Линейни крайцери тип „Лексингтън“
Лексингтън (на английски: Lexington) са серия недовършени линейни крайцери на ВМФ на САЩ строени след Първата световна война. Планирани за построяване 6 единици: „Лексингтън“, „Констелейшън“, „Саратога“, „Рейнджър“, „Конститюшън“, „Юнайтед Стейтс“. Строителството им е прекратено според условията на Вашингтонския морски договор от 1922 г., „Лексингтън“ (на английски: USS Lexington, ex-Constitution (CC-1, CV-2)[„Коментари“ 1]) и „Саратога“ (USS Saratoga (CC-3, CV-3)) са достроени като самолетоносачи.
| Линейни крайцери тип „Лексингтън“ Lexington class battlecruiser | |
 Окончателният вариант на линейния крайцер „Лексингтън“ | |
| Флаг | .svg){kind=small} САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни крайцери от типа „Лексингтън“ |
| Следващ тип | Няма |
| Предшестващ тип | Няма |
| Производител | Fore River Shipyard, Куинси и др., в САЩ. |
| Планирани | 6 |
| Построени | 2 (като самолетоносачи) |
| В строеж | 1920 г. – 1927 г. |
| В строй | 1927 г. – 1946 г. |
| Отменени | 4 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 44 200 t (нормална); 45 354 t (пълна) |
| Дължина | 266,5 m |
| Дължина по водолинията | 259,1 m |
| Ширина | 32,1 m |
| Газене | 9,5 m |
| Броня | пояс: 178 mm; палуба: 38 – 57 mm; барбети: 229 – 127 mm; кули ГК: 280 – 152 mm; бойна рубка: 305 mm |
| Задвижване | 4 турбоелектрически агрегата General Electric; 16 водотръбни котли Yarrow |
| Мощност | 180 000 к.с. (134,2 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 33,5 възела (61,8 km/h) |
| Далечина на плаване | 10 000 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 1297 души |
| Кръстени в чест на | битката при Лексингтън в САЩ |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 406 mm; 16x1 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 4x1 76 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x2 533 mm ТА |
| Линейни крайцери тип „Лексингтън“ в Общомедия | |
Конструкция
редактиране
Проектът става достатъчно своеобразен. Мощното въоръжение от осем 406-мм оръдия и много високата скорост на хода са съчетани с крайно слаба за capital ships бронева защита. Тактическото предназначение на корабите остава неясно. За унищожаване на леките сили те са абсурдно големи и скъпи, а да влизат в бой с адекватен противник за тях е прекалено опасно. Въпреки това, американците през периода 1920 – 1921 г., залагат наведнъж 6 такива единици.[1]
Силова установка
редактиране
Парната турбина с директно предаване на момента към винтовете обладава редица недостатъци. Турбината, за да има голям КПД, следва да е с обороти няколко пъти по-малко, отколкото оборотите на винта. При това силовата установка се проектира за вдин оптимален режим, като правило, на пълен ход. При другите режими, в т.ч. крайцерския, КПД пада. Зъбните редуктори, по онова време, все още нямат необходимата надеждност, обладавайки при това висока шумност. Турбоелектрическата установка се състои от турбогенератори, които изработват електроенергия, с предаването ѝ, по проводници, към гребните електродвигатели. Електродвигателите заемат по-малко място, отколкото турбините, като позволяват отказ от турбините за заден ход, освен това те могат да бъдат поставени по-надалеч към кърмата. За това гребните валове се получават и достатъчно къси – едва 14 % от дължината на кораба, което намалява и вибрациите. ЕУ позволява наличието на 17 различни варианта за захранване на електродвигателите от турбогенераторите. Турбоелектрическата установка си има и своите недостатъци – голямо тегло, сложност при строежа и обслужването, необходимост от добра принудителна вентилация, за отвеждането на топлината и влажния въздух, опасност от късо съединение при увеличаване на влажността и наводняване по време на бой.[2]
Машинните отделения са разположени по мидъла, а котелните отделения – встрани от тях. 16 водотръбни котела се намират в 8 котелни отделения – по 4 на всеки борд. Котлите са с нефтено отопление – система „Яроу“ на „Лексингтън“ и „Уайт-Фостерер“ при „Саратога“. Те изработват пара с налягане от 21 атм и при температура 237°С. Четири димохода се свеждат в два комина.
В двете, следващи едно след друго, машинни отделения са разположени четири паротурбинни електрогенератора производство на фирмата „Дженерал Илектрик“. Токът от генераторите, през четири преобразувателя от постоянен ток в променлив постъпва към осем гребни електродвигателя, работещи на четири вала.[2]
Проектната мощност на енергетичната установка съставя 180 000 к.с.
Коментари
редактиране- ↑ Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
Източници
редактиране- ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships. – С. 119.
- ↑ а б Сулига 1995, с. 13.
Литература
редактиране- Сулига С. В. Авианосцы типа «Лексингтон». Москва, Моделист-конструктор, 1995, 32 с.
- All the world's battleships. 1906 to the present. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
- Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-087021-715-1.
- Osborne E.W. Cruisers and Battlecruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
Външни препратки
редактиране- LEXINGTON battlecruisers ((en))
- Class description at Global Security ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни крайцери тип „Лексингтън“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Лексингтон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |