Отваря главното меню

Летище Никола Тесла Белград

Международно летище „Никола Тесла“ Белград (на сръбски: Међународни аеродром Никола Тесла Београд) е най-голямото летище в Сърбия. Отваря врати през 1910 г. Разположено е на 12 км западно от центъра на сръбската столица. Летището разполага с два терминала. Реконструираният втори терминал отваря на 14 май 2006 г.

Летище Белград „Никола Тесла“
Nikola Tesla Airport.jpg
IATA: BEGICAO: LYBE
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Република Сърбия
Оператор Летище Никола Тесла АД
Обслужва Белград
Местоположение Белград, Сърбия
Надм. височина 336 ft / 102 m
Уебсайт www.beg.aero/почетна.330.html
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
12/30 11 155 3400 асфалтобетон
Пътници общо 5 641 000[1]
Летище Белград „Никола Тесла“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Интернационално летище БелградРедактиране

Планирано е летището да бъде построено и да пресича река Сава, в община Нови Белград. Отворено е 25 март 1927 година под името Международно летище Белград. От следващата година (1928) започват полетите на местната компания Aeroput. Аеропортът е имал 4 писти, покрити с трева с дължина 1,100 – 2,900 м. Модерен терминал е построен през 1931 година, а 5 години по-късно е инсталирана и екипировка за кацане при метеорологични лоши условия. До Втората световна война летището е използвано от авиокомпании като Air France, Deutsche Luft Hansa, Imperial Airways, KLM. От април 1941 година немските окупационни сили използват летището. През 1944 година летището е разрушено.

Летището бива отново построено през 1944 година и е използвано от СССР и Югославия. Гражданската авиация и карго полетите се раждат през 1945 г. От 1948 година авиокомпании като JAT Yugoslav Airlines и JUSTA започват да изпълняват полети – вътрешни и международни. Същата година западноевропейските страни възстановяват полетите си до летището.

Ново летищеРедактиране

Следвоенният период налага изграждането на ново летище и това се превръща в икономически и социален приоритет. През 1947 година започват проучвания и през 1950 година летището е включено в устройствения градски план на Белград. Документът определя бъдещия авиотрафик и включването на летището в световната система. Местоположението на новото летище е на платото Сурчин, на 15 километра разстояние от центъра на града. Благодарение на оригиналността на вижданията на планировачите на летището са изпълнени 2 условия: местоположението благоприятства навигационните, метеорологичните, конструкционните, техническите и трафиковите изисквания; и има място за развитие на летището в дългосрочен план. Планът е летището да има 1 писта, 1 скоростна пътека за рулиране, успоредна на пистата и терминален комплекс. Строежът започва през април 1958 година и приключва на 28 април 1962 година. Построена е 3000 метрова писта, успоредно на нея – и скоростна пътека за рулиране и стоянки за самолетите. Площта на терминала е 8000 м2.

1990 – 2011Редактиране

Летището е в застой по време на Югославските войни. ООН налага санкции на страната, включително и забрана за пътуване със самолет. Летището отчита загуби, както и минимален пътникопоток. Междувременно летището се нуждае от поддръжка.

През 2001 година полетите са възстановени. Терминал 2 претърпява реконструкция. Изградена е нова система CAT IIIb, която позволява кацане по време на мъгли и бури.

През 2006 година летището е преименувано в сегашния си вид – "Международно летище Белград „Никола Тесла“".

През 2007 година е обявено, че терминалите ще бъдат свързани. Построена е нова контролна кула 3 години по-късно.

Терминали и дестинацииРедактиране

Летището разполага с два терминала и заема площ от около 33 000 км2. Терминалите са разположени непосредствено един до друг, свързани чрез коридор, вторият терминал е по-голям. В първия има ресторанти и магазини. Аеропортът разполага с 27 изхода, 16 от които с ръкави. Бъдещите планове за летището са то да уголеми капацитета си до 10 милиона пътници годишно и допълнителна площ от 17 000 км2.

Терминал 1Редактиране

Терминал 1 е единственият терминал при отварянето на летището. От него са се изпълнявали вътрешни полети в бившата СФР Югославия. През 80-те години аеропортът претърпява цялостна реконструкция, следващата такава е през 2002 година. От 1 януари 2010 година терминалът обслужва само нискотарифни компании и чартърни полети.

