Уикипедия

Лугунци (дем Мъглен)

село в Гърция
(пренасочване от Лугунци (Ном Пела))
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лугунци (община Велес).

Лугунци (на гръцки: Λαγκαδιά, Лангадия, до 1926 Λούγγουντσα, Лунгунца,[1] на мъгленорумънски: Lugunţa или Lundzini, на румънски: Lugunța) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Лугунци
Λαγκαδιά
— село —
Гърция
41.1106° с. ш. 22.2689° и. д.
Лугунци
Централна Македония
41.1106° с. ш. 22.2689° и. д.
Лугунци
Воденско
41.1106° с. ш. 22.2689° и. д.
Лугунци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областВлахомъглен
Надм. височина610 m
Население69 души (2021 г.)
Лугунци в Общомедия
Карта на Влахомъглен

Георгафия

редактиране

Селото е разположено на 610 m надморска височина в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 km североизточно от Къпиняни. На 2 km южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 km на север е границата със Северна Македония.[2]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Лугунци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Поп Ной от Лугунци прави описание на Мъгленска каза, което в 1866 година чрез мачуковския учител Христо Боженов стига до Стефан Веркович и в 1889 година той го публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луглидже (Louglidjé), Мъгленска епархия, живеят 660 гърци.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1890 година в селото е отворено румънско училище, което работи периодично до 1910 година. В едната от двете църкви на селото се служи на румънски, а в другата „Свети Никола“ на гръцки и за кратко на румънски.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лугонци (Лунци) живеят 700 власи християни.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 588 власи и в селото има влашко училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лугунци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

редактиране
 
Паметник в Лугунци

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите.[2]

От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лугунци има 50 къщи власи християни.[12]

В 1925 година около 70 семейства се изселват в Румъния и са настанени в добруджанското село Капакли.[13] На тяхно място са настанени няколко семейства понтийски гърци, бежанци от Турция,[2] които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.[14] В 1926 година името на селото е сменено на Лангадия.[15]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато много от жителите му бягат в Югославия, а по-малка част са заселени в мъгленските полски села. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото живеят 83 гърци бежанци и 480 власи.[2]

След нормализирането на обстановката, селото не е обновено веднага.[2]

Лугунци към началото на XXI век е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 633[2] 406[2] 331[2] 543[2] 0[2] 135[2] 160[2] 99[2] 90[2] 89 82 69

Личности

редактиране
Родени в Лугунци
  •   Георги Коев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  •   Георгиос Ранготис (Γεώργιος Ραγκότης), гръцки андартски деец от втори клас[18]
  •   Димитър Баялджиев (р.1944), виден юрист от Северна Македония, декан на Юридическия факултет на Скопския университет
  •   Димо Токов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Лазар Колев Златев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Никола Димитров Нойов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •     Константин Ное (1883 – ?), румънски публицист, историк
  •     Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти[19]
  •   Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас[18][20]
  •   Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст[16]
  •     Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Теодор (Тоди) Минда (1911 – 1982), румънски поет и фолклорист
  •   Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити[18]
Починали в Лугунци
  •   Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. ↑ Περίκλεια.
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  13. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ а б Η Λαγκαδιά // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
  18. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  19. ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]
  20. ↑ Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лугунци_(дем_Мъглен)&oldid=12429674“.