Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Докамбрийският период (еон), или криптозо́й (от на гръцки: κρυπτός kryptós – скрит и на гръцки: ζωή, zoe – живот) е общо название на тази част от геоложката история на Земята, която следва еона Хадей и предшества началото на камбрия (повече от 540 млн. години), когато възниква масата от организми, оставили изкопаеми следи в седиментните скали.

В докамбрия се намира по-голямата част от геоложката история на Земята – около 3,8 млрд. години. Хронологията на този период е разработена много по-лошо, в сравнение със следващия фанерозой. Причината е, че органическите останки в докамбрийските отложения се намират много по-рядко, което представлява отличителна особеност на тези древни геологически образования. Затова палеонтологическият метод, използван за изучаване на историята на Земята, не е приложим за този период.

Интензивното изучаване на геоложката история на докамбрия започва в края на XX век, във връзка с появяването на мощните методи на радиоизотопното датиране на скали и радиовъглеродния анализ на фосили.

Стратиграфското деление на докамбрия е предмет на многочислени спорове. Обикновено се дели на еоните протерозой и архай. През 90-те години на XX век Стратиграфската комисия приема единна временна скала на докамбрия, която предизвиква много спорове.

Скалите от докамбрия излизат на земната повърхност при кристалическите щитове и образуват фундамента на платформите. Много често те са претърпели няколко етапа на силни деформации, метаморфизъм, внедряване на вторични вулканични скали и частично разтапяне. Разшифрирането на такива събития представлява прекалено сложна задача, и по тази причина геологията на докамбрия се счита от специалистите за една от най-сложните области на геологията.

Литература редактиране

  • Стратиграфия и корреляция докембрия. М.-Л., 1960.
  • Стратиграфия позднего докембрия и кембрия. М., 1960.
  • Михайлов Д. Зал ученого совета. Выдающиеся ученые докембристы. СПб., 2006. – 242 с.

Външни препратки редактиране