Авиокомпания Град – Летище
  easyJet Switzerland Женева
  Transavia Амстердам (от 4 април 2017)
  Wizz air Айндховен, Базел/Мюлхаус, Гьотеборг, Дортмунд, Карлсруе – Баден Баден, Ларнака, Лондон „Лутън“, Малмьо, Малта (от 21 май 2017), Мюхнен „Мемингем“, Нюрнберг (от 19 май 2017), Стокхолм, Париж „Бове“, Фридрихсхафен (от 19 май 2017), Хановер (от 20 май 2017)

Терминал 2Редактиране

Терминал 2 е отворен през 1979 година. Той е реконструиран 2 пъти и отворен отново през 2006 година. Капацитетът му е 5 милиона пътници. Има 33 чек-ин гишета, офиси на авиопревозвачите, трансферни гишета.

Авиокомпания Град – Летище
  Aegan Airlines Атина
  Aeroflot Москва „Шереметиево“
  Air Serbia Абу Даби, Амстердам, Атина, Баня Лука, Бейрут, Берлин „Тегел“, Брюксел, Букурещ „Отопени“, Виена, Дюселдорф, Загреб, Истанбул „Ататюрк“, Киев, Копенхаген, Ларнака, Лондон „Хийтроу“, Любляна, Милано „Малпенса“, Москва „Шереметиево“, Ню Йорк, Париж „Шарл дьо Гол“, Подгорица, Прага, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сараево, Скопие, Солун, София, Стокхолм, Тел Авив, Тиват, Тирана, Франкфурт, Хамбург, Цюрих, Щутгарт
  Alitalita Рим „Фиумичино“
  Austrian Airlines Виена
  Etihad Airways Абу Даби
  FlyDubai Дубай „Интърнешънъл“
  LOT Варшава
  Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
  Norwegian Air Shuttle Осло, Стокхолм-Арланда
  Qatar Airways Доха
  Swiss International Air Lines Цюрих
  TAROM Букурещ „Отопени“
  Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“

СтатистикиРедактиране

ТрафикРедактиране

Развитие на трафика през годините'[2]
Година Пътници Промяна Карго (т) Промяна Самолетодвижение Промяна
2002 1,621,798 6,827 28,872
2003 1,849,148  14% 6,532  4% 32,484  13%
2004 2,045,282  11% 8,946  37% 36,416  12%
2005 2,032,357  1% 7,728  14% 37,614  3%
2006 2,222,445  9% 8,200  6% 42,360  13%
2007 2,512,890  13% 7,926  3% 43,448  3%
2008 2,650,048  5% 8,129  3% 44,454  2%
2009 2,384,077  10% 6,690  18% 40,664  8%
2010 2,698,730  13% 7,427  11% 44,160  9%
2011 3,124,633  16% 8,025  8% 44,923  2%
2012 3,363,919  8% 7,253  10% 44,990  0%
2013 3,543,194  5% 7,679  6% 46,828  4%
2014 4,638,577  31% 10,222  33% 58,695  25%
2015 4,776,110  3% 13,091  28% 58,513  0%
2016 (1.1 – 31.10.) 4,249,497  2% 11,630  15% 50,327  0%

Най-натоварени маршрутиРедактиране

Списък с 5-те най-натоварени маршрути:[3]
Град Летище(а) Излитания на седмица
(лято 2016)
Авиолинии
  Тиват Тиват 50 Air Serbia, Montenegro Airlines
  Подгорица Подгорица 35 Air Serbia, Montenegro Airlines
  Виена Виена 33 Air Serbia, Austrian Airlines
  Москва Москва „Шереметиево“ 28 Aeroflot, Air Serbia
  Истанбул Истанбул „Ататюрк“, „Сабиха Гьокчен“ 25 Air Serbia, Pegasus Airlines, Turkish Airlines

ИзточнициРедактиране

  1. www.vinci.com.
  2. Traffic Figures Archive. // Nikola Tesla Airport Official Website. Посетен на 5 май 2016.
  3. Airport Nikola Tesla Seasonal Timetable

Външни препраткиРедактиране