Лесново
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Лесново (община Пробищип).
Лесново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. То е най-равното село в околността, склоновете на планината започват от село Доганово и село Богданлия, с които то граничи. В него има летище.
| Лесново | |
 Центърът на село Лесново | |
  Лесново  Лесново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1824 души[1] (15 март 2024 г.) 77,3 души/km² |
| Землище | 23,591 km² |
| Надм. височина | 557 m |
| Пощ. код | 2119 |
| Тел. код | 07155 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 43445 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Елин Пелин Ивайло Симеонов (Нова България, НППБ, ВМРО-БНД, ИТН; 2015) |
| Лесново в Общомедия | |
География
редактиранеСело Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 30 км източна посока от столицата София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.
История
редактиранеПри разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака[2]).
Първоначалното име на селото е Орманлъ от турски: Ormanlı, по-късно побългарено на Орманлия, и означава „гористо място“, оттам и днешното Лесново. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:
| „ | ... и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет (Зиамет – особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход от 20000 до 100000 акчета). | “ |
В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.[3]
Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.
През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“.[4]
-
Паметни плочи в центъра на Лесново -
Мемориален комплекс -
Плоча "Тоз, кой падне в бой за свобода, той не умира" -
Чешма-паметник в центъра
Родове
редактиране
Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Ганеви и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии – Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).
В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) – основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Жаров от село Горно Броди, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на сестра си (оттам и фамилията „дели балтия“, което ще рече „луда секира“). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.
Личности
редактиране- Димитър Лазов (1850 – 1936 г.), деец на БРЦК, арестуван след Арабаконашкия обир, опълченец, участвал в Руско-турската война. След Освобождението – кавалерист и полицейски пристав, земевладелец в Лесново.
- Даскал Георги Иванов Жаров (1866 - 1952), (някъде срещан с грешно изписана фамилия Джоров), е първият учител и основател на второто начално училище до 4-то отделение в с. Лесново (1910 - 1937 г.), което се е помещавало в сградата известна на всички като “Здравната служба”. Само за информация, първото начално училище е основано 1879 г. в частна къща в селото. Роден е в с. Горно Броди (Серес, Гърция - Област Централна Македония). Завършил е Солунската гимназия 1892 г., радикал и съратник на Стоян Костурков 1866 - 1949 от Панагюрище (основател на Радикалдемократическата партия и министър в три кабинета). През 1893 г. даскал Жаров пристига преселник - бежанец в село Орманлия. Жени се за Анка Кодева. Всестранно развита личност, освен четмо и писмо, Жаров е учил децата и на много други практични дейности: Дърводелство, Пеене в хор, Шиене (вкл. на цървули), Театрални пиеси, както и сам е свирил на цигулка. Даскал Георги Жаров има издадена книга през 1941 г. със заглавие “Отъ името на кооперацията” - пиеса в VI картини.
- Наталия Цекова, актриса.
Обществени институции
редактиране- Народно читалище „Безсмъртие 1919”[5][6]
- Основно училище „Христо Ботев“ - eдно от най-старите училища в община Елин Пелин. Основано е през 1879 г.
- Целодневна детска градина "Славейче"
-
НЧ „Безсмъртие 1919” (2022) -
Кукерски празник пред читалището (2006) -
ЦДГ "Славейче" (2022)
Културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Свети Архангел Михаил“
- Една от забележителностите на селото е църквата „Свети Архангел Михаил“, построена в началото на XX век и реконструирана в началото на XXI век. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в България.
- Старият дъб
- Като природна забележителност може да се отбележи и най-старото дърво в района – „Старият дъб“ на възраст повече от 500 години.
Редовни събития
редактиранеОт незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Йордановден и Ивановден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна „Шопска сватба“ и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т.н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят „деведжийската“, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение.
Друго редовно събитие в селото е събора. Провежда се на Томина неделя, първата неделя след Великден. В миналото събора се е провеждал на поляна извън селото, където са се събирали много хора както от селото така и от съседните села. Виели се кръшни хора.
В по-ново време и понастоящем събора е на центъра на селото, където се събират близки, родини и приятели за да се видят и повеселят.
В последните няколко години като редовно събитие се превърнаха и конните състезания, които са винаги на Първи май. Те започват като преглед-дефиле на коне и каруци на площада на селото пред Читалището, след което участници и зрители се отправят на поляната над летището, където се провеждат и самите състезания.
Други
редактиранеНа мястото на джамията е построен ресторантът „Старият дъб“. Това е ресторант, направен и обзаведен в „тоталитарен“ стил. Там са били отпразнувани много сватби, кръщенета, абитурентски балове и изпращания на новобранци. След идването на демокрацията ресторантът е взет от италианска фирма, която изнася гъби. Преустроен на хипермаркет.
Списък на кметовете на Лесново
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Летище Лесново:
- Линк 1 Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine.
- Линк 2
- maps.yahoo Лесново. Сателитна снимка на селото
- WikiMapia-Лесново Сателитна снимка на селото
- Страница на селото във Facebook
- Други уеб страници на селото
- sites.google.com Архив на оригинала от 2020-10-30 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Das Weltall: ein geographischstatistisch-naturhistorisches, посетен на 17 април 2011 г.
- ↑ Чифликът Орманлия // Посетен на 29 август 2015.
- ↑ Село Лесново (кратък исторически очерк), посетен на 27 май 2013 г.
- ↑ НЧ „Безсмъртие 1919”, с. Лесново, Сайт на община Елин Пелин, 20.09.2016. Последен достъп: 29.05.2022.
- ↑ Детайлна информация за НЧ „Безсмъртие 1919”, Портален сайт на читалищата, МК. Последен достъп: 29.05.2022.