Леона̀рдо III То̀ко е последният владетел на Епирското деспотство от 1448 г. до 1479 г.

Леонардо III Токо
деспот на Епир
Роден
Починал
1499
Неаполитанско кралство
Семейство
БащаКарло II Токо
СъпругаМилица Бранкович (Епирско деспотство)

Биография редактиране

Леонардо III Токо е синът на Карло II Токо (владетел на Графство Кефалония и Закинтос, херцог на Левкада и деспот на Епир) и Рамондина Вентимилска. След смъртта на баща си през октомври 1448 г., малолетният Леонардо наследява всичките му титли и владения. Той властва в Арта като деспот на Епир до 24 март 1449 г., когато градът е превзет от османските турци.

След като континенталните му владения са сведени до три крепости, Леонардо III се установява в Ангелокастро. През 1460 г. и този град е превзет от турците, оставяйки единствено Воница в ръцете на Леонардо, който се премества на островите. Ново турско нападение през 1479 г. превзема Воница, а по-късно през същата година и Кефалония, Левкада и Закинтос. Лишен от Епир и от Йонийските острови, Леонардо се укрива в Неаполитанското кралство, където получава няколко феода от Фердинанд I Неаполитански. Леонардо III умира около 1499 г.

Бракове и деца редактиране

На 1 май 1463 г. Леонардо встъпва в брак с първата си съпруга Милица Бранкович. Тя е дъщеря на Лазар Бранкович и Елена Палеологина.[1][2]. Нейните баба и дядо по майчина линия са: Катерина Закария от Ахейското княжество и Тома Палеолог (Морейско деспотство) [3]. Милица умира в 1464 г. при раждане [4]

Техен единствен син е Карло III Токо (1464 г. – 1518 г.). Той наследява баща си като условен владетел на Епир (Арта) и Закинтос до своята смърт. Жени се за Андроника Арианити. Тя е дъщеря на Константин Комнин Арианит[5], условен принц на Егейска Македония от 1490 г. Майка ѝ е Франческа ди Монферат, извънбрачна дъщеря на Бонифаций III Монфератски[6]. Константин е син на Георги Арианит от втората му жена Пиетрина Франко и има две сестри от първия брак на баща си – Андроника и Ангелина, съответно, съпруги на Скендербег и Стефан III Бранкович [7].

През 1477 г. Леонардо встъпва в брак с втората си съпруга Франческа Марцано. Тя е дъщеря на Мариано Марцано, принц на Росано, и Елеонора Арагонска [8]. Елеонора е извънбрачна дъщеря на Алфонсо V Арагонски и любовницата му Джиралдона Карлино [9]. Леонардо постепенно губи подкрепата на Венецианската република. Вторият му брак е опит да създаде родови връзки с монарсите на Неаполитанското кралство и да ги привлече на своя страна [10]. Фердинанд I Неаполитански е друго извънбрачно дете на Алфонсо V[11].

От брака си с Франческа Марцано, Леонардо III Токо има пет деца. Последователността на техните раждания не е известна:[12] Иполита Токо, Елеонора Токо (монахиня), Мария Токо (която се омъжа за Пиетро Таламанка), Пиетро Токо (за когото се счита, че умира млад) и Рамондина Токо (която се омъжва за Антонио Мария Пико делла Мирандола)[13]

Леонардо III има и един извънбрачен син, Феранте Токо († 1535 г.). През 1506 г. Феранте служи като испански посланик[14] в двора на английския крал Хенри VII. Бенет Токо, синът на Феранте, е епископ на Херона от 1572 г. до 1583 г. Бенет служи и като епископ на Лейда (Лерида) от 1583 г. до смъртта си през 1585 г. [15].

Източници редактиране

  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • George C. Soulis, The Serbs and Byzantium, Athens, 1995.
  • John V.A. Fine, Jr., (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
Карло II Токо деспот на Епир (1448 – 1479) няма
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonardo III Tocco в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​