Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурското село. За населишкото, чието име до 1927 година е Марчища, вижте Перистера (дем Горуша).

Ма̀рчища (произношение в местния говор Марчишча, на гръцки: Κάτω Περιβόλι, Като Периволи, катаревуса: Κάτω Περιβόλιον, Като Периволион, до 1926 година Μάρτσιστα, Марциста[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

Марчища
Κάτω Περιβόλι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина ? m
Население (след 1940) изселено души
Пощенски код
Телефонен код

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 22 километра югозападно демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия). На един километър на север е село Мангила (Ано Периволи), а на два на запад - Осничани (Кастанофито).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи. Поради липсата на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[2]

В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „Свети Николай“ са запазени ценни икони.[3] В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.[4] Според Христо Силянов селото е българско и в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Марчища преди Балканската война има 15 български къщи.[6]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Като Периволион. След Ньойския договор в 1919 година 16 души от Марчища емигрират в България по официален път.[7]

Преброявания
  • 1920 – 30 жители
  • 1928 – 37 жители
  • 1928 – 43 жители

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μάρτσιστα -- Κάτω Περιβόλι
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  6. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Perivoli.