Отваря главното меню
Водоотбранителна кула на крепостта Маркели

Маркели или Маркелли (на гръцки Μαρκέλλαι, Маркеле) е късноантична и средновековна византийска крепост, която днес се намира на територията на община Карнобат в България, на около 7,5 километра от град Карнобат.

Съдържание

Исторически сведенияРедактиране

През 756 година българският владетел Винех губи сражение при пограничната тогава крепост Маркели срещу войските на византийския император Константин V Копроним, за което пише патриарх Никифор.

В 792 година според Теофан Изповедник император Константин VI е разбит при Маркели от войските на българския владетел Кардам.

В 811 година император Никифор Геник използва Маркели за изходна точка за злополучния си поход в България, при който е разбит от войските на Крум и губи живота си.

Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 година баща ѝ император Алексий I Комнин използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите.[1] Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 година.

РазположениеРедактиране

 
Общ изглед към Маркели
 
Фрагмент от крепостната стена
 
Църковен комплекс
 
Разрез на защитния вал

Крепостта заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието – от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част.

Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30 – 40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността, по-важните от които са:

  • античният и средновековен комплекс от две крепости и няколко големи селища на 1 – 2 километра западно-северозападно от село Зимен;
  • крепостта на Войнишкия Бакаджик на около 2 километра южно от село Войника;
  • крепостта над Марашкия проход на около 4 километра западно от село Седларево;
  • „Малкото“ и „Голямото кале“ на 4 – 4,5 километра северозападно от село Везенково;
  • крепостта „Обраслото кале“ на около 1 километра северно от село Подвис;
  • крепостта на Големия Бакаджик.

Освен с тези обекти, Маркели има много добра видима връзка и с Мокренския проход, с района на Върбишкия проход, с местността Яйлата в Ришкия проход и други.

Прави впечатление изборът на място на водоотбранителната кула на левия бряг. Тя е разположена точно срещу единствения в близкия район участък от реката с плитко скалисто корито, без затлачвания и заблатявания.

Данни за крепосттаРедактиране

  • Обща площ на крепостта, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица – 460 декара;
  • Площ на оградената от крепостната стена територия – 14,6 декара;
  • Площ на източното разширение – 3,8 декара;
  • Обща дължина на крепостната стена по най-вероятното трасе – 530 метра;
  • Обща дължина на стената на източното разширение по най-вероятното трасе – 150 метра;
  • Денивелации на отделните части от крепостната стена:
    • северна – от изток към запад – 15 метра;
    • южна – от изток към запад – 17 метра;
    • източна – от север към юг – 2 метра;
    • западна – от север до най-ниската точка – 9 метра, от най-ниската точка до югозападната кула + 7 метра;
  • Надморска височина на най-високата точка от обекта до източната крепостна стена – 225,5 метра.

Във високия североизточен край на крепостта са разкрити няколко разположени една върху друга християнски култови сгради. В края на IV век там е построен мартирий с размери 3,8 × 4 метра. Той е частично разрушен във втората четвърт на VI век, след което на негово място е изградена голяма трикорабна базилика. Тя е разрушена през VII или VIII век и през IX век е заменена от по-малка кръстокуполна църква.[2]

Исторически документи за крепостта МаркелиРедактиране

До момента в България няма известни картографски източници от Античността и Средновековието, съдържащи данни за Маркели. В една по-късна карта на България и Румелия, издадена през 1791 година във Венеция от Антонио Заппа, условният знак за град Карнобат дава информация за укрепление, подобно на антични и средновековни обекти като Марцианопол, Никопол, Никополис ад Иструм, Велико Търново и други.

Веднага след началото на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, руският топографски корпус започва едромащабно геодезическо заснемане на българската територия, в резултат на което се създава многолистната топографска карта в мащаб 1:42 000, а също и карти в производни мащаби (1:126 000, 1:210 000 и прочее). Картните листове получават популярното наименование „верстовки“, тъй като за основна мерна единица е използвана руската верста (1 верста = 500 сажена = 1,067 км). В картен лист М 1:126 000, № У1-8 районът на Маркели е означен като развалини „Черкез-кьой“. Картографирани са и надгробни могили северно от обекта. Долината на р. Мочурица е изобразена като силно заблатен участък. Най-близките села до обекта са Бюкюрдира/Бюкюрджели (Бюкюрджалии, днес Церковски), Кара-каузлы (Кулазлии, Колазлии, днес Крумово градище) и Турско-Бейкюй (Турско Бей Кьой, днес Искра). Най-голямото населено място в околността е град Карнобат (означен Карнабатъ), който по времето на картографирането се е състоял от 680 къщи. Релефът на самия археологически обект обаче е много силно видоизменен от огромните по обем земни работи по изграждането, по времето на Първата българска държава, на системата от защитни валове и ровове.

Разположението на тези фортификационни съоръжения е много умело съчетано с естествения релеф, с оглед постигане на по-големи размери на съоръжението, което затруднява преодоляването му от противника, за някои участъци може да се отчете над 10 м височина на вал и над 3 м дълбочина за ров. Оформеният между двата вала в южния край на крепостта дол, както и понижението на терена между втория вал от юг на север и подножието на южната крепостна стена също нямат естествен произход. Те показват местата, от които са изземвани земни маси при изграждането на валовете. Внушителният обем на земните валове създава и първоначално визуално впечатление за естествени форми на релефа, особено при наблюдаването им от подножието на крепостта.

ДругиРедактиране

Морският нос Маркели на остров Смит в Антарктика е наименуван в чест на средновековната крепост.[3]

ИзточнициРедактиране

  • Част от материала е предоставен от Исторически музей – Карнобат

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Anna Comnena: The Alexiad.
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 154.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Markeli Point.