Мандилево

селище в Гърция

Мандѝлево или Мандѝлово (на гръцки: Μανδήλι, Мандили, на катаревуса: Μανδήλιον, Мандилион) е село в Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония със 134 жители (2001).

Мандилево
Μανδήλι
— село —
Гърция
41.0412° с. ш. 23.9126° и. д.
Мандилево
Централна Македония
41.0412° с. ш. 23.9126° и. д.
Мандилево
Сярско
41.0412° с. ш. 23.9126° и. д.
Мандилево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина258 m
Население134 души (2001)

География

редактиране

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио) в хълмиста местност, близо до река Драматица.

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Мандил от Мандо и -ил или от новогръцкото μανδήλι, носна кърпичка, но връзката е неясна.[1]

В Османската империя

редактиране

През XIX век Мандилево е село в Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Мандилево като село с 450 жители от които 100 гърци, 125 турци и 225 православни българи.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мандилион (Mandillion) живеят 390 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мандили (Mandili) е посочено като село с 90 домакинства, с 80 жители мюсюлмани и 175 българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Мандили като село с 50 български и 15 турски къщи[5] и пише:

Мандил, християнско село; 1 църква, 1 училище; жителите са българи. От града е на два и половина часа разстояние.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Мандил, голямо село до пътя от Зиляхово до Алистратик. Сградено на един хълм. Поминък земеделие. Гръцка църква и гръцко училище. Около 200 къщи българе, които никак не са покътнати.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 885 души, от които 690 българи, 125 турци, и 70 власи.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мандилево (Mandilevo) има 560 българи патриаршисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мандилево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Мандилево на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карнаджа[11] Καρνατζά Латомион Λατομείον[12] местност на СЗ от Мандилево и на И от Сфелинос[11]
Калинкес[11] Καλίνγκες Родиес Ροδιές[12] местност З от Гара Драчево[11]
Трайко[11][13] Τράϊκον Аперандон Άπέραντον[12] възвишение на И от Рахово (187 m)[11][13]
Керезлък[11] Κερεσλίκ Асвестопетра Άσβεστόπετρα[12] река С от Мандилево[11]
  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
  2. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2 – 3.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  11. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  13. а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.