Нови хан
Нови хан е селище в Западна България. Намира се в община Елин Пелин, Софийска област, на 24 км от гр. София.
| Нови хан | |
|---|---|
 Кметството на Нови хан | |
  Нови хан  Нови хан | |
| Общи данни | |
| Население | 3205 души[1] (15 септември 2022 г.) 67,4 души/km² |
| Землище | 47,558 km² |
| Надм. височина | 631 m |
| Пощ. код | 2110 |
| Тел. код | 071501 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 52012 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Елин Пелин Ивайло Симеонов (ВМРО-БНД) |
| Кметство – кмет | Александър Стоичков |
| Нови хан в Общомедия | |
ИмеРедактиране
Първото споменаване на селото е под името Хан Джедид през 1680 г., малко след построяването на кервансарая. То означава „нов хан“ на арабски език. Записано на османски турски е Han Cedit. По-късен вариант на името е преводът му на турски – Yeni Han. След Освобождението е преведено на български и става Нови хан.
ИсторияРедактиране
В землището има останки от тракийски, римски и средновековни селища. През 1670 г. на мястото на днешното село Нови хан е построен голям кервансарай, който е бил станция и странноприемница по „царския друм“ до столицата Цариград. Постепенно около кервансарая възниква днешното село. Според местно предание селото е съствено от три махали - Анската, която е най-старата и е разположена северно от „ано“ (кервансарая), Горната, която някога е била в Лозенската планина и Търнавската, чиито жители се преселили от Търнава.[2] По време на османското владичество селището многократно е било нападано и опожарявано именно поради местоположението си на главния път. Мнозина известни пътешественици са разказвали за Нови хан.
По време на Втората световна война в училището на Нови хан са евакуирани част от съоръженията на Радио „София“ и от студио в селото е публично обявено извършването на Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[3]
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Обществени институцииРедактиране
- Кметство
- Читалище
- Училище
- Детска градина
РелигииРедактиране
ЗабележителностиРедактиране
Средновековен ханРедактиране
Останките от османския кервансарай, или „Калето“ (както го наричат местните), се намират в двора на основното училище „Св. св. Кирил и Методий“. Всъщност от кервансарая е запазена само западната стена. Постройката е обхващала цялото пространство, където днес се намира училището. Някои части на хана са били съборени през 1872 г. заради строежа на училището.
Кервансараят е бил построен през 1670 г. по заповед на Ахмед паша. Намирал се е на 25 километра източно от София – един ден преход. С вътрешната си уредба е смайвал всички пътешественици. Площта му е била 20 декара. От историческите извори научаваме, че е имал голям оловен покрив, дворът е бил ограден с висока каменна стена, от която се е спускала навътре широка стряха, като навес, опряна на каменни стълбове. В двора му е имало шадраван с водоскок и чешма с обилна вода.
Църква „Св. Троица“Редактиране
В селото има църква, построена около 1864 година. Майстори строители на черквата са били „Стойно, Миле, Митар и Божил от Слатина“ – това е издълбано на камък над вратата на черквата, без година, без дата. Черквата е била дълга 10 – 15 метра, широка 5 метра, със сводест таван. Стените, зидани изцяло от камък на хоросанов разтвор, са дебели 60 см. Прозорците отвън са тесни, а вътре в стените се разширяват два пъти. В черквата има два каменни свещника. В основата на единия е издълбана годината 1871. След Балканската война църквата е удължена на запад с още 7 метра, от войници завърнали се живи от фронта. Зографисана е първоначално от зограф руснак. През 2014 г. е извършена цялостна реставрация на стенописите отново от руски зограф Елена Адамова. По стените са изографисани светци в цял ръст, срещу вратата е изобразен св. Христофор с магарешка/конска глава.
Дом за сирациРедактиране
Към църквата има дом за сираци. В него всеки помага с каквото може. За този дом се грижи свещеник Иван, който заради благотворителната си дейност е избран за мъж на годината за 2005 г.
Студия на Нова телевизияРедактиране
От 2008 г. в Нови хан се намират студиа на „Нова телевизия“. Там се снимат някои от продукциите на телевизията, например предаването „На кафе“ и риалити шоуто „Биг Брадър“.
Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъциРедактиране
На около 7 км от центъра на Нови хан се намира хранилище за радиоактивни отпадъци, изградено в края на 50-те и началото на 60-те години за складиране на отпадъци от дейността на експерименталния реактор на БАН. До 2006 година то се стопанисва от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. През 2006 е направена реконструкция на хранилището, за да отговаря на съвременните изисквания.[6] От 2006 г. хранилището влиза в структурата на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.[7]. Контролът върху дейността на хранилището се извършва както от предприятието, така и от държавните контролни органи – Агенция за ядрено регулиране, Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.
Редовни събитияРедактиране
В Нови хан всяка година се организира народен събор в чест на Свети Дух. Той се провежда всяка втора неделя на юни и има голямо културно значение.
ЛичностиРедактиране
- Димитър и Цветанка Вучеви (Шушумигарови), видни личности, участвали в основни мероприятия в общината
- Марена Джингова, художник
- Валентин Лилов, художник, професор в НХА
- Кирил Божков, художник
- Станислава Стоянова, художник
- Симеон Янев, писател, професор в СУ
- Дончо Цончев, писател
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Николаев, Цветко. Нови хан през вековете. София, Интервю прес, 2000. с. 28.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 231-232.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
- ↑ Национален план за действие по околна среда – здраве, Министерски съвет на Република България
- ↑ Специализирано поделение „Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци – Нови хан“. // Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.