Илинденци (либяховци)
(пренасочване от Либяховци)
Илинденци (до 1951 година либяховци или либяховалии) са жителите на село Илинден (Либяхово), България. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Илинден
редактиранеА — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Ангел П. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, дюлгерин, IV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[1]- Ангел Сарафов (1867 – 1932), български лекар и офицер
- Ангел Столинчев (1917 – 2003), български църковен деец
- Ангел Чолев (1881 - 1923), български политик и революционер
- Атанас Попов (1884 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
- Атанас Попов (р. 1935), български педагог
- Атанас Поппетров (1850 – 1933), български просветен деец и революционер
- Атанас Тиганчев (1870 – 1944), български революционер
- Борис Сарафов (1872 – 1907), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
- Васил Тодоров, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Берковица[2]
- Велик Попов (1889 – ?), български просветен деец
- Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23 (26)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 14 воденска дружина[3]
- Георги Гърнев (1856 - 1913), български просветен деец и фолклорист
- Георги Зимбилев (1820 – 1880), български просветен деец
- Георги Ковачев (? - 1923), български революционер, отвлечен от Пловдивския затвор след Деветоюнския преврат, предадена на войводата на ВМРО Иван Келпеков и убит[4]
- Георги Коюмджиев (1899 - 1923), български революционер
- Георги Полянов (1857 – 1903), български революционер
- Георги Стойков, български адвокат[5]
- Георги Юруков (р. 1955), български политик, член на ВС на БСП
- Димитър Арнаудов (1874 – 1938), български революционер и политик, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена)
- Димитър Панчелиев (1881 – 1925), български революционер и политик, деец на ВМОРО и БКП
- Екатерина Арнаудова, българска революционерка от ВМОК
- Злата Сарафова (1879 - ?), българска лекарка и общественичка
- Иван Господаров (1878 – ?), български революционер
- Иван Захариев (р. 1941), български писател, автор на стихосбирка
- Иван Коюмджиев (1870 – 1923), български революционер
- Илия Арнаудов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[6]
- Константин Гърнев (1894 – 1966), български художник
- Кръстьо Сарафов (1876 – 1952), български артист
- Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[7]
- Никола Атанасов Петров (1878 - ?), завършил Вонноюридическа академия в Санкт Петербург в 1907 г.[8] Председател на Вардарски полеви военен съд през Първата световна война[9]
- Никола Гърнев (1895 - ?), деец на ВМРО (Обединена)
- Никола Сарафов, български инженер
- Никола Тодоров Ушев (1867 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
- Петко Тунчев (1883 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, деец на БЗНС
- Петър Коемджиев (1858 - 1926), български просветен деец[10]
- Радой Гърнев (1895/6 – 1952), български военен деец
- Симеон (Моньо) Гърнев (1827 – 1905), български възрожденски общественик
- Симеон Гърнев (1887 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, деец на БЗНС
- Стоян Зимбилев, български църковен деец и революционер
- Тодор Гърнев (1856 - 1913), деец на БЗНС
- Харизан Либяховалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
- Харитон Карпузов (Кръстьо Ангелов) (1827 – 1899), български църковен деец
Починали в Илинден
редактиране- Атанас Попов (1884 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
- Георги Полянов (1857 – 1903), български революционер
- Георги Христов Маламата, (? – 1895), български революционер
- Михаил Даев, (1881 – 1907), български революционер
Свързани с Илинден
редактиране- Анго Поленов, български учител в Либяхово между 1871 и 1872 година, преподава по взаимната метода и заменя гръцкия език в църквата с български[11]
Бележки
редактиране- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 335. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 63.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ >ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 203-204
- ↑ Изявен радетел за утвърждаване на българщината, 160 години от рождението на Петър Ст. Коемджиев
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 535.