив – автогара „Родопи“.

Здравеопазване

редактиране

От 1998 г. Многопрофилна транспортна болница е преместена в нова сграда на територията на района като първоначално приемат за преглед и стационар транспортните работници от цяла Южна България. От 2001 г. болницата се отваря за лечение на всички граждани.[7]

На територията на района са разположени:

  • МБАЛ „Св. Каридад“
  • МБАЛ „Св. Панталеймон“
  • Две бази на Диагностично-консултативен център 7
  • База 2 на Комплексния онкологичен център
  • Областен диспансер по кожно-венерически болести
  • Дом за възрастни хора

Култура, спорт и забележителности

редактиране

В условния териториален център на Кючук Париж, кръстовището на улица „Димитър Талев“ с булевард „Никола Вапцаров“ се намира Тракийския дом, известен и под името „Кино Тракия“. На улица „Даме Груев“ се намира народно читалище „Христо Ботев“.

В квартал „Ухото“ се намира стадион „Тодор Диев“, където играе мачовете си тима на Спартак. Други спортни съоръжения в района са зала „Олимпиада“, Работническия стадион (стадиона на ДЮШ „Векта“), плувен комплекс „Нептун“ и база „Коматево“ (собственост на ПФК Ботев Пловдив)

По протежението на Коматевско шосе, при археологически разкопки са открити останки от древноримски водопроводни съоръжения - акведукти.

Районът има седем християнски храма.

Най-старата православна църква е „Света Троица“ (на улица „Архимандрит Евлоги“ №1) до Събота пазар. Също така до Събота пазар се намира и Католически храм „Св. Богородица Лурдска“. В близост до жп линията до Централна гара се намират протестантските обредни домове „Църква на адвентистите от седмия ден“ (ул. „Сергей Румянцев“ № 20) и евангелска църква „Светлина на света“ (ул. „Петър Динеков“ № 14).

В близост до Драганови гробища (гробищния парк на Кючука) е храм „Св. Вси Светии“, построена в началото на ХХІ в.

В Коматево има православна църква „Свети Прокопий“, една католическа църква „Свети Роко“ и протестантски храм.

Паметници

редактиране
  • Кръстът-паметник и паметник наподобяващ гроб (паметник на избитите 125 български бунтовници от затвора „Таш капия“, изведени по заповед на Сюлейман паша и изклани в местността Остромила.
  • Паметник на Никола Вапцаров – бул. „Никола Вапцаров“
  • Паметник на Павел Калпакчиев на мястото, където някога е бил входът на тухларната фабрика, поставен от неговите наследници.
  • Паметник на Христо Ботев пред читалището носещо неговото име
  • Бюст-паметник на Тодор Александров в градинката до ДКЦ 7 в Събота пазар

Известни личности свързани с района

редактиране

Литература

редактиране
  • „Квартал Надежда“, автор Иванка Хаджиева, изд. „Христо Г. Данов“, гр. Пловдив, 1972 г.
  • „Баберки“, автор Кирил Войнов (псевдоним на Карл Хаджиев), изд. „Христо Г. Данов“, гр. Пловдив, 1980 г.
  • „Моят Кючук Париж“, автор Петър Чакалов, изд. ДЛП-13, гр. Пловдив, 1993 г.
  • „Сказание за Кючук Париж“, автор Лазар Лазаров-Мастагарков, гр. Пловдив, 2016 г.

Източници

редактиране
  1. Район „Южен“
  2. а б в г Тухлите на Павел Калпакчиев и до днес са живи
  3. Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
  4. Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 255.
  5. Закон за териториално деление на Столичната община и големите градове
  6. grao.bg
  7. Многопрофилна транспортна болница (МТБ) – Пловдив