Отваря главното меню

Раймондо Монтекуколи (на италиански: Raimondo Montecuccoli) са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „Раймондо Монтекуколи“ (на италиански: Raimondo Montecuccoli) и „Муцио Атендоло“ (на италиански: Muzio Attendolo). Серията се явява последващо развитие на – крайцерите от типа „Луиджи Кадорна“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери C“ (Condottieri C).

Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“
Classe Raimondo Montecuccoli
Raimondo Montecuccoli SLV Green.jpg
Лекият крайцер „Раймондо Монтекуколи“
Флаг Италия Италия
Клас и тип Леки крайцери от типа „Раймондо Монтекуколи“
Производител Gio. Ansaldo & C. в Генуа и др., Италия.
Живот
Заложен 1 октомври 1931 г.
Спуснат на вода 2 август 1934 г.
Влиза в строй 30 юни 1935 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран/потопен
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 166,7/176,4 m
Ширина 16,6 m
Газене 6 m
Задвижване 2 парни турбини Beluzzo или Parsons;
6 парни водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
106 000 к.с.
Скорост 37 възела
(68,52 km/h)
Водоизместимост 7431 t (стандартна)
8 853 – 8848 t (пълна)
Броня пояс: 60+25 – 30 mm;
палуба: 30 mm;
кули: 70 mm;
траверси: 20 – 40 mm;
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 648 души
Далечина на
плаване
4122 – 4411 морски мили при 18 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 4x2 152 mm;
Зенитна артилерия::
3x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт
Торпеда 2x2 533 mm ТА[1]
Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“
Classe Raimondo Montecuccoli
в Общомедия

История на създаванетоРедактиране

Леките крайцери от тази серия се строят по програмата 1930 – 1931 г. Те са опит да се създаде по-балансирани крайцери, отколкото корабите от двете първи серии („Condottieri“). За това увеличават размерите и водоизместимостта до 2000 тона, също чувствително са подобрени мореходността и защитата. В сравнение с предшествениците им, повече от 2,5 пъти нараства теглото на бронята (от 575 до 1350 t).

На изпитанията „Montecuccoli“ развива скорост до 38,7 възела (това е повече от контрактните 37 възела). Обае при водоизместимост под стандартната, а мощността е над проектната с 18%. В хода на службата леките крайцери от тази серия с мокота поддържат ход от 34 възела.

ИмеРедактиране

Главният кораб получава името си в чест на италианеца граф Раймондо Монтекуколи – австрийски пълководец от XVII век.

КонструкцияРедактиране

 
Схема на лекия крайцер „Раймондо Монтекуколи“

Приетата схема на брониране основно не се отличава от 1-ва и 2-ра серия „Condottieri“, но при това е съществено увеличена дебелината на нейните елементи. Външния брониран пояс достига 60 mm, а надлъжната предграда между крайните кули до 25 mm, така също е увеличена и дебелеината на преградите на погребите до 30 mm. Още повече, обшивката на кораба над бронирания пояс, по цялата височина на борда, се създава с дебелина от 20 mm. При всичкото това усилване на вертикалната защита не се допълва с укрепване и на хоризонталната (палубата) – до 30 mm над пояса и до 20 mm по краищата. В резултат, леките крайцери от тази серия нямат зона на свободно маневриране под огъня на 203 mm оръдия и тясна такава зона под обстрел от 152 mm оръдия.

По сравнение с предшестващите серии италиански леки крайцери, остава неизменен състава и поместването на въоръженията. Промени има само с авиационният катапулт (ново разположение – между комините) и е той вече се върти частично (на ъгъл до 30° от диаметралната плоскост).

Също няма изменения в схемата за разположение на енергетичната установка, но при това е повишена мощността ѝ за компенсация на ръста във водоизместимостта. В полза на повишаване на живучестта на разтеглената тянутой енергетична установка всички парни котли са поместени в индивидуални котелни отделения (освен носовото котелно отделение №1 с два парни котела).

СлужбаРедактиране

Раймондо Монтекуколи е заложен на 1 октомври 1931 г., спуснат е на 2 август 1934 г., а влиза в строй на 30 юни 1935 г. На 4 декември 1942 г. е силно повреден от бомбите на американската авиация в Неапол, след което се ремонтира до средата на 1943 г. Отписан е от флота на 1 юни 1964 г.

Муцио Атендоло е заложен на 10 април 1933 г., спуснат на 9 септември 1934 г., влиза в строй на 7 август 1935 г. През август 1942 г. е силно повреден от торпедо на английската подводницаUnbroken“, в резултат на взрива е откъснат носовия край. По време на ремонта, в Неапол на 4 декември 1942 г., е потопен от бомбите на американската авиация.

Оценка на проектаРедактиране

„Condottieri“ 3-та серия се оказват доста по-удачни, по сравнение със своите предшественици. Двата кораба на дадената серия стават първите пълноцени леки крайцери на италианския кралски флот[2].

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни са към юни 1940 г.
  2. Патянин, Дашьян, 2007, с. 158

ЛитератураРедактиране

  • Брагадин М. А.. Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных. ISBN 5-17-002636-6.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Трубицын С. Б.. Лёгкие крейсера Италии (1932 – 1945 гг.). Часть I.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Gay F.. The cruiser Bartolomeo Colleoni. ISBN 0-85177-453-9.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Smith P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Раймондо Монтекукколи““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.