Линейни крайцери тип „Лексингтън“

Лексингтън (на английски: Lexington) са серия недовършени линейни крайцери на ВМФ на САЩ строени след Първата световна война. Планирани за построяване 6 единици: „Лексингтън“, „Констелейшън“, „Саратога“, „Рейнджър“, „Конститюшън“, „Юнайтед Стейтс“. Строителството им е прекратено според условията на Вашингтонския морски договор от 1922 г., „Лексингтън“ (на английски: USS Lexington, ex-Constitution (CC-1, CV-2)[„Коментари“ 1]) и „Саратога“ (USS Saratoga (CC-3, CV-3)) са достроени като самолетоносачи.

Линейни крайцери тип „Лексингтън“
Lexington class battlecruiser
Окончателният вариант на линейния крайцер „Лексингтън“
Флаг САЩ
Клас и типЛинейни крайцери от типа „Лексингтън“
Следващ типНяма
Предшестващ типНяма
ПроизводителFore River Shipyard, Куинси и др., в САЩ.
Планирани6
Построени2 (като самолетоносачи)
В строеж1920 г. – 1927 г.
В строй1927 г. – 1946 г.
Отменени4
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост44 200 t (нормална);
45 354 t (пълна)
Дължина266,5 m
Дължина по водолинията
259,1 m
Ширина32,1 m
Газене9,5 m
Броняпояс: 178 mm;
палуба: 38 – 57 mm;
барбети: 229 – 127 mm;
кули ГК: 280 – 152 mm;
бойна рубка: 305 mm
Задвижване4 турбоелектрически агрегата General Electric;
16 водотръбни котли Yarrow
Мощност180 000 к.с. (134,2 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост33,5 възела
(61,8 km/h)
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж1297 души
Кръстени в чест набитката при Лексингтън в САЩ
Въоръжение
Артилерия4x2 406 mm;
16x1 152 mm;
Зенитна артилерия4x1 76 mm
Торпедно
въоръжение

4x2 533 mm ТА
Линейни крайцери тип „Лексингтън“ в Общомедия

Конструкция

редактиране
 
Ранен вариант на линейния крайцер от типа „Лексингтън“.

Проектът става достатъчно своеобразен. Мощното въоръжение от осем 406-мм оръдия и много високата скорост на хода са съчетани с крайно слаба за capital ships бронева защита. Тактическото предназначение на корабите остава неясно. За унищожаване на леките сили те са абсурдно големи и скъпи, а да влизат в бой с адекватен противник за тях е прекалено опасно. Въпреки това, американците през периода 1920 – 1921 г., залагат наведнъж 6 такива единици.[1]

Силова установка

редактиране

Парната турбина с директно предаване на момента към винтовете обладава редица недостатъци. Турбината, за да има голям КПД, следва да е с обороти няколко пъти по-малко, отколкото оборотите на винта. При това силовата установка се проектира за вдин оптимален режим, като правило, на пълен ход. При другите режими, в т.ч. крайцерския, КПД пада. Зъбните редуктори, по онова време, все още нямат необходимата надеждност, обладавайки при това висока шумност. Турбоелектрическата установка се състои от турбогенератори, които изработват електроенергия, с предаването ѝ, по проводници, към гребните електродвигатели. Електродвигателите заемат по-малко място, отколкото турбините, като позволяват отказ от турбините за заден ход, освен това те могат да бъдат поставени по-надалеч към кърмата. За това гребните валове се получават и достатъчно къси – едва 14 % от дължината на кораба, което намалява и вибрациите. ЕУ позволява наличието на 17 различни варианта за захранване на електродвигателите от турбогенераторите. Турбоелектрическата установка си има и своите недостатъци – голямо тегло, сложност при строежа и обслужването, необходимост от добра принудителна вентилация, за отвеждането на топлината и влажния въздух, опасност от късо съединение при увеличаване на влажността и наводняване по време на бой.[2]

Машинните отделения са разположени по мидъла, а котелните отделения – встрани от тях. 16 водотръбни котела се намират в 8 котелни отделения – по 4 на всеки борд. Котлите са с нефтено отопление – система „Яроу“ на „Лексингтън“ и „Уайт-Фостерер“ при „Саратога“. Те изработват пара с налягане от 21 атм и при температура 237°С. Четири димохода се свеждат в два комина.

В двете, следващи едно след друго, машинни отделения са разположени четири паротурбинни електрогенератора производство на фирмата „Дженерал Илектрик“. Токът от генераторите, през четири преобразувателя от постоянен ток в променлив постъпва към осем гребни електродвигателя, работещи на четири вала.[2]

Проектната мощност на енергетичната установка съставя 180 000 к.с.

Коментари

редактиране
  1. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

редактиране
  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships. – С. 119.
  2. а б Сулига 1995, с. 13.

Литература

редактиране
  • Сулига С. В. Авианосцы типа «Лексингтон». Москва, Моделист-конструктор, 1995, 32 с.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-087021-715-1.
  • Osborne E.W. Cruisers and Battlecruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Лексингтон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​