Лебница
Тази статия е за реката. За селото вижте Лебница (село).
Лебница или Лебнишка река е река в Северна Македония, Община Берово и Югозападна България, област Благоевград, общини Петрич, Струмяни и Сандански, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 50 km, от които в България 42 km. Отводнява южните части на Малешевска планина и северните части на планината Огражден и по цялото си протежение служи за граница между двете планини.[1]
| Лебница | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Северна МакедонияОбщина Берово  БългарияОбщина Петрич Община Струмяни Община Сандански |
| Дължина | 50 km |
| Водосб. басейн | 318 km² |
| Отток | 2,64 m³/s |
| Начало | |
| Място | ЮИ от връх Огражденец планина Огражден |
| Координати | |
| Надм. височина | 1480 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на Струма → Бяло море (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 104 m |
Река Лебница извира на 1480 m н.в. на 1,4 km югоизточно от връх Огражденец (1748 m), първенецът на планината Огражден - на територията на Северна Македония. Тече на изток и след 8 километра пресича държавната граница и навлиза в българска територия. След границата до село Никудин Лебница тече на североизток, а след селото – в югоизточна посока до село Драгуш, след това извива на изток. При село Лебница излиза от планината и навлиза в Петричко-Санданската котловина, като образува обширен наносен конус. Влива се отдясно в река Струма, на 104 m н.в. срещу промишлената зона на град Сандански. Речната ѝ долина е дълбоко всечена в метаморфни скали и гранити, като образува множество меандри, а долинните ѝ склонове са силно обезлесени и ерозирани.[1]
Площта на водосборния басейн на реката е 318 km2, което представлява 1,84% от водосборния басейн на река Струма.[1]
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Мала (в Северна Македония)
- → Цървилска река (в Северна Македония – Циронска река, най-голям приток)
- ← Тролски андък
- ← Крънджилски андък
- ← Иванска река
- ← Драгушки андък
- ← Селското дере[1]
Лебница е с дъждовно и снежно подхранване с пролетно пълноводие (март) и лятно маловодие (август). Среден годишен оток в устието 2,64 m3/s. Максимален оток около 101 m3/s.[1]
По течението на реката има само едно населено място – село Никудин в Община Струмяни. В Северна Македония по течението ѝ няма населени места.[1]
На левия склон по долината на реката е разположен резерватът „Соколата“. Водите ѝ частично се използват за напояване. В нея се въдят мрена, скобар и речен кефал. Зарибена е също с американска пъстърва. Повече от 20 km по течението на реката преминават границите между общините Струмяни и Петрич и Сандански и Петрич.[1][2]
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 502.
- ↑ Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 282.